Решение № 8425 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13882/2009 г.

Решение № 8425 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13882/2009 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 251 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

С решение № 8147 от 17.06.2010 г., постановено по адм. д. № 13882/2009 г. Върховният административен съд на Република България, първо "а" отделение, е отменил решение № 1435 от 07.08.2009 г. на Административен съд - гр. Варна, първо отделение, пети състав, постановено по адм. дело № 1545/08 г. в частта му, в която е отхвърлена жалбата на "Домостроене" - АД - гр. Русе, ул. "Тутракан" № 44, представлявано от изпълнителния директор Румен Недков, против Ревизионен акт № 1800824 от 25.03.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 255-А/29.05.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, в следните негови части: - За 2003 г. е установен допълнителен корпоративен данък за разликата над 17 578,52 лв. до 61 986,67 лв. и съответните лихви за забава в резултат на преобразуване на финансовия резултат на дружеството чрез увеличението му със сумата 112 408,69 лв. разлика от неотчетени приходи - чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) и със сумата 253 866,74 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) - непризнати разходи за амортизации; - за 2004 г. е установен допълнителен корпоративен данък за разликата над 4 475,30 лв. до 35 074,42 лв. и съответните лихви за забава, в резултат на преобразуване на финансовия резултат на дружеството чрез увеличението му със сумата 186 985,66 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) - непризнати разходи за амортизации; - за 2005 г. е установен допълнителен корпоративен данък за разликата над 12 719,42 лв. до 14 806,74 лв. лв. и съответните лихви за забава, в резултат на преобразуване на финансовия резултат на дружеството чрез увеличението му на осн. чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО (отм.) със сумата 216 035,30 лв. разходи за амортизации и на основание чл. 23, ал. 2, т. 24, б. "ж" от същия закон със сумата 144 175,23 лв., представляваща формиран от дружеството преоценъчен резерв; - за 2006 г. е установен допълнителен корпоративен данък за 2006 г. в размер на 5 710 лв. и съответните лихви за забава в резултат на преобразуване на финансовия резултат на дружеството чрез увеличението му на осн. чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО (отм.) със сумата 116 217,10 лв. разходи за амортизации, на основание чл. 23, ал. 2, т. 24, б. "ж" от същия закон със сумата 5 328,04 лв., представляваща формиран от дружеството преоценъчен резерв и на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) със сумата 131 845,24 лв., представляваща неотчетени в текущия период приходи от продажба на недвижими имоти, както и в осъдителната му част за разноските, вместо него е постановил друго такова, с което отменя Ревизионен акт № 1800824 от 25.03.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 255-А/29.05.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, в следните негови части: - За 2003 г. е установен допълнителен корпоративен данък за разликата над 17 578,52 лв. до 61 986,67 лв. и съответните лихви за забава в резултат на преобразуване на финансовия резултат на дружеството чрез увеличението му със сумата 112 408,69 лв. разлика от неотчетени приходи - чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) и с сумата 253 866,74 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) - непризнати разходи за амортизации; - за 2004 г. е установен допълнителен корпоративен данък за разликата над 4 475,30 лв. до 35 074,42 лв. и съответните лихви за забава, в резултат на преобразуване на финансовия резултат на дружеството чрез увеличението му със сумата 186 985,66 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) - непризнати разходи за амортизации; - за 2005 г. е установен допълнителен корпоративен данък за разликата над 12 719,42 лв. до 14 806,74 лв. лв. и съответните лихви за забава, в резултат на преобразуване на финансовия резултат на дружеството чрез увеличението му на осн. чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО (отм.) със сумата 216 035,30 лв. разходи за амортизации и на основание чл. 23, ал. 2, т. 24, б. "ж" от същия закон със сумата 144 175,23 лв., представляваща формиран от дружеството преоценъчен резерв; - за 2006 г. е установен допълнителен корпоративен данък за 2006 г. в размер на 5 710 лв. и съответните лихви за забава в резултат на преобразуване на финансовия резултат на дружеството чрез увеличението му на осн. чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО (отм.) със сумата 116 217,10 лв. разходи за амортизации, на основание чл. 23, ал. 2, т. 24, б. "ж" от същия закон със сумата 5 328,04 лв., представляваща формиран от дружеството преоценъчен резерв и на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) със сумата 131 845,24 лв., представляваща неотчетени в текущия период приходи от продажба на недвижими имоти, като незаконосъобразен. С решението съдът е оставил в сила решение № 1435 от 07.08.2009 г. на Административен съд - гр. Варна, първо отделение, пети състав, постановено по адм. дело № 1545/08 г. в останалата му обжалвана част, като е осъдил Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна да заплати на "Домостроене" - АД - гр. Русе, ул. "Тутракан" № 44, представлявано от изпълнителния директор Румен Недков, разноски по делото по компенсация за двете инстанции в размер на 5 222,80 /пет хиляди двеста двадесет и два лева и 80 стотинки/ лева.

С решение № 2796 от 24.02.2011 г. постановено по същото дело, Върховният административен съд, първо "а" отделение, е оставил без уважение молбите на "Домостроене" - АД - гр. Русе, представлявано от изпълнителния директор Румен Недков, за изменение на решението в частта му за разноските и за поправка на явна фактическа грешка на влязлото в законна сила решение № 8147 от 17.06.2010 г. на Върховния административен съд, първо "а" отделение, по адм. д. № 13882 по описа за 2009 г.

На 28.03.2011 г. /л. 134 от делото/ е постъпила молба от "Домостроене" - АД, представлявано от изпълнителния директор Румен Стоянов Недков, с която се иска допълване на решение № 2796 от 24.02.2011 г., тъй като с решението съдът не се е произнесъл по направеното искане за поправка на явна фактическа грешка, постъпило във ВАС на 23.07.2010 г.

На 02.09.2011 г. по делото /л. 146/ е постъпила молба от "Домостроене" - АД за тълкуване на решение № 8147 от 17.06.2010 г., постановено по адм. д. № 13882/2009 г. Върховният административен съд на Република България, първо "а" отделение в посочени части.

Ответният по молбите директор на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна взема становище за неоснователност на молбите.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че молбите за допълване на решението, съответно за тълкуване на първоначално постановеното решение, са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като прецени допустимостта на молбите и направените в тях искания, приема за установено следното:

По искането за допълване на решение № 2796 от 24.02.2011 г. по направеното искане за поправка на явна фактическа грешка на решение № 8147 от 17.06.2010 г., постановено по адм. д. № 13882/2009 г., постъпило във ВАС на 23.07.2010 г.

Същото е приложено на л. 64 от делото с вх. № 12067 от 23.07.2010 г., като с него се иска поправка на допуснати явни фактически грешки при формиране на волята на съда.

Съгласно чл. 175, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, по свой начин или по искане страна съдът може да поправи допуснатите в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Нормата е сходна на разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ГПК. В правната теория се приема, че явна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и писмения текст на решението, като не представляват явна фактическа грешка и не може да бъде коригирана по този ред грешката, която съдът е допуснал при формирането на своята воля.

От изложеното в молбата за поправка за явна фактическа грешка става ясно, че в случая става въпрос за допуснати грешки при формиране на волята на съда, която ясно е изразена в диспозитива на съдебния акт относно това в кои части се отменя обжалвания ревизионен акт и в кои части се потвърждава, поради което подадената молба за поправка на допуснати явни фактически грешки се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, в който смисъл следва да се допълни решение № 2796 от 24.02.2011 г.

По искането за тълкуване на решение № 8147 от 17.06.2010 г., постановено по адм. д. № 13882/2009 г.

Съгласно чл. 251, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и § 2 от ДР на ДОПК споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил. В правната теория се приема, че на тълкуване подлежи решение, което е неясно.

В молбата се иска тълкуване на решение № 8147 от 17.06.2010 г., постановено по адм. д. № 13882/2009 г. по следните пунктове:

1. какъв е размерът на корпоративния данък на "Домостроене" - АД за 2006 г.;

1. намаление на дължимия от "Домостроене" - АД ДДС за м. 12/2006 г. с допълнителни 4 051,44 лв. /л. 20 от жалбата/ и

1. определяне на надвнесения от "Домостроене" - АД корпоративен данък за 2006 г. в размер на 11 643,47 лв. /л. 21 от жалбата/.

От мотивната част на решението, както и от диспозитива на същото е видно, че съдът е приел, след преобразуване на финансовия резултат на дружеството същото дължи за 2006 г. корпоративен данък в размер на 10 232,71 лв., от които е внесен 4 522,71 лв. или остава дължим 5 710 лв., за които части ревизионният акт е отменен, съответно потвърден. Мотивите и решението на съда са повече от ясни в тази им част и не се нуждаят от тълкуване, каквито доводи са развити в молбата.

По т. 2 и 3 от молбата молителят на практика се домогва да иска повторно разглеждане на искането му за допълване на решението, по което съдът вече се е произнесъл с решението № 2796 от 24.02.2011 г. Отделно от това предмет на обжалване са установените с РА задължения на дружеството, а в закона е регламентиран реда за възстановяване на надплатени данъци.

Предвид на изложеното следва да бъде прието, че подадената молба за тълкуване на решението се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на осн. чл. 228 от АПК във чл. 175, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 251, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и § 2 от ДР на ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение,