Решение № 2401 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4257/2013 г.

Решение № 2401 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4257/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по подаден касационен протест на Районната прокуратура - гр. Ямбол, срещу решение № 29 от 26.02.2013 г., постановено по адм. дело № 301 по описа за 2012 г. на Административния съд - Ямбол. В протеста са развити съображения за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответните страни - Общинският съвет "Тунджа" - гр. Ямбол, и Алекси Динев Алексиев от гр. Ямбол, не са взели отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационния протест. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационния протест, подаден в срока по чл. 211, ал. 2 АПК, за процесуално допустим. Разгледан по същество, е неоснователен по следните съображения: Административният съд - Ямбол, е бил сезиран с протест на Районната прокуратура - Ямбол, с който е било поискано съдът да обяви нищожността на т. 10 от решение № 186 по протокол № 20 от 31.03.2005 г. на Общинския съвет "Тунджа". С това решение е бил удължен с 10 години срокът на договор за наем на недвижими имоти - публична общинска собственост: язовир с площ 16,656 дка, съставляващ поземлен имот 000183 по плана за земеразделяне на землището на с. Калчево, община "Тунджа", и язовир с площ 20,658 дка, съставляващ поземлен имот 000102 по плана за земеразделяне на землището на с. Козарево, община "Тунджа". С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил протеста като неоснователен. Съображенията за това са били, че взетото от общинския съвет решение е правилно, като е в съответствие с действащата към този момент уредба на режима на общинските имоти - публична общинска собственост. Развити са допълнителни съображения, че решението би било нищожно, ако е било засегнато от съществен порок, че актът изначало към момента на издаването му не е породил правните последици, към които е бил насочен. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Същото е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените в решението изводи, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Следва да се посочи допълнително следното: Основният правен спор между страните по делото е този дали протестираното решение на общинския съвет, посочено по-горе, е нищожно. Материална незаконосъобразност от степен, водеща до нищожност, ще бъде налице само когато сме изправени пред пълна липса на условията (предпоставките), визирани в хипотеза на приложима материалноправна норма: когато актът е изцяло лишен от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон и от нито един орган. В конкретния случай тези предпоставки не са налице. Това е така, защото решението е било издадено от компетентния орган по чл. 14, ал. 7 и 2 ЗОС (в редакцията им към 2005 г.) - Общинския съвет "Тунджа". От друга страна, като се изхожда и от разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, че общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, то приетото решение - предмет на делото, не е било нищожно. Това е така, защото именно соченият законов текст е бил и материалноправната норма, въз основа на която е било взето атакуваното решение. При тази фактическа обстановка не са налице посочените по-горе основания, въз основа на които да се обяви нищожност на издаденото решение. Като е достигнал до същия извод, съдът е издал правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Що се отнася до останалите съображения, развити в касационната жалба, те се свеждат до незаконосъобразността на обжалваните решения на Общинския съвет "Тунджа", но не и до тяхната нищожност, което оплакване, както се отбеляза по-горе, е въведено като предмет на делото. Нещо повече, позоваването в касационния протест на разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите е неуместно, тъй като към момента на вземането на решението от общинския съвет (2005 г.) този закон не е действал - същият е бил публикуван в ДВ, бр. 36 от 2.05.2006 г. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - трето отделение,