Решение № 897 от 5.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12039/2024 г.

Производството е по реда на чл. 216, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Генералния директор на Българско национално радио, подадена срещу решение 1206/14.11.2024 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка КЗК-874/2024 г., с което по жалба на Мотобул ЕАД е отменено Решение D37356133 от 24.09.2024 г. на Генералния директор на Българското национално радио (БНР) за прекратяване на открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Издаване, предоставяне и администриране/зареждане на ваучери за храна на физически електронен носител на служителите на Българското национално радио , открита с Решение F556307 от 22.07.2024 г. на възложителя, с уникален номер в ЦАИС ЕОП: 00349-2024-0015, а преписката е върната на възложителя за продължаване на процедурата за възлагане на обществената поръчка, при спазване на задължителните указания, дадени в решението. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Претендира отмяна на обжалваното решение, при което да бъде оставена без уважена жалбата, с която е сезирана КЗК, а решението на Генералния директор на Българско национално радио за откриване на оспорената обществена поръчка да бъде оставено в сила като законосъобразно. Ответникът Мотобул ЕАД, със седалище в гр. София, представлявано от изпълнителния директор С. М. чрез упълномощен адвокат С. Стоева оспорва касационната жалба, като я счита за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски за внесена държавна такса за обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията в размер от 1700.00 лева (словом: хиляда и седемстотин лева) и адвокатски хонорар в производството пред Върховния административен съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 216, ал. 1 ЗОП, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение 1206/14.11.2024 г. по преписка КЗК-874/2024 г. е уважена жалбата на Мотобул ЕАД срещу решение D37356133 от 24.09.2024 г. на Генералния директор на Българското национално радио (БНР) за прекратяване на открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Издаване, предоставяне и администриране/зареждане на ваучери за храна на физически електронен носител на служителите на Българското национално радио , открита с Решение F556307 от 22.07.2024 г. на възложителя, с уникален номер в ЦАИС ЕОП: 00349-2024-0015. Комисията за защита на конкуренцията е върнала преписката на възложителя за продължаване на процедурата за възлагане на обществената поръчка при спазване на задължителните указания, дадени в решението. Уважено е искането на жалбоподателя, като е възложено на Българско национално радио да заплати на последния разноски за заплатена държавна такса в размер от 1700.00 лева(словом: хиляда и седемстотин лева), като същевременно е оставено без уважение искането на възложителя за присъждане на разноски. За да приеме за установено, че в случая не е налице основание за прекратяване на процедурата при условията на чл. 110, ал. 1, т. 5 ЗОП, а оттам и че възложителят незаконосъобразно я е прекратил с атакуваното решение, КЗК обосновано е констатирала, че възложителят не е отчел промяната в нормативната уредба, уреждаща нов правен режим на ваучерите за храна, което обуславя отпадане на необходимостта от възлагане на договора, изразяващо се във въведено, считано от 01.07.20204 г. изискване за предоставяне единствено на електронни ваучери за храна, а не такива на хартиен носител, като тази промяна е могла да бъде предвидена към датата на откриване на процедурата (22.07.2024 г.), а и се установява от самия предмет на обществената поръчка, поради и което не може да послужи като основание за прекратяване на процедурата. Комисията е разгледала и втория мотив от решението на Генералния директор на Българско национално радио за прекратяване на процедурата, а именно: че "в документацията за участие не е предоставена разбивка на номиналната стойност на ваучерите за храна, както и на стойността на услугата за издаване, предоставяне и администриране/зареждане на ваучери за прана на физически носител /карта/. Същото създава предпоставка за офериране на нереалистични цени за изпълнение на поръчката", като е приела и в тази част акта за недостатъчно аргументиран и неподкрепен с доказателства. Така постановеното от КЗК решение е правилно и не страда от релевираните в касационната жалба пороци. В настоящата хипотеза откритата от възложителя с решение F556307 от 22.07.2024 г. процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Издаване, предоставяне и администриране/зареждане на ваучери за храна на физически електронен носител на служителите на Българското национално радио е проведена и приключила с решение D37019206 от 12.09.2024 г. на Генералния директор на Българско национално радио, с което на първо място е класиран участникът "Томбоу-България" ЕООД, на второ място - "Мотобул" ЕАД, а участникът "Плъкси България" ЕООД е отстранен на основание чл. 107, т. 5 ЗОП, във връзка с чл. 9л, ал. 5 ППЗОП. Това решение е оспорено от "Мотобул" ЕАД. Междувременно, преди производството по обжалването на това решение да е приключило възложителят е постановил оспореното пред КЗК решение, с което е отменил решението за определяне на изпълнител на обществената поръчка и е прекратил процедурата на основание чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП. В решението за прекратяване са изложени следните мотиви: "В документацията за участие в обществената поръчка са допуснати нарушения, както следва: В т. 3 от раздел II. Технически спецификации и изисквания към изпълнението на обществената поръчка с предмет: "Издаване, предоставяне и администриране/зареждане на ваучери за храна на физически електронен носител на служителите на Българското национално радио" е посочено, че броят на ваучерите се определя според нуждите на възложителя със съответните заявки за всяка една от бюджетните структури към договора. Прогнозните количества ваучери за храна са 10 040 (десет хиляди и четиридесет) броя, разпределени, както следва: БНР София- 7200; РРС Благоевград - 416; РРС Пловдив - 416; РРС Стара Загора - 416; РРС Бургас - 240; РРС Варна - 416; РРС Шумен - 376; РРС Видин - 264; РРС Кърджали - 176 и Лентохранилище - 120. При определяне на броя на необходимите ваучери не е взето предвид обстоятелството, че считано от 01.07.2024 г. се въвежда задължението за предоставяне на ваучери за храна единствено на електронен носител. В документацията за участие не е предоставена разбивка на номиналната стойност на ваучерите за храна, както и на стойността на услугата за издаване, предоставяне и администриране/зареждане на ваучери за храна на физически електронен носител (карта). Същото създава предпоставка за офериране на нереалистични цени за изпълнение на поръчката. Предвид изложеното по-горе в т. 1 и т. 2, налице е хипотезата на императивната разпоредба на чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП, а именно установени са нарушения при откриването и провеждането на процедурата, които не могат да бъдат отстранени поради изтичане на срока по чл. 100 от ЗОП. Това налага прекратяването на обявената процедура . При така изложеното, съдът споделя изцяло направените от КЗК изводи, че решението на възложителя е постановено при липса на мотиви, тъй като правните изводи не кореспондират на релевантните по спора факти и приложимото право. ЗОП установява строго формални правила за провеждане на процедурите, едно от които задължава възложителя надлежно да обоснове както от правна, така и от фактическа страна акта за прекратяване на процедурата. Той трябва да мотивира избора си с аргументи, от които да се установи по какви конкретни и относими съображения е взел решение за прекратяване на процедурата. Нормата на чл. 110 от ЗОП урежда хипотезите, в които възложителят е длъжен да прекрати процедурата за възлагане на обществена поръчка. В тези случаи преценката за прекратяване на процедурата не е поставена в оперативната самостоятелност на възложителя и законодателят е поставил изричното изискване за мотивиране на решението за прекратяване с посочването на конкретните факти, обуславящи наличието на съответната предпоставка по чл. 110, ал. 1 от ЗОП. За да бъде прекратена възлагателна процедура на основание чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП е необходимо наличие на две кумулативни предпоставки, а именно да е констатирано нарушение при откриване и провеждане на процедурата, т. е. да е налице отклонение от установено правило/изискване/дължимо поведение и установеното нарушение да не може да бъде отстранено, без да се променят условията, при които е открита възлагателната процедура. При отсъствие на която и да е от предвидените в текста предпоставки, за възложителя не е налице правна възможност да прекрати процедурата на основание чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП. В разглеждания случай напълно обосновано КЗК е приела, че в оспорения акт на възложителя не са посочени конкретни факти, обстоятелства, както и документи, аргументиращи необходимостта от прекратяване на обществената поръчка в хипотезата на чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП. Комисията правилно е отчела факта, че предметът на откритата процедура е Издаване, предоставяне и администриране/зареждане на ваучери за храна на физически електронен носител на служителите на Българското национално радио . В техническата спецификация са поставени изискванията на възложителя към ваучерите, като е дадена дефиниция на ваучерите за храна на електронен носител по чл. 209а, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане и в две точки за изброени изискванията на които следва да отговаря Всеки ваучер за храна на електронен носител , а така също е дал разяснение, публикувано в ЦАИС на 16.08.2024 г., от което отново и по недвусмислен начин се установява, че се касае за ваучери за храна на електронен носител, поради и което Комисията напълно обосновано е приела, че в оспорения акт на възложителя не се съдържат конкретни мотиви сочената промяна в нормативната уредба считано от 01.07.2024 г. да не му е била известна, респективно да е нарушение при откриване и провеждане на процедурата, т. е. да е налице отклонение от установено правило/изискване/дължимо поведение и установеното нарушение да не може да бъде отстранено, без да се променят условията, при които е открита възлагателната процедура. На следващо място, използваната от възложителя формулировка: В документацията за участие не е предоставена разбивка на номиналната стойност на ваучерите за храна, както и на стойността на услугата за издаване, предоставяне и администриране/зареждане на ваучери за храна на физически електронен носител (карта). Същото създава предпоставка за офериране на нереалистични цени за изпълнение на поръчката правилно е възприета от КЗК като липса на мотиви. Правилно КЗК е анализирала Техническата спецификация, която е част от документацията към обществената поръчка изрично е отбелязано, че Максималната номинална стойност на ваучера/рите по Наредба 7/09.07.2003 г. за едно лице, месечно е в размер на 50 (петдесет) лева при пълен отработен месец . Същото обстоятелство относно прогнозната номинална стойност е потвърдено и в публикуваното на 16.08.2024 г. разяснение. Така участниците са били предварително запознати с условията за провеждане на процедурата и са имали възможност да изготвят офертите си в зависимост от предвиденото в Приложение 2 образец на ценово предложение. От съдържанието на издаденото Решение D37019206 от 12.09.2024 г. на Генералният директор на БНР за определяне на изпълнител е видно, че оценителната комисия не е била възпрепятствана да установи действителната воля на участниците и предложеното от тях в ценовите им предложения, като от доклада й се установява, че по отношение офертата на "Томбоу-България" ЕООД е изискана писмена обосновка за начина на образуване на ценовото предложение. Поради изложеното КЗК е достигнала до извод, че условията по процедурата са били ясни и недвусмислени, както за участниците, така и за възложителя и неговия помощен орган, а предвид броя на подадените оферти и на разгледаните две ценови предложения, нито за участниците, нито за комисията са били налице обстоятелства, които да възпрепятстват възможността за изготвяне, респективно разглеждане и оценяване на ценовото предложение. Ето защо правилен е изводът на Комисията, че решението на възложителя не съответства на императивното изискване за мотивиране, поставено в чл. 110, ал. 1 от ЗОП и като незаконосъобразен акт правилно е постановена неговата отмяна и връщане преписката за продължаване на процедурата по нея. При всички случаи индивидуалният административен акт ( какъвто е решението на възложителя) следва да съдържа мотиви правни и фактически основания към момента на издаването му и е следвало да отговаря на всички изисквания за законосъобразност, включително и на императивните изисквания по чл. 59 АПК за форма на акта. КЗК е установила липсата на мотиви фактически основания за издаването му като е съобразила, че формалното позоваване и цитиране от административния орган на приложими нормативни разпоредби след издаване на акта не може по същество да замести необходимостта от мотивиране на акта към момента на издаването му, а не впоследствие. В случаите по чл. 110, ал. 1, т. 5 ЗОП, към които се отнася конкретният казус, предвид бланкетния характер на разпоредбите, посочени като правно основание, от чието наличие се извежда упражненото субективно материално право, е било необходимо органът да изложи и фактическите обстоятелства, които е квалифицирал като материалноправни предпоставки, субсумирани в цитирания нормативен текст. При липсата на относими фактически съотнесени към тях и правни основания, изложени в решението, не може да бъде извършена преценка на законосъобразността на упражненото право на бъде прекратена процедурата именно на това правно основание. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, следователно изискването за мотивиране при прилагане на бланкетна правна норма е условие за неговата законосъобразност, т. к. само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледище на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление, и при въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо изводът на КЗК, че административният орган не е доказал законосъобразността на правните си действия, обективирани в акта е правилен и следва да бъде споделен. При неоснователността на касационните оплаквания решението като правилно, валидно и допустимо, следва да остане в сила. С оглед изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. Ответникът претендира разноски за държавна такса за обжалване пред КЗК в размер от 1700 лева, които са възложени да му бъдат заплатени от възложителя и настоящ касатор в обжалваното решение на КЗК, поради което претенцията е неоснователна. За касационната инстанция няма претендиран адвокатски хонорар и представен списък по чл. 80 от ГПК, поради което разноски не следва да бъдат присъдени. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение