Решение № 1853 от 16.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5105/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, чрез адв. Е. Кокаларова, против Решение 269/13.03.2023 г., постановено по адм. дело 2144/2022 г. по описа на Административен съд Бургас. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира направените разноски. Ответникът - директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: С Решение 269/13.03.2023 г., постановено по адм. дело 2144/2022 г., Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария ЕООД Бургас против Заповед за налагане на санкции 02/РД-25-1338/20.09.2021 г. на директора на РЗОК Бургас и е присъдил разноски. Съдът е приел, че петте броя санкции, всяка в размер на 200,00 лева, са законосъобразно наложени и административният акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно.С С Решение 363/16.03.2022 г., постановено по адм. дело 2595/2021 г., Административен съд Бургас е отменил заповедта за налагане на санкции 02/РД-25-1338/20.09.2021 г. Съдебният акт е бил обжалван и Върховният административен съд с Решение 11567/14.12.2022 г. е отменил първоинстанционния съдебен акт и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. От фактическа страна е установено, че между лечебното заведение и НЗОК има сключен Договор 020903/20.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки (КП), на територията на РЗОК Бургас. Директорът на РЗОК Бургас е издал заповед РД-25-1063/26.07.2021 г., за извършване на тематична медицинска проверка на УМБАЛ Дева Мария ЕООД по отношение - контрол относно спазване изискванията на Националния рамков договор за Медицински дейности (НРД за МД) - 2020-2022 г. и ЗЗО по отношение на дейностите за месец май 2021 г. с вложените медицински изделия, заплащани от НЗОК извън цената на КП; контрол относно спазване на изискванията на НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. и ЗЗО по отношение на дейност м. май 2021 г. по Приложение 1; контрол относно спазване на изискванията на НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. и ЗЗО по отношение на дейност по КП 114 за 2020 г.; контрол по писма от Изпълнителния директор на лечебното заведение; контрол по доклади и справки от РЗОК Бургас. Въз основа на извършената проверка е бил съставен Протокол 880/12.08.2021 г. и Протокол 881/12.08.2021 г. за неоснователно получени суми. В т. 1.1 от заповедта е наложена санкция в размер на 200.00 лева за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 от ЗЗО, чл. 30, т. 5 от НРД за МД 2020-2022 г. В т.1.2, т. 1.3 и т. 1.4 са наложени три броя санкции финансова неустойка, всяка по 200.00 лева за констатирани нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 380 и чл. 386, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. Установени са нарушения при работа с първичен медицински документ Формуляр за вложени медицински изделия, стойността на които се заплаща от НЗОК, извън цената на КП/АПр/КПр. В т.4.1. е наложена санкция финансова неустойка в размер на 200.00 лева за констатирано нарушение по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, чл. 280 и чл. 292, т. 6 и т. 8 от НРД за МД 2020-2022 г., изразяващо се в дехоспитализация на пациент директно от ОАИЛ, а не от съответното отделение според основното заболяване, като по този начин не е изпълнено задължителното условие за завършена КП 114 Интензивно лечение на коматозни състояния, неиндицирани от травма. Дружеството, в срока по чл. 74, ал. 4 ЗЗО е подадено възражение срещу двата протокола. В законоустановения срок по чл.75, ал. 6 от ЗЗО, съответната съсловна организация не е посочила свои представители за участие в арбитражна комисия, не е сформирана такава и съответно възражението не е разгледано от комисия. Въз основа на констатациите в Протокол 880/12.08.2021 г. е издадена Заповед за налагане на санкции 02/РД-25-1338/20.09.2021 г., с която на жалбоподателя, на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г., са наложени две санкции финансова неустойка в размер на 200 лева (по т. 1.1 и т.4.1 от заповедта) и на основание чл. 416, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г., са наложени три санкции финансова неустойка в размер на 200 лева (по т. 1.2, 1.3 и 1.4 от заповедта). По делото е била назначена и съдебно-медицинска експертиза. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател относно липсата на сформирана арбитражна комисия, която да разгледа подаденото възражение. Въпреки отправените покани, регионалната колегия на съсловната организация не е сформирала състав на арбитражните комисии. Налице са данни за редовна писмена покана по смисъла на чл. 75, ал. 6 от ЗЗО. Поради това и в съответствие с нормата на чл. 76, ал. 4 от ЗЗО, директорът на РЗОК е постановил оспорената в производството мотивирана заповед за налагане на санкции. Следва да се отбележи, че по силата на чл. 75 ал. 6 от ЗЗО, арбитражната комисия не е задължителна, освен ако не се е сформирала в двуседмичен срок от писмената покана на директора на съответната РЗОК до съответните лица и организации. В случая директора на РЗОК - Пазарджик е изпълнил своите задължения по чл. 75 от ЗЗО, като е изпратил спора до арбитражна комисия и при положение, че не е било проведено заседание на такава комисия в законоустановения срок, правилно административният орган е преценил, че е налице хипотезата на чл. 76 ал. 4 от ЗЗО и е пристъпил към издаването на мотивирана заповед и без спорът да е бил разгледан от арбитражна комисия. Текстът на чл. 380 от НРД за МД 2020 2022 г. гласи, че документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки изпълнител на БМП, включва документите по чл. 294, първични медицински документи по приложение 2 и финансово-отчетни документи по Закона за счетоводството. Съгласно чл. 294, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. клиничното проследяване на състоянието на пациента и извършените диагностично-лечебни дейности се вписват в ИЗ. В конкретния случай е налице нарушение на установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация по смисъла на чл. 416, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 година. Констатирания порок при водене на документацията не може да се преодолее при наличие на други обективни критерии като съпоставка на състоянието на пациентите при постъпване и изписване. Попълването на медицинска документация е формален процес, а констатираните нарушения от проверката касаят липса на задължителен реквизит при попълване на медицинската документация, който е безспорно установен от контролните органи. Лечебното заведение като изпълнител на специализирана болнична медицинска помощ е извършило нарушения, свързани с изискванията за работа с медицинска и финансова документация нарушение по чл. 416, ал. 3 от НРД за 2020-2022 г., във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО, за което правилно е наложена санкция финансова неустойка. Легалната дефиниция на § 1 от ДР на Наредба 9/2019 г. за определяне пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК на клинична пътека е система от изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват дейности по отношение на пациенти със заболявания, изискващи хоспитализация и непрекъснат болничен престой не по-кратък от 48 часа. Идентично определение се съдържа в чл. 288, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. Съгласно чл. 292, т. 6 и т. 8 от НРД за МД за 2020-2022 г., критериите за дехоспитализация са основен компонент на клиничната пътека, който е задължителен за изпълнение. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед за налагане на санкции, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Съобразно наличните данни административният акт на цитираните в него фактически и правни основания правилно е приет от първоинстанционния съд за законосъобразен. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, акцесорната претенция на касационния жалбоподател за присъждане на разноски не следва да бъде уважена, а предвид липса на такава от ответната страна, такива не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,