Решение № 4805 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10395/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Д. Д. от гр. Казанлък против решение 2265/11.07.2024 г., постановено по адм.д. 183/2024 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу отказ 284з-127/26.01.2024 г. на началник ВПД на Районно управление (РУ) - Казанлък при Областна дирекция на МВР (ОД МВР) Стара Загора за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че по делото безспорно е доказана необходимостта му от самоотбрана и самоохрана поради това, че е получавал заплахи, свързани с предишната му месторабота, че има образувано досъдебно производство за престъпление против негова собственост. Оспорва извода на съда за необходимост от доказване на конкретно застрашаване и/или съществена опасност по отношение на лицето, заявило издаване на разрешение. Твърди, че е достатъчно само да е обосновано съществуването на потенциална заплаха. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт. Ответникът началник ВПД на РУ - Казанлък при ОД на МВР - Стара Загора не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е започнало по заявление на А. Д. за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Като основание на искането е посочил, че оръжието му е необходимо за самозащита, за осигуряване на спокойствие за себе си и своята сигурност. Към заявлението е приложил изискуемите документи. В резултат на извършена проверка от полицейските органи са изготвени докладни записки. С писмо с рег. 284000-47070/21.12.2023 г. административният орган на основание чл. 83, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия (ЗОБВВПИ) е предоставил на заявителя тридесетдневен срок да отстрани констатираните непълноти, като представи допълнителни писмени мотиви. Заявителят е посочил, че през последните няколко години непрестанно получава закани и заплахи от различни хора, като пред 2018 г. неизвестен извършител е запалил автомобила му. Според него заплахите и заканите произтичат от работата му, тъй като е бивш служител на репатриращ камион и бивш служител в нощно заведение. С оспорения пред първоинстанционния съд отказ 284з-127/26.01.2024 г. началникът ВПД на РУ - Казанлък е отказал да издаде разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Административният съд - Стара Загора е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, съдържа мотиви от фактическа и правна страна и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на Д. като неоснователна. Съдът е обсъдил в съвкупност релевантните за спора факти и обстоятелства. Приел е, че не е преодоляна отрицателната предпоставка, визирана в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, тъй като предходната извършвана трудова дейност от заявителя, както и твърдяното посегателство над личното му имущество, извършено преди шест години, не може да се определи като реална, непосредствена заплаха за живота и здравето му към настоящия момент. С тези мотиви е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Обоснова е изводът, че жалбоподателят към момента на подаване на заявлението няма основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на исканото разрешение. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства, както и оплакванията в жалбата. Пред настоящата инстанция не са ангажирани други доказателства в подкрепа на възраженията на касатора, нито такива, обуславящи различно фактическо положение от възприетото от съда и, съответно, водещо до други правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на доказана необходимост от носене и употреба. Жалбоподателят е посочил необходимост от самоотбрана и именно това основание е следвало да докаже както пред органа, така и пред съда, с конкретни факти и доказателства. Фактите, на които се основава твърдението за основателна причина за самоотбрана, трябва да са такива, че да дават възможност да се направи разумно обосновано предположение за нея. Посочването на предходната му професионална дейност като бивш служител на репатриращ камион и бивш служител в нощно заведение не обосновават причина за реална опасност или реална заплаха за здравето и живота му по смисъла на специалния закон. Изложените доводи за извършено престъпление срещу негова собственост е в период, отдалечен назад във времето - 2018 г., и са неотносими към момента на отправеното конкретно искане от 23.11.2023 г. Осигуряването на превантивни мерки за защита също не е основание за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на заявителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. В тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. В настоящият случай от ангажираните доказателства не се доказва по безпротиворечив начин заявената необходимост от издаване на исканото разрешение. Дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива, които се характеризират с висока степен на обществена опасност, поради което законодателят е разграничил целите за ползване на оръжие. Видовете граждански цели е посочил в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. В конкретния случай касаторът е посочил като основна причина за исканото разрешение - самоотбрана, за която следва да представи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно и обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие. Фактът, че касаторът в предхождащ подаването на заявлението период е упражнявал трудови дейности, по повод които само твърди, че е получавал заплахи, не би могъл да се приравни и приеме за причина, която по несъмнен и безспорен начин да обуславя необходимостта от разрешението. Като е приел оспорването за неоснователно, Административният съд - Стара Загора е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд