Решение № 1387 от 10.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5850/2007 г.

Решение № 1387 от 10.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5850/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 218и във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение № 1928/23.10.2005 г. по гр. д. № 3228/2005 г., постановено по реда на чл. 218з ГПК (отм.), Пловдивският окръжен съд след като е отменил частично първоинстанционно решение № 11/12.02.2001 г. постановено по гр. д. № 274/2000 г. е осъдил "М"О. гр. П. да отстъпи собствеността и предаде на Р. А. К., В. И. А., Е. Г. Х., К. Г. К., Т. И. Д. и Р. И. И. владението върху терен с площ от 1700 кв. м., съставляваща част от недвижим имот пл. № 2* от кв. 458 по действащия план на гр. П., I-ва градска част, припокриваща се с имот пл. № 1* и повдигнат в зелен цвят по скица № 2 към заключението /л. 59/ по гр. д. № 1064/2001 г. на ПОС, която е неразделна част от решението. Срещу така постановеното въззивно решение е подадена касационна жалба от пълномощника на "М" ООД - гр. Пловдив - адв. Вл. З., в която се релевират доводи за необоснованост и за неправилност-касационни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК. Поддържа се, че в нарушение на приложимия материален закон- чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), съдът е формирал извода си, че е налице възстановяване на собствеността на ищците. Освен това изводът му, че строителството има временен характер, тъй като в последствие за процесния терен е предвидено включването му в разширението на булевард, както и, че терена не е заплатен е неправилен. Моли решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора. Претендира разноски. Ответниците по жалбата не са депозирали по реда на чл. 218г ГПК (отм.) писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.) и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 218а ал. 1 б. "а" ГПК (отм.) Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното въззивно решение, след отменително решение № 2607/05 от 24.11.2005 г. на ВКС, IV ГО съдът е приел от фактическа страна, че ищците са наследници на починалия на 12.07.1967 г. Коста Г. Г., който закупил с нот. акт № 419/19.07.1921 г. овощна градина от 9 дка в землището на гр. П. В периода 1953 - 1957 г. от този имот са отчуждавани за нуждите на ДСП "П" и за обществено мероприятие - парк 810 кв. м. с протокол № 15/12.06.1953 г., 1111 кв. м. с протокол № 8/19.05.1954 г. и 3989 кв. м. с протокол № 3/22.02.1957 г. В първия регулационен план на града от 1935 г. имотът е заснет с пл. № 721, а в одобрения през 1955 г. имотът е заснет с пл. № 1* и е бил с площ от 6600 кв. м. След извършените отчуждавания в одобрения регулационен план от 1972 г. имотът е заснет като част от имот пл. № 63. По действащия план, одобрен през 1994 г., имотът попада в имот пл. № 2* от кв. 458, като в неговия северен край има изградена автомивка, която не е част от предвидените стопански обекти на СП "П" и е с временен статут, тъй като е построена върху предвидено разширение на бул. "И". Касаторът, чиято е тежестта на доказване, не е установил основанието за построяването на автомивката, нито, че теренът, в който е изградена е преотреден за други нужди. Установено е, че от образуваното през 1975 г. бившо стопанско обединение "М"-София, през 1989 г. е образувана фирма с държавно имущество, която в следствие преобразувания и правоприемства през 1993 г. в търговския регистър на ПОС е вписано еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество"Х". Въз основа на това е направен обоснован извод, че касаторът е правоприемник на част от активите на "М" - София на територията на гр. П. На 8.01.1996 г. е съставен акт за държавна собственост №, като е отбелязано, че имотът е предоставен за стопанисване на "Х"ЕО., но изрично е посочено в забележка, че не са представени документи удостоверяващи предоставянето на ползването на имота на дружеството и за заплащането на терена. При тези данни съдът е приел от правна страна, че мероприятието за което е отчужден имотът не е реализирано, поради което са налице основанията за отмяна на отчуждаването и за възстановяване на собствеността по отношение на спорния имот. Сключеният през месец декември 1996 г. приватизационен договор по реда на ЗППДОбП, не е породил транслативен ефект по отношение на 1700 кв. м, които са част от имот пл. № 2* и които съвпадат с част от имот пл. № 1* по плана от 1994 г., повдигната в зелено и означена с буквите А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, А на скицата /л. 59/ от гр. д. № 1064/2001 г. Решението е правилно. Въззивният съд е изпълнил указанията в отменителното решение и е допуснал експертиза за установяване на правно релевантните факти, а именно подлежал ли е на реституция този терен, чрез отмяна на отчуждаването. В съответствие с данните по делото е изводът на съда за доказана активна материално правна легитимация на ищците като собственици. Незастроеният терен, собственост на наследодателя на ищците е отчужден по силата на чл. 39 от ЗПИНМ /редакция действала до 1956 г./ и е отреден за обществено мероприятие. Застроената част от него с площ от 2238 кв. м. за автосервиз на ул. "Д" е предоставен на ДСО "П" и е съставен акт за държавна собственост № 22.07.1972 г. Имот пл. № 63 в кв. 26, с площ от 8300 кв. м. е актуван за държавен с акт № 2943/1996 г., но и в него е отразено, че не са представени документи, удостоверяващи предоставянето на ползването на "Х"ЕО. и заплащането на терена. Със заповед № О* от 2.02.1999 г. е отменено отчуждаването за терена, който сега съставлява новопопълнен имот пл. № 2*, целият от 2640 кв. м., от които само 1700 кв. м. попадат в имот пл. № 1*, отреден за касатора. Имотът не е включен в капитала на преобразуваното ЕО. с държавно имущество със заповедта за преобразуване от 12.03.1993 г., а и не е установено целия терен от 8300 кв. м. да е предоставен за стопанисване и управление на СО"М"към съставянето на АДС № 2943/1996 г., поради което нормата на чл. 17а ЗППДОбП, съгласно която имуществото, което държавата е предоставила за стопанисване и управление на държавните предприятия преди тяхното преобразуване в търговски дружества, се считат собственост на тези дружества, освен ако в акта за преобразуване не е предвидено друго, е неприложима. След като имотът не е бил включен в активите на дружеството, то сключеният приватизационен договор от месец декември 1996 г. не е породил транслативен ефект по отношение на тези 1700 кв. м, които са част от имот пл. № 2* и припокриващи част от имот пл. № 1* Следователно направеното плащане по силата на договора е ирелевантно в случая, защото придобитите от касатора права по договора за приватизация са непротивопоставими на действителните собственици. С оглед на изложеното неоснователно е оплакването в касационната жалба и писмените бележки, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, поради което е достигнал до неправилния извод, че не е собственик, тъй като имотът не е включен в активите му и по отношение на него не е приложима разпоредбата на § 17а ЗППДОбП. На второ място - неоснователен е доводът на касатора, че автомивката в имота е построена законно и няма временен характер. Правилно са преценени и доказателствата по делото, установяващи временния характер на изградената автомивка. Последната не е част от предвидените стопански обекти на СП "П". В този район след 1955 г. проучването, проектирането и строителството са с временен характер, което по всяка вероятност се дължи на отреждането на терена за разширение на бул. "И", което разширение конкретно е показано в плана от 1973 г., а още по детайлно в този от 1994 г., т. е. разширението засяга изцяло целия район. Поради тази причина няма и валидно учредено право на строеж, а разрешението е за временен строеж върху общински имот, т. е. изградената автомивка няма траен градоустройствен статут и не би могла да получи такъв, защото в случая е приложима хипотезата на § 50а ЗТСУ (отм.). Освен това касаторът, чиято е тежестта на доказване, не е установил преотреждане на терена за други нужди. Разноски не се дължат, с оглед изхода на спора. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж ал. 1 изр. 2 пр. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение