Решение № 3722 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14433/2010 г.

Решение № 3722 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14433/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 245, ал. 1, вр. с чл. 239, т. 5 АПК. Образувано е по искане от Фейме Ахмедова Боюклиева, от с. Грамаде, община-Рудозем, чрез пълномощника й - адв. Младенов, за отмяна на влязлото в сила решение № 32/24.02.2009 г. по адм. дело № 16/2009 г. на Административен съд-Смолян, с доводи, че е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила - без нейно участие, в качеството й на съпруга на жалбоподателя Асан Шефкедов Боюклиев. В съдебно заседание страните, редовно и своевременно призовани, не се явяват и представляват. Ответникът- началник сектор Смолян при РДНСК-Южен централен район, чрез пълномощник, е депозирал възражение и становище, с което оспорва искането, като недопустимо, респ. неоснователно. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, а разгледано по същество за неоснователно, поради следното: С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на Асан Шефкедов Боюклиев, съпруг на искателката, срещу Заповед № ДК-02-СМ-4/14.01.2009 г. на началника на РДНСК-Смолян за премахване на незаконен строеж, представляващ стопанска постройка в УПИ IV, кв. 5 по плана на с. Грамаде, община Рудозем. Решението е оставено в сила с решение по адм. дело № 5054/2009 г. на Върховен административен съд, второ отделение. В съдебните производства пред двете инстанции искателката не е взела участие като страна. Съгласно чл. 246, ал. 1 от АПК отмяна на влязло в сила решение може да иска и лицето спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото, ако съдебният акт е неблагоприятен за това лице. Касае се не за всички неучаствали в делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки. В случая те не са налице спрямо искателката. Съдебното решение, с което се отхвърля жалбата срещу административен акт, е установително и освен за страните по делото и техните наследници и правоприемници няма сила за други засегнати от акта лица /арг. от чл. 177, ал. 1 АПК/. Поради това те не се нуждаят от специалния способ за защита, по реда на чл. 246, ал. 1 от АПК. Тъй като те не са били страни в процеса, всяко от тях на собствено основание може да обжалва административния акт, без да му се противопоставя възражение за присъдено нещо. От изложеното следва, че горецитираните решения - за отхвърляне на жалбата и потвърдителното такова нямат сила по отношение на искателката. Обстоятелството, че е налице съпружеска имуществена общност върху строежа, разпореден за премахване, не води до придобиване качеството на заинтересована страна от съпругата в административното и съдебното производство, респ. до нарушаване на нейни права и интереси от неучастието й. Право на участие в делото, съответно на отмяна на влязлото в сила решение по обжалване на териториалноустройствен акт за имоти и сгради-съпружеска имуществена общност, има само съпругът на чието име са записани. В случая имотът, в който съпруга на искателката е извършил незаконен строеж е частна общинска собственост и няма данни за вписване на сградата в имотния регистър. Спорът не е с вещноправен характер и с подаването на жалба от съпруга е реализирано действието на обикновено управление на общата вещ. По изложените съображения искателката не е била лишена от възможност да участва в делото вследствие на нарушаване на съответни съдопроизводствени правила и решението няма сила за нея, тъй като е установително. Ето защо спрямо нея не са налице основанията за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК и искането, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Такова е и искането за спиране изпълнението на влязлото в сила решение, респ. за спиране изпълнението на заповед № ДК-02-См-4/14.01.2009 г. на началника на РДНСК-Смолян, като неподведомствено на съда, а на органа по изпълнението, за което няма данни да е започнало. Водим от горното и на основание чл. 248, вр. с чл. 244 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение