Решение № 766 от 15.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2345/2008 г.

Решение № 766 от 15.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2345/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 307, ал. 2 от ГПК по молбата на Г. И. К. от с. М., община С., за отмяна на решение № 450/10.I.2008 г. по в. гр. д. № 379/2007 г. на Смолянския окръжен съд поради откриване на нови писмени доказателства от съществено значение за делото - втора страница от декларация за задължителното пререгистриране на непокрити земеделски имоти от 1949 г. на името на И. Т. К. Ответниците по молбата за отмяна ОСЗ Смолян, РУГ Смолян, ДЛ Смолян и ДЛ П. не са заявили становище. ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че молбата за отмяна е допустима, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Смолянският ОС по въззивна жалба само на ищеца е отменил решението на Смолянския РС от 18.V.2007 г. по гр. д. № 1014/2006 г. в прекратителната му част и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Г. Ив. К. срещу ОСЗ, РУГ, ДЛ Смолян и ДЛ П. искове за установяване, че наследниците на И. Т. К. имат право да им се възстанови собствеността върху гори и земи в ревира "К" в размер на 6 дка, в ревира "Н" в размер на 20 дка, в ревира "Х" в размер на 2.6 дка, в местността "З", горско стопанство "Х" в землището на с. С. с площ 4.3 дка и в ревира "М" в землището на с. М. в размер на 1/2 ид. ч. от 2.4 дка. Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционният съдебен акт в отхвърлителната му част по иска на К. за установяване правото на възстановяване собствеността на наследниците на М. Д. К. върху 1/2 ид. ч от гора от 2.4 дка в ревира "М" землище с. М.. Съдът е приел, че ищецът, сега молител, не е установил несъмнено, че към момента на национализацията на г. наследодателят му е бил собственик и на претендираните по делото гори, освен тези по декларацията на последния от 1949 г., правото на собственост върху които му е възстановено с решение на ПК Смолян. Като новооткрити писмени доказателства молителят сочи и представя фотокопие от страница първа на декларация от 1949 г. на И. Т. К. за притежавани непокрити земеделски имоти, препис-извлечение от тази декларация № 51/20.I. 2008 г. и удостоверение № 219/10.IV. 2008 г. на кметство с. М. в допълнение на преписа-извлечение, че декларацията след четвърта позиция е откъсната и унищожена във времето. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК предпоставки за исканата отмяна. И трите представени документа касаят декларирани през 1949 г. от наследодателя на молителя три ниви в м. "Л", които не са били предмет на делото, и една гора в същата местност с площ 3 дка, който имот не е предмет на атакуваното в настоящото производство въззивно решение /с първоинстанционното решение искът на К. за установяване правото на н-ци И. Т. К. за възстановяване на гора с площ 2 дка в м. "Л" е уважен и в тази част решението не е обжалвано от ответниците/. В представените документи не се съдържат никакви нови данни по претенциите на К. относно имотите, предмет на въззивното решение. Не са представени, а не се твърди и че има такива, доказателства за установяване по надлежния съдебен ред на неистинност на заключението на вещо лице, изготвило и представило лесотехническа експертиза по гр. д. № 1014/2007 г., и на престъпно действие във връзка с решаването на първоинстанционното дело на постановилия решението районен съдия. Ето защо молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,