Решение № 5923 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14679/2013 г.

Решение № 5923 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14679/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 233 от ЗМВР във връзка с чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Тодор Димов Георгиев от гр. Пловдив срещу заповед № К-889 от 30.08.2013 г. на министъра на вътрешните работи. С доводи за незаконосъобразност на административния акт се иска отмяната му. Ответникът - министърът на вътрешните работи чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. Със заповед № К-889/30.08.2013 г. на министъра на вътрешните работи на жалбоподателя Тодор Димов Георгиев - полицейски инспектор VI степен в "Териториална полиция" на група "Охранителна полиция" към Районно управление "Полиция" - Септември при ОДМВР - Пазарджик, категория Г-I степен, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, чл. 227, ал. 1, т. 2, предложение първо от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта. Наказанието е наложено, тъй като според дисциплинарно-наказващия орган в периода 6.04.2013 г. до 12.05.2013 г. в гр. Пловдив, в нарушение на чл. 100 от Изборния кодекс, с решение № 29-НС/6.04.2013 г. на Районна избирателна комисия 16 в гр. Пловдив, с негово знание и съгласие е вписан под № 8 в кандидатската листа на ПП "Нова алтернатива" за участие в изборите за народни представители на 12.05.2013 г. в изборен район 16-Пловдив, участва в изборите като представител на гражданската квота, с което нарушава забраната на чл. 172, ал. 2, предл. второ от ЗМВР - служителите на МВР не могат да осъществяват политическа дейност - което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Заповедта е издадена от компетентен орган, тъй като съгласно чл. 228, ал. 1 от ЗМВР министърът е компетентен да издава заповедите за налагане на всички дисциплинарни наказания, в това число и "уволнение" за служителите от категории А, Б, В и Г, а жалбоподателят е държавен служител от категория "Г". Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма - т.е. не е налице основанието за отмяна по чл. 146, т. 2 АПК. Спазени са и административнопроизводствените правила при произнасянето й, разписани в нормите на чл. 225 и следв. от ЗМВР. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, тъй като заявлението за отпуск по чл. 212, ал. 1, т. 9 от ЗМВР - неплатен служебен отпуск по реда на чл. 104, ал. 1 - 3 от Изборния кодекс (отм.) (редакция ДВ, бр. 44 от 2012 г.) е подадено на 10.04.2013 г., а уведомителното писмо, че не е разрешен такъв вид отпуск е от 10.05.2013 г., към която дата министърът е запознат с всички факти по случая. Видно от данните по административната преписка, обобщената справка, съдържаща всички обстоятелства, които мотивират дисциплинарно-наказващия орган да издаде заповедта, е изготвена на 10.07.2013 г. и от тази дата започва да тече срокът по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Последният спорен по делото въпрос се свежда до отговора дали извършеното деяние от полицейския служител, изразяващо се в участие в изборите за народни представители на 12.05.2013 г. в Изборен район 16-Пловдив чрез кандидатската листа на ПП "Нова алтернатива" представлява нарушение на забраната по чл. 172, ал. 2, предл. второ от ЗМВР - служителите на МВР не могат да осъществяват политическа дейност, и в тази връзка дали е налице основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" в хипотезите на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Настоящият състав на ВАС, Пето отделение намира, че е неоснователно възражението на Тодор Георгиев за противоречие на оспорената заповед с материалноправните разпоредби. По силата на непосредственото действие на разпоредбите на Конституцията (чл. 5, ал. 2) всеки, който отговаря на предвидените в Конституцията и законите условия може да бъде издигнат за кандидат за народен представител (чл. 65, ал. 1). Доказателствата по делото безспорно сочат, че Тодор Димов Георгиев е регистриран като кандидат за народен представител в 16-ти избирателен район в гр. Пловдив от гражданската квота на ПП "Нова алтернатива" и участва в парламентарните избори през 2013 г. (решение № 29-НС/6.04.2013 г. на РИК 16 Пловдив). Преди участието си в тях своевременно подава заявление да му бъде разрешен специално предвидения за целта отпуск по чл. 212, ал. 1, т. 9 от ЗМВР в редакцията към ДВ, бр. 44 от 2012 г., приложима към разглеждания казус. Директорът на ОДМВР - Пазарджик не възразява на искането, но такъв вид отпуск не е разрешен от министъра на вътрешните работи. Участието в избори за народни представители безспорно представлява политическа дейност. Ето защо за държавните служители, какъвто е жалбоподателят, това участие е свързано със спазването на изискването по чл. 65, ал. 2 от Конституцията на РБ, което има за цел да осигури равенство в избирателната кампания на кандидатите за народни представители (Р № 5 от 1993 по конституционно дело № 6/1993 г.). Според цитирания конституционен текст кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията си. Прекъсването на изпълнението на длъжността според Решение № 16 от 6.11.1997 г. на КС на РБ по конст. дело № 8/1997 г. означава, че служителят трябва да не изпълнява дейността си в тази служба и каквито и да е функции, свързани с нея. Това фактическо състояние не се отразява на правния статут на лицето. Ако то е в трудоводоговорни отношения за изпълнението на тази държавна служба, тези отношения не се прекратяват. Прекъсването представлява временно преустановяване изпълнението на служебните задължения. Както е посочено по-горе, нарочно предвидения за тази цел отпуск по чл. 212, ал. 1, т. 9 от ЗМВР не е разрешен на Георгиев от министъра на вътрешните работи, поради което участието му в изборите за народни представители през м. май 2013 г. е в нарушение на забраната по чл. 172, ал. 2, предл. второ от ЗМВР - служителите на МВР не могат да осъществяват политическа дейност. По изложените съображения настоящият състав на ВАС, пето отделение намира, че при тези установени и безспорни обстоятелства по административния спор, извършеното дисциплинарно нарушение е установено по време и място като обосновано и обективно действията и поведението на служителя са квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, за което императивно се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Съгласно чл. 230, ал. 1 и 2 от ППЗМВР при условията на обвързана компетентност органът по чл. 228, ал. 1 ЗМВР е длъжен да наложи дисциплинарното наказание "уволнение" за случаите, посочени в чл. 227, ал. 1 ЗМВР. Жалбата на Тодор Георгиев срещу заповед № К-889/30.08.2013 г., издадена от министъра на вътрешните работи като неоснователна следва да бъде отхвърлена с настоящото решение. Предвид изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Воден от горното, ВАС, Пето отделение