Решение № 329 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12777/2012 г.

Решение № 329 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12777/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е след като с решение № 12799/16.10.2012 г. по адм. дело № 9849/2012 г. Върховният административен съд, петчленен състав, отменя на основание чл. 239, т. 1 от АПК, влязлото в сила решение № 32 от 07.03.2008 г. по адм. дело № С-197/2007 г. на Върховния административен съд, трето отделение и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда. За да се произнесе при новото разглеждане на делото, настоящият съдебен състав, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на Веселин Велинов Велинов против заповед рег. № К-4379/03.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. чл. 227, ал. 1, т. 4 и т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, тъй като не е извършил описаните в нея дисциплинарни нарушения. Моли да бъде отменена. При новото разглеждане на делото жалбоподателят поддържа съображенията за нарушения на материалния закон, като се позовава на присъда № 180/02.12.2011 г. по в. н. о. х. д № 0152/2011 г. по НОХД № С-81/2009 г., влязла в сила на 19.05.2012 г., въз основа на която е отменено, при условията на чл. 239, т. 1 от АПК, влязлото в сила решение на Върховния административен съд, трето отделение, с което жалбата му против заповедта на министъра на вътрешните работи е отхвърлена. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Преди уволнението жалбоподателят Велинов е държавен служител кат. Г - III степен, инспектор, разузнавач V степен в Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" към Генерална дирекция "Полиция" при Национална служба "Полиция" - МВР. Със заповед № К - 3149/11.06.2007 г. на министъра на вътрешните работи, във връзка с предложение вх. № 9181/05.06.2007 г. и данните за предоставена от жалбоподателя срещу заплащане служебна информация на трето лице, довело до нерегламентиран достъп до класифицирана информация, срещу служителя е образувано дисциплинарно производство и е назначена комисия като дисциплинарно - разследващ орган, която да извърши проверка. Резултатите от проверката са обобщени в справка, в която въз основа на събраните в административната преписка документи и писмените обяснения на служителя е прието, че Велинов неколкократно съобщава на трето лице, станала му служебно известна класифицирана информация - дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 4 и т. 7 ЗМВР, вр. чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМВР и е направено предложение на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Възраженията на жалбоподателя вх. № 14445/13.07.2007 г. са обсъдени в становище на разследващата комисия, с което се поддържат първоначалните изводи за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, поради установените дисциплинарни нарушения по чл. 102, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация (ППЗЗКИ) и на задълженията му, съгласно длъжностна характеристика, утвърдена със заповед № АЗ-839/22.12.2006 г. на директора на НС "Полиция" - МВР. С оглед събраните данни и направените от дисциплинарната комисия констатации, от директора на ГДБОП и на ДНСП при МВР е направено предложение до министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя. След като взема предвид фактическите констатации на дисциплинарно - разследващия орган и приема писмените обяснения и възражения на служителя (такива са представени на 22.06.2007 г. и на 13.07.2007 г.) министърът на вътрешните работи, издава заповед № К - 4379/03.08.2007 г., предмет на оспорване в настоящото производство, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР налага на жалбоподателя дисциплинарно наказание "уволнение" за нарушения по чл. 227, ал. 1, т. 4 и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. В заповедта е посочено, че на 11.04.2007 г., 12.04.2007 г. и 29.05.2007 г. Велинов е разкрил на лице без достъп, класифицирана информация, обективирана в справка рег. № RB 20224-001-004/ р. 14-6988 от 11.04.2007 г. на ГДБОП с гриф "поверително" и е разяснявал на това лице организацията, способите и средствата при изпълнение на специфични задачи от службите за сигурност и обществен ред, осъществявани чрез оперативно - издирвателна дейност - информация, представляваща държавна тайна съгласно Раздел II, т. 3 от Приложение № 1 към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Дисциплинарно наказващият орган приема, че по този начин от страна на служителя е допуснато нарушение на изискванията на чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗКИ и на т. 52, пр. 2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като са нарушени правилата за защита на достъпа до класифицирана информация и са извършени деяния, които са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. С присъда № 180/02.12.2011 г. по в. н. о. х. д. № 0152/2011 г. Софийският апелативен съд отменя присъда № 2/21.01.2010 г. по НОХД № С - 81/2009 г. на СГС в частта, с която жалбоподателят е признат за виновен и признава жалбоподателя Веселин Велинов Велинов за невинен в това, че като държавен служител кат. Г - III степен, инспектор, разузнавач V степен в Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" към Генерална дирекция "Полиция" при Национална служба "Полиция" - МВР, през периода 11.04.2007 г. - 29.05.2007 г., при условията на продължавано престъпление, на три пъти съобщава на Драгомир Михайлов Райкович информация, поверена му по служба, съдържаща се в справка рег. № RB 20224-001-004/ р. 14-6988 от 11.04.2007 г. на ГДБОП, маркирана с гриф за сигурност "поверително" за провеждани от ГДБОП оперативно- издирвателни мероприятия във връзка с установяване участието на конкретни физически лица в производството и разпространение на хероин и разяснява на Райкович организацията, способите и средствата при изпълнение на специфични задачи и оперативно - издирвателни мероприятия от службите за сигурност и обществен ред, поради което го оправдава по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 357, ал. 1 от НК във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. Присъдата влиза в сила с решение № 87/19.05.2012 г. по КНД 86/2012 г. на Върховния касационен съд. В мотивите на присъдата е прието, че в обсъжданите три телефонни разговора с Райкович жалбоподателят не е съобщил на събеседника си класифицирана информация, свързана с извършваната от ГДБОП дейност по разследване на конкретни лица за участие в производство и трафик на наркотици, както и такава, засягаща провеждани от дирекцията против Райкович оперативни мероприятия. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган. Заповедта е постановена при спазване изискванията за форма и на предвидената в чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 и 244 от ППЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, проведено е от дисциплинарно-разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства, като за констатациите служителят е уведомен и му е предоставена възможност да организира защитата и си и да представи доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, след като преди налагане на наказанието са приети писмените обяснения на служителя (чл. 229, ал. 1 от ЗМВР). Възражението за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като заповедта е връчена на служителя по време, през което последният ползва отпуск по болест, е неоснователно, тъй като възражения от служителя в този смисъл при връчване на заповедта на 06.08.2007 г. не са направени, а напротив отразено е, че Велинов не се намира в законоустановен отпуск (протокол от 06.08.2007 г.). Поради това съдът приема, че нарушения на изискванията на чл. 248, в ред. до ДВ бр. 88/2010 г. не са допуснати и доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Въпреки изложеното оспорената заповед следва да бъде отменена, тъй като е издадена, без да са осъществени материалноправните предпоставки, предвидени в закона. Жалбоподателят е наказан за нарушения на чл. 227, ал. 1, т. 4 и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Цитираните норми квалифицират като тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" нарушаване на правилата за защита на класифицираната информация, довело до нерегламентиран достъп (т. 4) и други тежки нарушения, в кръга на които съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 попадат деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата (т. 10). В случая посочените в горните текстове предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя не са изпълнени. С влязла в сила присъда е установено, че на посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание дати и при посочените в нея обстоятелства жалбоподателят Велинов не е съобщавал на трето лице класифицирана информация, представляваща държавна тайна и не е разяснявал на това лице способи и методи от оперативно - издирвателната дейност на ГДБОП. Тази присъда е задължителна за гражданския съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (чл. 300 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК). Установеното в цитирания съдебен акт налага извода, че жалбоподателят не е извършил описаните в процесната заповед дисциплинарни нарушения. Същият не е нарушил задължението да защитава класифицираната информация от нерегламентиран достъп и да уведоми незабавно служителя по сигурността на информацията за случаи на нерегламентиран достъп до класифицираната информация (чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗКИ) и не е допуснал разгласяване на поверената му служебна информация на трето лице (т. 52, пр. 2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР). Ето защо следва да се приеме, че основанията на чл. 227, ал. 1, т. 4 и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя и за санкционираните му с най - тежкото дисциплинарно наказание не са изпълнени, а дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в противоречие със закона. Действително, производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са обусловени едно от друго, поради което влязлата в сила присъда, установяваща, че лицето не е извършило престъпление не засяга непременно основанията за реализиране на дисциплинарната отговорност. В случая обаче фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание са идентични с тези, послужили като основание за привличане на Велинов като обвиняем за престъпление по чл. 357, ал. 1 от НК във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. Ето защо оправдаването на жалбоподателя по повдигнатото обвинение за това престъпление обоснова извод за липсата на дисциплинарни нарушения и съответно за незаконосъобразност на административния акт. По тази причина доводите на ответника в обратния смисъл в случая не могат да бъдат споделени. Поради изложеното съдът приема, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,