Решение № 2029 от 27.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1520/2025 г.

Решение № 2029 от 27.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1520/2025 г., V о., докладчик съдията Мирела Георгиева Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Н. В. В., чрез пълномощника адв. Костадинов, против Определение № 3890 от 12.04.2024 г., постановено по адм. дело № 1352/2024 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/. В жалбата са наведени доводи за неправилност и недопустимост на определението. Иска се от касационната инстанция да обезсили, евентуално да отмени обжалвания съдебен акт поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Ответникът - Кметът на Район "Красно село", чрез процесуалния представител юриск. Бояджиев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение първоинстанционният съд оставя без разглеждане жалбата на Н. В. В. срещу писмо изх. № РКС 24-ЕВ01-36/1/23.01.2024 г. на Кмета на Район "Красно село" и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат, административният съд приема, че по подаденото от В. заявление за достъп до обществена информация не е формиран изричен отказ на Кмета на Район"Красно село" – Столична община, по смисъла на чл. 38 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, тъй като видно от съдържанието, същото представлява уведомление по смисъла на чл. 33 от ЗДОИ до заявителя, че исканата информация не се събира и съхранява от органа. С оглед на установеното, съдът мотивира извод за липса на годен предмет на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК, като приема наличие на хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК и прекратява производството по делото. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обосновавал правилен извод относно приложимостта на разпоредбата на чл. 33 от ЗДОИ по отношение на случаите, в които органът не е нормативно задължен да съхранява исканата информация. В тази хипотеза той не е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и уведомлението, че не разполага с информацията не носи белезите на административен акт и не подлежи на съдебен контрол. На съдебен контрол за законосъобразност в производството, развиващо се на основание чл. 40 от ЗДОИ, във вр. чл. 145 и сл. от АПК, подлежи решението за предоставяне на достъп до обществена информация, постановено на основание чл. 34, във вр. чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, както и отказът за предоставяне на обществена информация, издаден на правно основание чл. 38 от ЗДОИ. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ императивно регламентира основанията за отказ – всички те се отнасят за информация, която е налична, но която не може да бъде предоставена, тъй като попада във визираните в разпоредбата хипотези. В конкретния случай заявителят е уведомен, че административният орган не разполага с исканата информация. Както правилно е приел първоинстанционният съд уведомлението по чл. 33 от ЗДОИ няма белезите на административен акт, с него не се засягат права и законни интереси и не могат да произтекат неблагоприятни правни последици за адресата му, поради което и не подлежи на съдебен контрол. Обоснована и законосъобразна е преценката на съда, че ответникът не разполага с исканата информация, като същата не е създадена и съхранявана от него, поради което е и в невъзможност да я предостави. Съгласно правилото на чл. 33 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14 - дневен срок той уведомява за това заявителя. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че процесното писмо не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, е законосъобразен. Разпоредбата на чл. 33 от ЗДОИ се отнася до случаите, в които органът не е нормативно задължен да създава и съхранява исканата информация. В тази хипотеза той не е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ и уведомлението, че не разполага с информацията и няма данни за нейното местонахождение, не носи белезите на административен акт - отказ по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, поради което не подлежи на съдебен контрол. В заключение, правилен е изводът на решаващия съд, че подадената жалба е процесуално недопустима поради липса на годен предмет за обжалване. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като на СО - Район "Красно село", следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/лева. Воден от горното и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение