Решение № 3269 от 19.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9073/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Национална агенция за приходите с адрес в София, на бул. Дондуков 52, против решение 4445/05.07.2023 г., постановено по адм. дело 11639/2022 г. по описа на Административния съд София-град. Релевира се оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Иска отмяната му и отхвърляне на исковата претенция, предявена от Стилвест ЕООД. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. По делото е подадена и частна жалба от Стилвест ЕООД с [ЕИК] и с адрес за кореспонденция в София, ж.к. Дружба 2, бл. 282, вх. Е, магазин 19, против определение 6740/07.08.2023 г., постановено по същото административно дело. Частният жалбоподател твърди неправилност на атакувания съдебен акт на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му и постановяване на съдебен акт за изменение на решение 4445/05.07.2023 г. по адм. дело 11639/2022 г. на Административния съд София-град в частта на разноските. Ответникът по касационната жалба Стилвест ЕООД не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В писмени бележки по делото и в съдебното заседание пред настоящия съд поддържа становище за неоснователността й. По същество иска обжалваното решение в осъдителната му част по предявения иск да бъде оставено в сила, като правилно. Претендира сторените в първоинстанционното и касационното производство разноски. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът по частната жалба Национална агенция за приходите (НАП), в писмен отговор, подаден в срока по чл. 232 АПК, я оспорва, като неоснователна. Иска отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното определение. Алтернативно, ако съдът прецени, че същата е основателна, прави възражение за прекомерност на претендираното от Стилвест ЕООД адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Касационната и частната жалба са подадени в срока по чл. 211, ал. 1, съответно чл. 230 АПК и от надлежни страни, за които обжалваните съдебни актове са неблагоприятни, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанцонният съд е изяснил делото от фактическа страна и въз основа на събраните по делото доказателства е формирал правилен и обоснован извод за основателност на исковата претенция, като същият се споделя и от настоящата инстанция. С обжалваното съдебно решение Административен съд София-град, във връзка с искова молба на Стилвест ЕООД против НАП, е осъдил Агенцията да заплати на дружеството обезщетение за понесени имуществени вреди в размер на 29760.00 лв., която сума представлява заплатено от ответника по касация адвокатско възнаграждение в административното производство по оспорване на отменен, като незаконосъобразен, Ревизионен акт (РА) Р-22221021005283-091-001/13.06.2022 г., ведно с лихва за забава в размер на 983.21 лв. за периода от 26.08.2022 г. (датата на отмяна на РА) до 22.12.2022 г. (датата на предявяване на исковата молба) и със законна лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението. Наред с това ответникът по иска е осъден да заплати в полза на ищцовото дружество 625.00 лв. разноски по делото. Първоинстанционният съд е установил, че в производство по извършване на ревизия на Стилвест ЕООД от органи по приходите при Териториална дирекция на НАП София (ТД на НАП София) е издаден (РА) Р-22221021005283-091-001/13.06.2022 г. Същият е оспорен частично от ищцовото дружество и ответник по касация по реда на чл. 152 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) пред директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централното управление (ЦУ) на НАП, който с Решение 1361/26.08.2022 г. отменил РА, като незаконосъобразен, в частта му, в която за данъчните периоди месец 05/2021 и месец 06/2021 г. е ангажирана отговорността на Стилвест ЕООД по чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) по доставки, документирани с фактури 10/27.05.2021 г. и 11/30.06.2021 г., издадени от А.С.М България ЕООД. Със споразумение от 22.06.2022 г. (л. 45 от адм. дело 11639/2022 г. по описа на Административен съд София-град) между Стилвест ЕООД и Черковна Инвест ООД, във връзка с дължими от Черковна Инвест на Стилвест ЕООД суми, явяващи се получени плащания от клиенти на Стилвест ООД, осчетоводени като вземане на Стилвест ЕООД от Черковна Инвест ООД, страните се споразумяли: 1. Черковна Инвест ООД да преведе дължимата към Адвокатско съдружие Терзиева, Иванчева, Найденова и съдружници сума в размер на 29760.00 лв. с основание изготвяне на жалба срещу РА Р-22221021005283-091-001/13.06.2022 г. до ОДОП плащане за Стилвест ООД; 2. Поради факта, че разходите по изготвяне на жалба срещу издадения на Стилвест ЕООД РА Р-22221021005283-091-001/13.06.2022 г. са за сметка на Стилвест ЕООД, то вземанията на Стилвест ЕООД от Черковна Инвест ООД да се намалят със сумата от 29760.00 лв. В споразумението е договорено, че за Стилвест ЕООД възникват права по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за претендиране.За установяване на релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства, по делото пред първата инстанция е назначена и извършена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице А. Даданска (л. 192-197 от първоинстанционното дело). При така установеното от фактическа страна, Административен съд София град обосновано и правилно е приел, от правна страна, че предявените от Стилвест ЕООД искови претенции са доказани по основание до присъдения размер. За да достигне до този правен резултат, съдът правилно е съобразил, че производството по оспорване на конкретния РА е приключило окончателно в административната фаза. Посочил, че в Глава осемнадесета на ДОПК Обжалване на ревизионния акт по административен ред няма норма, която урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Правилно е прието, че за неуредените в ДОПК случаи се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК, като в Глава шеста от АПК Оспорване на административните актове по административен ред липсва норма, указваща въпроса за разноските при оспорване на административния акт по административен ред. Обосновани са изводите, че след като в ДОПК и АПК, към които препраща пар. 2 от ДР на ДОПК, липсва регламентиран процесуален ред, по който направените в производството по административно обжалване разноски за заплатено адвокатско възнаграждение да могат да бъдат присъдени, приложимият за репариране на такива имуществени вреди ред е чрез иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Закона за Националната агенция за приходите. Правилен е изводът на съда, че в конкретния случай, са налице всички предпоставки от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ частично отменен във фазата на административното обжалване РА, явяващ се властнически акт на административен орган; вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение на Адвокатско съдружие Терзиева, Иванчева, Найденова и съдружници за изготвяне на жалба срещу РА пред по-горестоящия административния орган и причинна връзка между незаконосъобразния, в опорената му част, РА и вредоносния резултат. Издаденият и частично отменен РА, и потърсената от дружеството адвокатска помощ се намират в отношение на обуславяща причина и следствие дружеството не би потърсило адвокатска защита, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите права и законни интереси. Приел е, че наличието на пряка причинно-следствена връзка между увреждащия административен акт и имуществената вреда не се променя от факта, че възнаграждението е заплатено на адвокатското дружество от Черковна Инвест ООД, тъй като това, съгласно представеното споразумение, е станало за сметка на ищеца и вземанията на Стилвест ЕООД от Черковна Инвест ООД са намалели със сумата от 29760.00 лв. Обосновани се изводите, че претендираната сума за имуществена обезвреда е значително по-ниска от определеното в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид основателността на иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, правилно съдът е приел за основателна и доказана и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата на обезщетението. Отчел задължителното тълкуване, дадено в т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. на Върховния касационен съд по тълк. гр. дело 3/2004 г. за началния момент на забавата, съответно на дължимостта на законната лихва при унищожаемите административни актове. Законната лихва за забава върху присъденото обезщетение от 29760.00 лв. е изчислена правилно на сума в размер на 983.81 лв., дължима от отмяната на процесния РА (26.08.2022 г.) до предявяване на исковата молба (22.12.2022 г.), както и законна лихва върху обезщетението, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане. Присъдил също разноски, съобразно изхода на спора. Частната жалба на Стилвест ЕООД е неоснователна.С определение 6740/07.08.2023 г. по адм. дело 11639/2022 г. на Административен съд София-град е отхвърлено искането на дружеството за изменение на решение 4445/05.07.2023 г., постановено по същото административно дело, в частта на присъдените в негова полза разноски. Правилно и обосновано съдът се мотивирал с обстоятелството , че ищцовото дружество не е представило в първоинстанционното производство писмени доказателства за реално плащане на адвокатско възнаграждение за ангажирана адвокатска защита и съдействие за производството по ЗОДОВ. Правилна е преценката, че представянето на доказателства за направени разноски едва с подаването на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК не се явява основание за изменение на решението в частта за разноските, доколкото представянето е несвоевременно и не може да санира пропуска на страната да представи тези доказателства в първоинстанционното производство, а за Стилвест ЕООД е преклудирана възможността да докаже действителността на направените и претендираните за присъждане разноски. Представената на л. 154 от първоинстанционното дело разпечатка от предполагаемо онлайн банкиране, заверена Вярно с изображението, няма доказателствена сила относно извършеното плащане, тъй като същата няма автор и подпис, в нея не е посочено име на банка и тя не отговаря на изискванията на ГПК за документ. С оглед на изложеното, Върховният административен съд