Решение № 2598 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7981/2023 г.

ВАСОсмо отделение06.03.2024 г.докладчик т Димитър Първанов

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение 703/01.06.2023 г. по адм. д. 1262/2022г. на Административен съд - София област, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ решение 32-388600/11.11.2022 г. на директора на ТД Митница Варна към митническа декларация MRN 19BG002002020103R8 от 25.11.2019 год., с което е отказано приемането митническата стойност на декларираната стока, определена е нова такава и е разпоредено да се корирират данните за стока 1 по МД и са определени суми за доначисляване, както следва: за мито в размер на 1117,98 лв. и ДДС в размер на 2459,54 лв. или общо в размер на 3577,52 лв.

ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на Е. Миланов, [ЕГН], разноски за двете инстанции в размер на 1 617,22 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ Членове: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Е. Миланов, [ЕГН]/ с адрес: гр. Годеч, [улица], чрез адв. Ц. Петкова от САК срещу Решение 703/01.06.2023 г. по адм. д. 1262/2022г. на Административен съд - София област, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение към митническа декларация MRN 19BG002002020103R8 от 25.11.2019 год. с рег. 32-388600 от 11.11.2022 год. на директора на ТД Митница Варна. С доводи за наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК - неправилно приложение на материалния закон, жалбоподателят претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени административния акт и да му се присъди адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, директор на ТД Митница Варна, оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София област е законосъобразността на решение 32-388600/11.11.2022 г. на директора на ТД Митница Варна към митническа декларация MRN 19BG002002020103R8 от 25.11.2019 год., с което е отказано приемането митническата стойност на декларираната стока, определена е нова такава и е разпоредено да се корирират данните за стока 1 по МД и са определени суми за доначисляване, както следва: за мито в размер на 1117,98 лв. и ДДС в размер на 2459,54 лв. или общо в размер на 3577,52 лв. Според фактическите установявания на първостепенния съд: На 25.11.2019 год. Е. Миланов декларира на режим допускане за свободно обращение стока: "четириколесно МПС, употребявано; марка: CAN-AM, модел: MAVERICK; тип: бензин; бр.места - 2, първа регистрация: 02.01.2017 год.; цвят:черен; раб.обем: 800 куб. см; шаси 3JBVXAW26HK002312, 375.00 кг. бруто тегло, 375.00 кг. нето тегло, държава на износ САЩ, деклариран произход USA, с обща фактурна стойност 650 USD, при курс за 1 щатски долар - 1,75837 лв., код по ТАРИК 8703239000, държава на износ САЩ. декларирани като употребявани, катастрофирали и с повреди в ТД Митница Варна, са възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност на някои от тях, внесени от САЩ, едно от които е внесеното четириколесно МПС по митническа декларация MRN 19BG002002020103R8 от 25.11.2019 год. С оглед това са предприети действия за извършване на последваща проверка по линия на международното сътрудничество. В резултат на извършена последваща проверка на декларираната митническа стойност, започната с писмо 32-236499 от 22.07.2021 год. и писмо от ЦМУ 32-273997 от 26.08.2021 год. до САЩ, е получен отговор от Американската служба Митници и гранична охрана (с вх. 32-177817 от 01.06.2022 год. в ЦМУ), вх. 32-201098 от 17.06.2022 год. по описа на ответника. От страна на вносителя, включително в отговор на връчено искане, не са представени придружаващи фактурата документи относно процесния внос, като договор за покупко-продажба, търговска кореспонденция и други документи, както и доказателства за плащането на цената, а е представено възражение, касаещо друг автомобил. При така установените факти митническият орган обосновава основателните си съмнения, че декларираната договорна стойност не е действителната такава, със следното: При проверката е анализирана наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) на ел. страница https://autoactionspot.com/can-am/maverick-x/20173 JBVXAW26HK002312.h tml, като е открита информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 03/09/2019 год. със статус продадена за автомобил със същия VIN номер на шаси в страната на износа. Публикуваната продажна цена е в размер на 6200,00 USD. В предоставената митническа декларация за износ ЕЕ1 Х2019100595 885 (3 бр. превозни средства) от Американската служба Митници и гранична охрана, с която е изнесено четириколесното МПС 2017 CAN-AM, модел: MAVERICK, шаси: 3JBVXAW26HK002312, като износител е посочен GLOBAL AUTO EXCHANGE LLC, US. Декларирана цена, която е заявена пред американските митнически власти е 6908,00 USD. Настоящият касационен състав преценява обжалваното решение като валидно, допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 (Регламент за изпълнение) дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446). Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от цитираното решение на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 45 и др.). Като се има предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните предвидени в чл. 74 МКС методи за определяне на митническата стойност, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Същественото е и че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Именно към установяването на тези релевантни факти е била насочена и дейността на първостепенния съд, правилността и обосноваността на които изводи е и предмет на настоящия касационен контрол. В процесния случай митническият орган е отхвърлил договорната стойност на процесния автомобил, без да е установил предпоставките на разпоредбата на чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение. Позоваването на данни обявени в интернет за обявена продажна цена за същия /според характеристиките и идентичен VIN (номер на шаси)/ автомобил от щатски долара на аукцион, при отбелязване в същия сайт, че автомобилът е продаден, е само предпоставка за възникването на съмнения в договорната стойност на автомобила, но въпросната информация, която не част от митническите информационни системи, сама по себе си не е събрана по надлежния законоустановен ред, поради което не може да се ползва с доказателствена сила, имаща превес спрямо тази на представената фактура. Настоящият състав преценява като правилен извода на административния съд за основателност на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява подлежащата на плащане обща стойност. Информацията, е предоставена въз основа на Спогодбата между правителството на Република България и това на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации. Според чл. 9 § 2 от спогодбата получената информация може да се използва при съдебни, административни и наказателни производства. Действително писмата от Служба "Митници и гранична охрана на САЩ" са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като са издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съответно съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Но в процесния казус от писмото на служба Митници и гранична охрана на САЩ (л.79 и л.102 от делото) се удостоверява само информация за износа на лекия автомобил в обобщен табличен вариант - в справка, в която процесния автомобил е описано само като сноумобил /без марка и модел/. Не е установено на какви доказателства се основава информацията посочена в електронна информация за износ (еквивалент в САЩ на декларация за износ в ЕС), респективно, че това е действителната договорена стойност и платена цена на автомобилите. Горното налага извод, че от представената в хода на административното производство разпечатка в табличен вид, не може да се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е закупил процесния автомобил за сумата, която е посочена в таблицата. /Така и РЕШЕНИЕ 3 ОТ 03.01.2024 Г. ПО АДМ. Д. 6110/2023 Г., VІІІ ОТД. НА ВАС/. Съгласно трайната практика на ВАС (Решение 9350 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. 14433/2019 г., VIII о., Решение 15563 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. 6328/2019 г., VIII о., Решение 13205 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. 3912/2019 г., VIII о., Решение 14221 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. 7052/2020 г., I о. и др.) в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Разноски: При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски следва да бъде уважена за двете съдебни инстанции съгласно приложените списъци за разноски и доказателства за извършването им в общ размер на 1 617,22. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение