Решение № 1594 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6399/2017 г.

Решение № 1594 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6399/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Н. С. от гр. В., срещу решение № 591/07.04.2017 г., постановено по адм. дело № 1705 по описа на Административен съд- В. за 2016 г., с което отхвърлено оспорването, с искане за обявяване нищожност на Заповед № Г-142/10.08.2009 г. на Зам. кмета на община- В., с одобрен ПУП- ПРЗ, за УПИ ХIХ- 350, кв. 17 по плана на с. З., засягащ съседния УПИ ХIV- 358, като са присъдени и разноски по делото. Решението се счита неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационната жалбоподателка, редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответната страна - Заместник- кметът на О. В., не се представлява. Ответниците - С. А. С., Д. В. Н., В. Д. И. и М. Д. С., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. С молба от 17.10.2017 г., адв. Т. И., ВАК, като пълномощник на Н., И. и С., изразява становище по съществото на спора, поддържа депозирания отговор по касационната жалба и представя списък на претендираните разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно решение, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да приеме посочения правен резултат, ХХV- ти състав на АС-В., позовавайки се на изводите на допуснатата, изготвена компетентно и безпротиворечиво и приета като неоспорена СТЕ, кореспондиращи с фактите, установени от останалите доказателства по делото, е посочил, че в процесната заповед, издадена с посочено правно основание чл. 129, ал. 2, вр. чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават нейната нищожност. Констатирана е липса на съгласие от страна на собствениците на УПИ ХIV- 358 и ПИ 30497.501.358 за процесното изменение на ПУП, както и, че нито оспорващата, нито съпругът й, на когото е била съобщена издадената през 2009 г. заповед, не са оспорили нейната законосъобразност. Липсата на съгласие за процесната промяна на границите на УПИ с плана за регулация обаче, влече извод за липса на материалноправна предпоставка за изменение на плана, относима към законосъобразността на акта, за неговата унищожаемост, но не обуславя нищожността му. При зачитане стабилността на влезлите в сила административни актове и спецификата на правоотношенията във връзка с устройствените планове, предполагащи заинтересованост на собствениците на имотите, предмет на плана, съдът е отхвърлил оспорването, с крайния извод, че оспорената заповед не е лишена от законова опора, издадена е въз основа на предвидена за това възможност в ЗУТ, не е издадена и при пълна липса на предпоставките на приложимата материалноправна - чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, при съгласие на заявителя на изменението, с оглед което не са налице условията за признаване на нейната нищожност. Решението е валидно, обосновано и правилно. От фактическа страна жалбоподателката обосновава твърдяната нищожност на заповедта, като най- тежък порок, с липсата на съгласие на всички собственици на имоти, и в частност на самата нея, което от правна страна квалифицира като нарушение на чл. 134, ал. 2, т. 6, вр. чл. 15, ал. 3 ЗУТ - това противоречие с материалния закон, според касатора, води и до несъответствие с целта на закона, т. к. на практика се отнема част от собствеността на жалбоподателката и съпруга й С. А. С.. Настоящата инстанция споделя извода в решението, че оспорената заповед не е засегната от релевирания с жалбата порок. Нищожността на административните актове се свързва с извършени нарушения при тяхното издаване, които изключват възникването на целените от издателя правни последици. Само некомпетентността на органа, издал акта, независимо до кой от видовете компетентност се отнася, винаги води до нищожност. В останалите случаи, на процесуални пороци в широкия смисъл, или на противоречие с материалния закон, преценката за действителността на административния акт е винаги конкретна и се обуславя от вида и тежестта на порока, от който е засегнат. Съдът е установил липсата на съгласие от страна на жалбоподателката и съпруга й С. С. за въпросното изменение на ПУП, но правилно е преценил, че подобен пропуск не води до нищожност на процесната заповед, а само до нейната унищожаемост, възможността за което вече е преклудирана. Събраните по делото доказателства са подробно изследвани, като е безспорно, че заповедта е била съобщена на С., но не е била оспорена от него, налице е и заявление за процедираното изменение от страна на Д. И.. Затова правилна е преценката, че в случая липсата на съгласие е основание за отмяна на одобряващия регулацията акт, но като материално незаконосъобразен, а не за обявяване на нищожността му. ЗУТ не придава на ПР отчуждително действие, за да бъде влизането му в сила равнозначно на "отнемане" на собственост, респ. не е способ за прекратяване на правото като последица от стабилизирането на административния акт. Поради това, разпоредените със заповедта последици не са правно нетърпими, като противоречащи на правния ред по начин, изключващ въобще настъпването им, в случая не се установява пълна липса на материалноправни предпоставки за издаването на акта. С оглед тези съображения, съдебният акт следва да бъде оставен в сила. Сочената в касационната жалба практика от решения на ВАС не навеждат на обратен извод - те касаят или неприложимост на основанието по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, или са постановени в касационно производство, с предмет материалната законосъобразност на административни актове и констатирани пороци, водещи именно до унищожаемост на издадените актове, или до нищожност, но в хипотеза, коренно различна от установената в настоящия спор, в който се претендира нищожност на административен акт, осем години след издаването му, без наличие на основание за това. При този изход на процеса на ответните в касацията страни - Д. Н., В. И. и М. С., следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски, своевременно претендирани с отговора по касационната жалба и писменото становище по същество, доказани като заплатени с приложения надлежно оформен договор за правна помощ, без направено, макар и принципно възражение за прекомерност, в размера от 1800 лв. общо, съобразно изготвения списък по чл. 80 ГПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,