Решение № 1026 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9879/2013 г.

Решение № 1026 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9879/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Генади Стоянов Тодоров против заповед № К - 5407/20.05.2013 г. г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 5 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок от една година. Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми на закона. Моли административният акт да бъде отменен. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, приема за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателят заема длъжността "разузнавач, V степен в ОД на МВР Велико Търново. По повод постъпили данни за извършени нарушения на служебната дисциплина със заповед от 10.04.2013 г. директорът на ОД на МВР е разпоредил извършване на проверка, назначил е комисия и е постановил за резултатите от проверката да бъде изготвена справка. На 17.04.2013 г. назначената комисия е изготвила справка, с която е установено, че на 10.04.2013 г. около 14.30 ч. задържаното за срок от 24 ч. непълнолетно лице Кристиян Мехмедов е изведено от сградата на РУП Велико Търново от жалбоподателя, заедно с инспектори Бокушев и Корчев, като целта е била задържаното лице да посочи местонахождението на откраднат мотоциклет. Полицейските служители и Мехмедов отишли със служебен автомобил на посоченото от последния място, като инспектор Корчев поставил на лицето белезници отзад с ръце зад гърба. Тримата инспектори тръгнали с Мехмедов по посочената от него пътека, през пресечен терен към посоченото място, където нямало мотоциклет, при което се отправили обратно към служебния автомобил. Тодоров и Бокушев съпровождали непълнолетното лице, като отпред вървял Бокушев, а зад него Генади Тодоров, който държал Мехмедов за дрехите над тила му. При преминаване по пътеката задържания се подхлъзнал и жалбоподателя го пуснал, за да не го удуши, при което Мехмедов избягал. Последвало преследване, предприети били заградителни мероприятия по установяване на Мехмедов, но същият не е открит. В последствие последния се прибира при майка си, която го води в РУП Велико Търново. Назначената комисия е направила извод, че инспекторите Тодоров и Бокушев не са определили функциите си, необходимото разположение и параметри за наблюдение, поради което са допуснали бягство на задържаното лице. Не са създали предварително необходимата организация за догонване на задържаното лице при евентуален опит за бягство, което е довело до това, че догонването на Мехмедов не е дало резултат. Прието е, че с описаните действия жалбоподателят Тодоров е нарушил разпоредбата на чл. 228, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР и е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". На 11.04.2013 г. служителят е дал писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващия орган. В същите Тодоров е посочил, че грешката за бягството на задържаното непълнолетно лице е изцяло негова, тъй като за секунди пуснал лицето, за да не се удари и нарани. На 20.05.2013 г. министърът на вътрешните работи издал оспорената заповед, с която приел, че при провеждане на оперативно-издирвателни мероприятия инспектор Тодоров не е осъществил непрекъснато наблюдение и охрана на задържаното лице Кристиян Мехмедов, в резултат на което е допуснал бягството му, с което е нарушил чл. 37 от Инструкция № Iз-1143/4.05.2011 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност в МВР. Нарушението на служебната дисциплина е квалифицирано като такова по чл. 228, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР и на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". При така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд намира, че жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган. Спазени са и формалните изисквания на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е в писмена форма и в нея са посочени: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Изложените в заповедта и в предхождащите я документи (справка и предложение) конкретни факти, описващи поведението на служителя и правните норми, които са нарушени, представляват мотивите на административния акт. Заповедта е издадена въз основа на данните от проведената проверка, като са посочени конкретно действията на служителя, квалификацията на поведението му и нарушените правни норми. Фактът, че в заповедта е посочено, че нарушението е извършено на 9.04.2013 г. не води до незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като от всички приложени към административната преписка доказателства е установено, че нарушението е извършено на 10.04.2013 г., поради което е налице очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по предвидения за това в закона ред. При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Нарушението е установено след проверка по реда на чл. 237 от ППЗМВР резултатите, от която са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, при спазване изискванията на чл. 229, ал. 1 от закона - преди налагане на наказанието са приети писмените обяснения на служителя, а в съответствие с нормата на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР са събрани и оценени всички доказателства и факти от значение за изясняване на случая. Оспорената заповед е постановена след като са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки. Нарушенията, за които се налага дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване на категория или степен" са изброени в разпоредбата на чл. 228, ал. 1 от ППЗМВР. Нормата, на която се позовава административният орган, е нарушение по т. 5 от цитирания текст. Според посочената разпоредба наказанието се налага за нарушаване на служебните задължения, довели до бягство на доведено или задържано лице. В случая е установено, че на 10.04.2013 г. жалбоподателят, заедно с колегата си Бокушев не създали необходимата организация за охрана на лицето с цел недопускане на бягство, поради което задържаното непълнолетно лице е избягало. Това поведение на служителя правилно е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 228, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР, обосноваващо налагане на предвиденото в текста дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок от една година. Твърдението на жалбоподателя, че не е имал задължения да охранява и конвоира лицето, е неоснователно. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Инструкция № Iз-1143/4.05.2011 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност в МВР, конвойната дейност може да се осъществява и от служители с полицейски правомощия от самостоятелните сектори и групи в ОД на МВР, които са определени с писмена заповед от отделния ръководител. Видно от приложената по делото заповед № Яз-4214/16.12.2011 г. е, че инспектор Генади Тодоров е определен за осъществяване на конвойна дейност на територията на ОД на МВР Велико Търново. Дори и да се приеме твърдението на жалбоподателя, че за 2013 г. е издадена нова заповед, с която са определени лицата, извършващи конвойна дейност, в която същият не фигурира, то след като служителят е съпровождал задържаното лице и вследствие на неговите действия същото е избягало, то не може да се направи извод, че Тодоров не е нарушил служебните си задължения. Изпълняваната от жалбоподателя длъжност е с полицейски правомощия и длъжностната му характеристика включва участие в провеждането на оперативно-издирвателни мероприятия. Неоснователни са доводите, че дисциплинарно наказващият орган при определяне вида и размера на наложеното наказание не е взел предвид тежестта на извършеното нарушение и че от него не са настъпили вредни последици. След като по делото е установено, че жалбоподателят е нарушил служебните си задължения, довели до бягство на задържано лице, то за това нарушение нормата на чл. 228, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР императивно предвижда налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен". Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че в случая е била приложима Инструкция № Iз-2019/9.11.2006 г. за лица от органите на МВР, а не тази цитирана в оспорената заповед. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Инструкция № Iз-2019/9.11.2006 г. за организацията и реда за съпровождане на малолетни и непълнолетни лица от органите на МВР съпровождане на малолетни и непълнолетни лица са всички действия, свързани с придвижването им от едно до друго структурно звено на МВР, специализирана институция за деца, лечебно заведение или адреса, на който живеят лицата, по определен маршрут. Следователно в случая не е налице съпровождане на непълнолетното лице по смисъла на инструкцията, а извършване на оперативно-издирвателни действия, поради което и нормите на цитираната инструкция са неприложими. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че оспорената заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,