Решение № 3850 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14/2010 г.

Решение № 3850 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14/2010 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 19.11.2009 г. по адм. д. № 451 от 2009 г. Кюстендилският административен съд е отменил решение № РД 12-47 от 21.08.2009 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 6405243781 от 16.07.2009 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което е отказано право на пенсия на Асен Свиленов Асенов от Бобов дол и същевременно преписката е върната за ново разглеждане. Против това решение на административния съд РУ "Социално осигуряване" е подало касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. С обжалваното разпореждане на пенсионния орган е отказано да бъде отпусната на Асен Свиленов Асенов /ответник в това производство/ пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО поради неизпълнение на условието по ал. 2 за придобит осигурителен стаж с продължителност 10 години при условията на чл. 104, ал. 3 от с. к. За да отмени това разпореждане административният съд правилно е приел, че заеманата от лицето длъжност "минен спасител" /подземен/ през времето от 01.06.1995 г. до 27.11.2008 г. в мини "Бобов дол" попада в обхвата на длъжностите по чл. 104, ал. 3 от КСО. Съдът се е позовал на заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, съгласно което трудовите функции са били изпълнявани ежедневно под земята. С оглед разпоредбата на § 10 от ПЗР на ЗИД на КСО административният съд е тълкувал и приложил правилно разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО. Касационните доводи за допуснати нарушения при прилагането на § 4, ал. 3 ПЗР на КСО са неоснователни. Съгласно тази разпоредба /изм., ДВ - бр. 33 от 2008 г./ до 31 декември 2014 г. включително, ако трудовият договор на лицата, които работят при условията на чл. 104, ал. 3 КСО, бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, могат да се пенсионират не по-рано от навършване на 45-годишна възраст, ако отговарят на условията по ал. 2 на § 4 ПЗР на КСО. Със заявление от 07.07.2009 г. Асен Свиленов Асенов е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 3 ПЗР на КСО. Към датата на упражняване на правото той е изпълнявал условията за възраст и прекратено трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Неправилно е застъпеното в касационната жалба становище, съгласно което длъжността "подземен минен спасител" не попада сред изброените в чл. 104, ал. 3 от КСО. Логическото тълкуване на чл. 104, ал. 3 води до извода, че критерият, възприет от законодателя при определяне на категорията труд, е заетостта на работа под земята, а не обстоятелството дали изпълняваната длъжност е била включена в щата на участък. Преценявани в систематично отношение, съществените критерии при определяне на категорията труд се извеждат от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 КСО и това са "характера и условията" при неговото полагане, а не структурно-функционалното звено, към което се числи длъжността. Действащата специална разпоредба на § 10 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на КСО /ДВ, бр. 68 от 22.06.2006 г., попр., бр. 76 от 2006 г./ предвижда осигурителният стаж на лицата, работили като минни спасители до ръководител на минно-спасителна служба /пункт/ включително до влизането в сила на закона на 26.06.2006 г., да се превръща при условията на чл. 104, ал. 3. Тази преходна разпоредба с тълкувателен характер е създадена специално да отстрани всяко друго тълкуване по какъв начин следва да се преобразува осигурителният стаж на работилите като минни спасители, чиито трудови договори за били прекратени на основание чл. 328, ал. 1 или 2 КТ. След като осигурителният стаж на тези лица се превръща по реда на чл. 104, ал. 3 КСО, то следва да се счита, че работата е била изпълнявана при условията на чл. 104, ал. 3 от с. к. Обжалваното разпореждане, с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст са издадени в нарушение на материално правната разпоредба на § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО и § 10 ПЗР на ЗИД КСО и като го е отменил, административният съд не е допуснал нарушение. В този смисъл е становището на Върховния административен съд, изразено в решението от 05.10.2009 г. по адм. д. № 5326 от 2009 г., където се разглежда съвършено аналогичен случай. Ето защо, решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд,