Решение № 4645 от 7.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2072/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез процесуален представител, срещу Решение 27597/18.12.2024 г. по адм. дело 6317/2024 г. по описа на Административен съд - София - град /АССг/, с което е отменено Решение 000030-5954 от 22.05.2024 г. на заместник - изпълнителния директор на НАП / съгласно Заповед за заместване ЗЦУ- ОПР-12 от 9.04.2024 г. на изпълнителния директор на НАП/ и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне по реда на чл. 128 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска същото да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу акта на изпълнителния директор на НАП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова. Ответникът по касационната жалба БТД ООД, ЕИК 147032721, гр. Несебър, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва същата, като неоснователна, респективно иска да бъде отхвърлена, а обжалваното решение оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. АССг е бил сезиран със жалба срещу решение 000030 - 5954/22.05.2024 г. на заместник - изпълнителния директор на НАП, съгласно Заповед за заместване ЗЦУ- ОПР-12 от 9.04.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, с което на основание чл. 16 от Закона за хазарта /ЗХ/, чл. 57, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1 от АПК е оставено без уважение искането на БТД ООД, гр. Несебър, за изплащане на лихва по възстановена и обявена за недължимо платена сума за държавна такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ в размер 100 000 лева. Органът е посочил, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК, тъй като в случая действа в качеството си на упражняващ държавен надзор в областта на хазарта, а не в качеството на орган по приходите, а освен това за производството по реда на цитирания текст от ДОПК производството приключва с акт за прихващане и възстановяване или с ревизионен акт, които подлежат на обжалване по реда на ДОПК пред висшестоящ орган на органа по приходите. Прието е също, че в случая производството по чл. 30, ал.6 ЗХ е извън предмета на ДОПК и не се развива по посочения ред. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган /при условията на заместване/, в съответната писмена форма и при липса на допуснати процесуални нарушения, но в противоречие с материалноправните разпоредби. За да обоснове този си извод, съдът е приел, че при липсата на изрична правна регламентация в Закона за хазарта за връщане на недължимо платени суми със законната лихва, тази празнота следва да се преодолее по силата на правилото на чл. 46, ал. 2 ЗНА като се приложи правната уредба на чл. 128 130 ДОПК и по - конкретно чл. 129, ал. 6 ДОПК. Така постановеното решение е неправилно. Неправилен и изводът на първоинстанционния съд за приложимост на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК в конкретния случай. Регламентацията на чл. 92 ЗХ съдържа изчерпателно изброяване за кои вземания е приложим този ред, а именно за недължимо платени такси по чл. 30, ал. 3 и ал. 4 от ЗХ, годишни такси за социално отговорно поведение и лихви върху тях, имуществени санкции и глоби по ЗХ, които се прихващат или възстановяват по реда на ДОПК. Държавната такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ и съответно претендираната лихва върху нея, не попадат в обхвата на чл. 128, ал. 1 ДОПК относно вземанията, за които може да се иска прихващане или възстановяване по реда на ДОПК. Съгласно посочената разпоредба това са недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите. В тази връзка следва да се посочи, че безспорно таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ няма характер нито на данък, нито на осигурителна вноска, нито на глоба или имуществена санкция, нито на сума, за която специалния закон постановява възстановяване по реда на ДОПК. Действително, в специалната норма на чл. 92, ал. 4 ЗХ е предвидено, че недължимо платени суми или събрани суми по ал. 1 3 и подлежащи на възстановяване се прихващат или възстановяват по реда на ДОПК. В процесния случай претендираната лихва е във връзка с недължимо внесена сума за еднократна такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ, а посочените в чл. 92, ал. 1 ЗХ държавни такси както вече се посочи са само тези с променлив характер по чл. 30, ал. 3 и ал. 4 ЗХ. От друга страна, в специалната норма на чл. 92, ал. 4 ЗХ е предвидено, че недължимо платени суми или събрани суми по ал. 1 3 и подлежащи на възстановяване се прихващат или възстановяват по реда на ДОПК. В процесния случай претендираната като недължимо внесена сума е за еднократна такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ, а посочените в чл. 92, ал. 1 ЗХ държавни такси са само тези с променлив характер по чл. 30, ал. 3 и ал. 4. Това означава, че съдът е сезиран с надлежна жалба срещу отказ на изпълнителния директор на НАП да уважи искането за изплащане на лихва по възстановена и обявена за недължимо платена сума в размер на 100 000 лв. - държавна такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ. В допълнение следва да се посочи, че в компетентността на изпълнителния директор на НАП съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗХ е да издава, да отказва да издаде, да прекратява и да отнема лицензи за организиране на хазартни игри, лицензи за производство, разпространение и сервиз, както и лицензи за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване. Тълкуването на цитираната разпоредба сочи, че негова е и компетентността да извърши преценка дали платената държавна такса за поддържане на издадения лиценз е дължимо внесена или не и дали подлежи на възстановяване. Независимо, че в изброените в чл. 17 ЗХ функции и компетентности на изпълнителния директор на НАП не е посочено изрично правомощието да възстановява недължимо платени такси, съгласно чл. 17, ал. 1, т. 16 ЗХ същият осъществява и други правомощия в областта на хазарта и свързаните с него дейности, предвидени в нормативен акт. При това безспорно обжалваното пред АССг решение е постановено по реда на чл. 25 ЗХ, което подлежи на обжалване по реда на чл. 28 ЗХ по реда на АПК. Като е приел приложимост на разпоредбите на чл. 128 и сл. от ДОПК, относно претенцията за заплащане на лихва и е отменил оспореното пред него решение, АССг е постановил неправилно съдебен акт в противоречие с материалния закон, който следва да бъде отменен. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което следва да бъде постановено решение по същество, с което да се отхвърли подадената от БТД ООД жалба срещу решение 000030-5954 от 22.05.2024 г. на заместник - изпълнителния директор на НАП /съгласно Заповед за заместване ЗЦУ- ОПР-12 от 9.04.2024 г. на изпълнителния директор на НАП/. С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, ответникът по касация следва да заплати на Национална агенция за приходите, гр. София, разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Пето отделение