Решение № 7290 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2394/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител, срещу решение №4816/01.12.2025 г. по адм. дело №566/2025 г. на Административен съд (АС)- Стара Загора, с което е отменена негова заповед №812 К - 6615(номер според диспозитива на решението, според заповедта - №8121К -6615)от 13.07.2023 г. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдебно - производствените правила и необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на на жалбата срещу заповедта, присъждане на направените разноски за процесуално представителство за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - В. И. Г., жив. в гр. Стара Загора, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: С обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл.158, т.5 и чл.164, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (МВР), във връзка с чл.8, ал.1 от Наредба №8121з - 310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР и заявление УРИ 349р -23038/04.07.2023 г. е преназначен комисар В. И. Г., началник на отдел "Разследване" (главен разследващ полицай) при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Стара Загора, на изпълнителска длъжност "старши разследващ полицай" в РУ в сектор "Разследване - РУ -Казанлък при ОДМВР) - Стара Загора. Обжалваното в настоящето производство решение на АС е постановено след като с решение № 5320/21.05.2025 г. по адм.дело №1513/2025 г. на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение, е отменено решение № 3216/25.10.2024 г. по адм.дело №763/2023 г. на АС - Стара Загора и делото е върнато за ново разглеждане на спора съобразно дадените указания. С решението на ВАС е прието за правилно установяването на АС, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и в мотивите й е посочена относимата правна квалификация. Указанията на ВАС за новото разглеждане на делото са свързани с установяване на правнорелевантни факти, даващи възможност да се направи извод относно основния спорен въпрос по делото - а именно дали заявлението за преназначаване на Г. е свободно формирана негова воля или е направено под натиск. АС, във второто първоинстанционно производство, е изложил доводи за липса на искане на Г. за преназначаване по смисъла на чл.164, ал.1 ЗМВР. Съдът е анализирал разликата между хипотезите на чл.164, ал.1 ЗМВР, когато преназначаването е по искане на държавния служител и чл.164, ал.2 ЗМВР, когато предложението за преназначаване е от съответния ръководител със съгласието на държавния служител. АС е анализирал събраните по делото доказателства и е приел, че заявлението за преназначаване е било подготвено от служител на МВР по разпореждане на ръководителя на съответната структура. Този факт се потвърждава, както от показанията на свидетелката, изготвила проекта на заявлението, така и от изходящите от директора обяснения, че е счел за целесъобразно и необходимо да извърши спешни промени в организацията на работа - тоест инициативата за преназначаването на е на ръководителя. Държавният служител не е взел решение да работи на друга по - ниска изпълнителска длъжност в друго населено място, в което не е центърът на жизнените му интереси, а е бил мотивиран да подпише изговеното по нареждане на ръководителя му заявление. Доколкото правното основание за преназначаването е чл.164, ал.1 ЗМВР, а не чл.164, ал.2 ЗМВР наличието или липса на принуда за подписване на заявлението не е от значение за решаване на спора, от значение, че преназначаването не е по искане, тоест по инициатива на държавния служител. Искането за преназначаване е изхождало от съответния ръководител, а държавният служител се е съгласил, а чл.164, ал.1 ЗМВР изисква искането да е от държавния служител, а съгласието да е от ръководителя. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав не обсъжда доводите на касатора по срочността на касационната жалба, доколкото е приел същата за допустима, като подадена в срок. В съответствие с доказателствата по делото са изводите на съда, че заявлението е изготвено от служител на МВР, различен от Г., по нареждане на ръководителя му. Именно ръководителят е инициирал волеизявлението за преназначаване на по- ниска длъжност в друго населено място, с което жалбоподателят няма връзка. Тоест процедурата е започнала по инициатива на ръководителя на структурата, който е мотивирал Г. да подпише заявлението, видно и от обясненията на директора на ОДМВР на л.76 от първото първоинстанционно дело. Липсата на инициатива от страна държавния служител за преназначаването на процесната по- ниска длъжност в друг град представлява, както съществено нарушение на административно - процесуалните правила по издаване на заповедта, сочещи кой следва да инициира административното производство, така и до материалноправна незаконосъобразност на заповедта - тъй като липсва необходима материалноправна предпоставка за издаването й - искане на държавния служител по чл.164, ал.1 ЗДсл. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на АС за разликата в хипотезите на чл.164, ал.1 и ал.2 ЗДСл., както и че директорът след като е недоволен от работата на Г. е разполагал с възможности да го премести по реда на чл.164, ал.2 или 3 ЗМВР или да го освободи от ръководна длъжност, а действията му по изготвяне на искане от името на Г. освен, че противоречат на приложимото материално право, са и в противоречие с целта на закона, предвиждащ процедури с по - висока степен на защита на правата на полицейския орган, когато преназначаването или освобождаването му от ръководна длъжност е по инициатива на ръководителя. Неоснователни са доводите на касатора за липса на безпристратност на съда и нищожност на процесуалните действия в съдебно заседание преди отвода на първия докладчик. Допусната грешка в протокола е поправена по надлежния ред, а събраните гласни доказателства изобщо не са обсъждани в решението, тъй като същите са свързани с твърдението за упражнена принуда за подписване на заявлението, а видно от горецитираните мотиви, АС правилно е приел, че този факт е ирелевантен и не следва да се обсъжда. Съдът е обсъдил относимите доказателства и правилно не е обсъждал неотносимите, които са за факти извън предмета на спора. Решението е правилно. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касационна жалба след да се присъдят разноските за касационното производство в размер на 1000 евро, заплатен адвокатски хонорар, платими от МВР. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение