Решение № 12564 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3183/2015 г.

Решение № 12564 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3183/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кристиян Лозев Цалински, Кристина Валентинова Гъргурова и Мариана Любчова Асенова, всички със съдебен адрес в гр. София, против решение № 23 от 12.01.2015 г. по адм. дело № 1055/2014 г. на Административен съд - София област, с което е отхвърлена жалбата им против отказ изх. № 0092-6423/1.08.2014 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда - София област" за издаване на постановление по чл. 405а от КТ. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 405а от КТ като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Дирекция "Инспекция по труда" - София област е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока от чл. 211, ал. 1 от АПК. За да се произнесе, Върховният административен съд взе предвид следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - София област е отказът на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - София област, обективиран в писмо изх. № 0092-6423 от 1.08.2014 г., за издаване на постановление по реда на чл. 405а от КТ за обявяване съществуването на трудови правоотношения между Кристиян Лозев Цалински, Кристина Валентинова Гъргурова и Мариана Любчова като работници (служители) и Росица Цветкова Мишева като работодател. Отказът е обжалван по административен ред и потвърден от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" с решение № 0104-22106/25.09.2014 г., с което е прието, че искането на лицата е за обявяване съществуването на трудови правоотношения с "Хоспис Безден" ЕООД. Обжалваното решение на Административен съд - София област, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Оспореният отказ за издаване на акт по чл. 405а от КТ не е издаден от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" - София област съгласно Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г.), а от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - София област. На основание чл. 154, ал. 1 от АПК съдът конституира страните служебно. С разпореждане № 1385 от 29.10.2015 г. Административен съд - София област неправилно е конституирал и призовавал като ответник Дирекция "Инспекция по труда" - София област. Съгласно процесуалното правило на чл. 153, ал. 1 от АПК като ответник е следвало да бъде конституиран Директорът на Дирекция "Инспекция по труда" - София област, който е издател на административния акт. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК дава качеството на страни по делото не само на оспорващия и на органа, издал административния акт, но и на всички заинтересовани лица. В административното производство по чл. 405а от КТ участват не само лицата, които са поискали извършването на проверка за предоставяне на работна сила от тях в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, но и лицето, за което се твърди, че ги е наело на работа като работодател. От данните по делото е видно, че като страна в административното производство е било призовано и е участвало "Хоспис Безден" ЕООД. По делото са приложени удостоверения за актуалното състояние на дружеството. На основание чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон Върховният административен съд следи и служебно. Провеждането на първоинстанционното съдебно производство и постановяването на съдебно решение без участието на надлежните страни по спорното правоотношение е довело до недопустимост на съдебното решение, което представлява касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 2 от АПК. Поради това обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда след конституиране на надлежни страни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,