Решение № 9299 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7457/2011 г.

Решение № 9299 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7457/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Маргарита Чечова, в качеството й на процесуален представител на Красимир Петров Гергов, представляващ "Кардеа" АД, срещу решение № 1610 от 6.04.2011 г. по адм. дело № 7609 по описа за 2010 г. на Административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 2000907724 от 16.03.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП- гр. София, потвърден с решение № 1280 от 27.08.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София относно отказано право на данъчен кредит общо в размер на 53 360.20 лв., на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 9, ал. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за данъчни периоди м. 06, м. 07 и м. 10.2007 г., и м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 09, м. 10 и м. 11.2008 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. В първоинстанционното производство е поискано присъждането на съдебни разноски, а за касационното производство изрично е заявено, че не те не се претендират. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София оспорва същата като неоснователна чрез юрисконсулт Ваня Петрова. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил ревизионен акт № 2000907724 от 16.03.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1280 от 27.08.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на акционерното дружество по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 1.06.2007 г. - 31.10.2007 г. и 1.03.2008 г. - 30.11.2007 г., в изпълнение на решение № 116 от 14.08.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София. С него на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 53 360.20 лв., на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 9, ал. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за данъчни периоди м. 06, м. 07 и м. 10.2007 г., и м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 09, м. 10 и м. 11.2008 г. Отказаното право на данъчен кредит е по фактури, издадени от "Интернешънъл хотел мениджмънт консултинг" ООД, с предмет на доставката "текущи разходи съгласно договор". В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по делото и конкретно, че ревизираното дружество има като основен предмет на дейност тази, свързана с инвестиране и строителство на административни и жилищни сгради. Същото е собственик на 1/2 ид. част от недвижим имот, находящ се в гр. София и изключителен собственик на строяща се в него сграда за тризвезден хотелски комплекс. Съгласно удостоверение от 2.10.2007 г. на СО - район "Триадица" към датата на удостоверяването тя е изградена в груб строеж по смисъла на § 5 от ДР на ЗУТ. На 1.02.2006 г. е сключен договор за управление между това ревизирано дружество "Кардеа" АД и "Интернешънъл хотел мениджмънт консултинг" ООД. Съдът е обсъдил предмета на този договор, а именно, предоставяне на изключително право да упражнява надзор и да управлява хотела, след завършването и оборудването му. Задълженията за управление са формулирани подробно в чл. 2 и сл. от договора и са обсъдени от съда. Между същите страни е подписан анекс от 1.01.2007 г., според който те са се договорили разходите на фирмата за управление като поддръжка на офис, за външни услуги с трети лица, за персонал, за офис-оборудване, както и на всички текущи разходи, свързани с дейността й, да се поемат от ревизираното дружество. Основният спорен момент по делото е как да бъдат третирани доставките, за които са издадени 15 броя фактури на ревизираното дружество, като не се спори, че те отговарят на изискванията на ЗСч и на ЗДДС, отразени са в дневника за продажбите и справките-декларации, съответно ДДС е начислен, но според ревизиращият орган доставчикът е направил това без основание, понеже те са нереални. Съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения РА, като се е аргументирал със събраните по делото доказателства - писмени доказателства, обясненията, дадени от представляващия дружеството и съдебно-счетоводната експертиза. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, съдът е установил фактическата обстановка по делото, като направените правни изводи от него са точни. Тази преценка за законосъобразност на РА е обоснована от съдържанието на самите фактури, в които като основание за издаването им е записано "текущи разходи по бюджет (в две от тях, без посочване на календарния месец), възникнали за нуждите на хотел "Тракиец", съгласно договор за управление". Първоинстанционният съд е приел, че конкретно не се установява във връзка с кой от двата договора са издадени те, именно с оглед на така посоченото записване в тях. По делото не е спорен фактът, че е осъществено плащане във връзка с тях, като няма спор и относно тяхното осчетоводяване. По повод на последното обстоятелство по делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, като експертът по нея не дава категоричен отговор по повод изпълнението на кой от двата договора са издадени фактурите. Същият дава отговор на поставените му задачи, като обсъжда конкретно всяка една от фактурите, в какъвто смисъл е касационното възражение. Освен това експертът изрично е записал по повод въпроса как е формираната посочената в тях цена, че това е направено според одобрен бюджет. На въпроса дали е възможно да е осъществено префактуриране отговаря, че по принцип такова е възможно при постигната договореност между страните, като в конкретния случай не би имало разлика "при използването като подход издаването на една фактура със себестойност на услугата или се използва подходът чрез "префактуриране". Неоснователно е и второто възражение относно несъобразяване с факта, че хотелът е построен и съответно лицензиран, което сочи на реалност на доставките. Действително това е направено, но не означава, че документираните чрез фактурите доставки са реални и доколко са издадени в изпълнение на втория договор. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат, като на ответната страна такива са присъдени в изпълнение на чл. 160, ал. 1 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение