Решение № 3124 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 207/2012 г.

Решение № 3124 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 207/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Касаторът Фидан Любенов от гр. Девин обжалва решение № 323 от 14.11.2011 г., постановено по адм. д. № 270/2011 г. - на Административен съд гр. Смолян, с което е отхвърлено искането за обявяване нищожността на заповед № ДК- 02-СМ-13/30.04.2010 г. на началник сектор - Смолян при ДНСК Южен централен район, с която е наредено премахването на незаконен строеж " Пристройка към съществуваща сграда", находяща се в УПИ - 224, кв. 14 по плана на гр. Девин, кв. "Настан". Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на съдебния акт и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. Съответни на доказателствата по делото са съображенията на съда относно обстоятелството, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в съответната форма и при спазване на административнопроизводствените и материалните предпоставки за издаването й и е съобразен с целта на закона - премахване на незаконни строежи. Процесната заповед е издадена, както правилно е прието от длъжностното лице - началник сектор при РДНСК - Смолян, на което са предоставени правомощия по реда на чл. 222, ал. 1 ЗУТ, видно от заповед № РД-13-053/26.10.2010 г. на началника на ДНСК. По тази причина наведеното с касационната жалба оплакване е неоснователно. Обосновани и законосъобразни са съображенията, че административният орган е приложил правилно материалния закон. След като процесния строеж с оглед годината на извършването му е извършен в нарушение на чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм.) при липса на съгласие на останалите съсобственици, изразено в нотариално заверена декларация само това обстоятелство е достатъчно основание за премахването му като незаконен по правилата и нормативите и на ЗТСУ (отм.). Отделно от това законосъобразно е прието, че не е налице хипотезата на § 16, ал. 1 ДР на ЗУТ, в сила към момента на извършването. Нормата изисква строежът да е допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите действали към момента на извършването му. В случая тези изводи съответстват на доказателствата по делото и правилно е прието, че строежът не е търпим. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1,т 3 АПК следва на основание чл. 221, ал. 2 АПК да се остави в сила. По изложените съображения върховният административен съд, второ отд.,