Решение № 5088 от 15.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение 5719 от 11.10.2022 г. по адм. д. 126/2022 г., Административен съд София-град (АССГ) е отменил Ревизионен акт (РА) Р-22221220003486-091-001/30.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП София, с който на В. Тодорова от гр. София са установени задължения за данък върху дохода по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2016 г. в общ размер на 64 399. 05 лева. Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, в която се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Процесуалният представител на касатора - юрк. Волянова, претендира заплащане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба В. Тодорова, чрез своя процесуален представител адв. Атанасова, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на В. Тодорова срещу РА Р-22221220003486-091-001/30.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП София, с който са установени задължения за данък върху дохода по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 46 089. 72 лв. и лихви в размер на 18 309. ЗЗ лв. Ревизиращите органи са констатирали, че през 2016 година В. Тодорова е получила суми по банковата си сметка в Райфайзенбанк (България) ЕАД в размер на 201 610. 50 лв. и в "УниКредит Булбанк" АД в размер на 293 356. 68 лв. Като основание за превода е посочено Решение от 20.10.2016 г. по арбитражно дело 8000/2016 г. на Арбитражен съд Арбитер Юстициарум" СНЦ, с което "Партинвест" ООД е осъдено да заплати на В. Тодорова и на Ш. Алсбей, общо сумата от 989 800, 00 лв. включваща 50 000, 00 лв. главница, 900 000, 00 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди съгласно чл. 7 от договор за предоставяне на бизнес услуги от 13.06.2012 г., както и 39 800. 00 лв., представляващи разноски по арбитражното дело. Данъчните органи са приели на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ, чл. 35, т. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ и чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, че в случая обезщетението на ревизираното лице е за пропуснати ползи от неизпълнение на договор по вина на възложителя, които са извън обхвата на необлагаемите доходи, поради което полученият доход е облагаем на основание чл. 35, т. 1 от ЗДДФЛ и следва да се декларира в приложение 6 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. За да отмени издадения РА, първоинстанциоонният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимия материален закон. Този извод, първоинстанционният съд е обосновал, след като е установил, че в диспозитива на Решение от 20.10.2016 г. по арбитражно дело 8000/2016 г. на Арбитражен съд Арбитер Юстициарум" СНЦ, е посочено, че присъдената сума 900 000 лева, представлява обезщетение за имуществени вреди съгласно чл. 7 от Договор за предоставяне на бизнес услуги от 13.06.2012 г, за периода 09.08.2012 г. - 09.10.2016 г., поради пълно неизпълнение на задълженията от страна на ответника, като е дадена правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Административен съд София-град е счел, че клаузата по чл. 7 от Договор за предоставяне на бизнес услуги от 13.06.2012 г. има характер на договорено обезщетение, което с оглед на това, че представлява фиксирана определяема сума - обезщетение за имуществени вреди /неустойка за неизпълнение/ в размер на 18 000 лева за всеки месец на забава, има характер на обезщетителна и санкционна неустойка. Според решаващия съд такъв тип клауза е допустима и представлява израз на желанието на страните да ограничат отговорността за неизпълнение в определена степен, но не и като възможност за недобросъвестно изключване на отговорността на неизправната страна или за злоупотреба с право, в зависимост от неизпълнението по договора. Според първоинстанционния съд е налице хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 13 ЗДДФЛ, а именно процесната сума представлява обезщетение за имуществени вреди, поради което е необлагаем доход. Крайният извод на АССГ е за основателност на жалбата, поради което е отменил изцяло РА Р-22221220003486-091-001/30.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП София. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети и изложени от първоинстанционния съд. Спорът е за това, дали полученият от В. Тодорова доход през 2016 г. в посочения по-горе размер подлежи на облагане. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. От друга страна, съгласно нормата чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ не са облагаеми обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи. Най-сетне, облагаеми по смисъла на ЗДДФЛ са обезщетенията за пропуснати ползи и неустойките с такъв характер, посочени изрично в чл. 35, т. 1 ЗДДФЛ. Правилно АССГ е посочил, че е обвързан от материалната доказателствена сила на арбитражното решение, с което е уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД и въз основа на което са преведени през 2016 г. по банков път посочените суми на В. Тодорова. При анализа на характера на присъденото обезщетение и съдържанието по договора между "Партинвест" ООД (възложител) и В. Тодорова и Ш. Алсбей (като изпълнители), АССГ е направил правилен извод, че обезщетението не попада в обхвата на нормата на чл. 35, т. 1 ЗДДФЛ, тъй като не представляват обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер. В случая е налице хипотеза на реализирана договорна отговорност /по арг. от чл. 79, 92 от ЗЗД/, а доколкото уговорената като обезщетителна неустойка е определяем размер, се касае за договорно обезщетение по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ и не следва да се третира като обезщетение за пропуснати ползи. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на АССГ е постановено след преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Подробно са разгледани и обсъдени всички правнорелевантни факти и обстоятелства, както и доводите и възраженията на страните. Както се посочва изрично в касационната жалба, административният съд не може да осъществи съдебен контрол върху Решение от 20.10.2016 г. по арбитражно дело 8000/2016 г. на Арбитражен съд Арбитер Юстициарум" СНЦ. Именно в изпълнение на арбитражното решение "Партинвест" ООД е превело на В. Тодорова сума в размер на 494 967. 18 лв., която включва възнаграждение по договор 25 000 лв. /1/2 от 50 000 лв. /, разноски по делото 19 900 лв. /1/2 от 39 800 лв. /, обезщетение 450 000 лв. /1/2 от 900 000 лв. /, както и лихва 67. 18 лв. При анализ на характера на присъденото обезщетение решаващият съд се е съобразил с ТР 3 от 12.12.2012 г. по т.д. 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС относно приложението на чл. 79, ал. 1 ЗЗД. В случая не се касае за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер, поради което е неприложима хипотезата на чл. 35, т. 1 ЗДДФЛ. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - София е неоснователна, а оспореното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство, а именно договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 4 350 лв. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,