Решение № 6953 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11406/2012 г.

Решение № 6953 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11406/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от АПК по жалба на и. д. директор дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 1803/24.07.2012 г., постановено по адм. дело № 517/2011 г. по описа на Административен съд /АС/ Пловдив, в частта, в която дирекция "ОУИ" Пловдив е осъдена да заплати на Красимира Стефанова Маркова сума в размер на 749 лв. за разноски по делото, съразмерно на уважената част от жалбата. Излага оплаквания за нарушение на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се присъдят разноските изцяло в тежест на жалбоподателя Красимира Маркова. Ответникът - ЕТ "Красимира Стефанова", чрез процесуалния си представител адв Марков, взема становище за недопустимост и евентуално за неоснователност на подадената жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира, че жалбата срещу решението по адм. дело № 517/2011 г. на АС Пловдив, в частта за разноските, не следва да се разглежда по същество, предвид следното: С постановеното решение по адм. дело № 517/2011 г., Административен съд-Пловдив е отменил частично ревизионен акт № 241003290/29.11.2010 г. на ст. инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Стара Загора, отхвърлил е жалбата срещу РА в останалата й част и е присъдил разноски в тежест на всяка от страните по делото. Решението като необжалвано е влязло в сила по съществото на спора и досежно присъдените разноски в тежест на Красимира Стефанова Маркова. Предмет на настоящата жалба е решението на АС Пловдив САМО в частта на присъдените разноски в тежест на бюджета на дирекция "ОУИ" Пловдив. Съгласно чл. 208 АПК предмет на касационно оспорване е първоинстанционното съдебно решение, изцяло или в отделни негови части. Това е съдебният акт, с който се разрешава материалноправния спор, предмет на съответното производство. Произнасянето на съда относно разноските не съставлява дейност по разрешаване на материалноправен спор, поради което не подлежи на самостоятелно оспорване по реда на касационното производство. В тази си част решението има характер на определение, което обаче не попада в приложното поле на чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което Върховният административен съд не е компетентен да се произнесе по подадената жалба. С разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК е предоставена възможност на страната да поиска изменение на решението, в частта за разноските от съда, който го е постановил. По искането на жалбоподателя, с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, дължи произнасяне Административен съд-Пловдив, чието определение по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 144 от АПК подлежи на обжалване пред Върховен административен съд. Ето защо следва да бъде отменен даденият ход по съществото на спора в касационното производство. Делото следва да се изпрати на АС Пловдив по адм. дело № 517/2011 г. по описа на съда, за произнасяне по жалбата от 16.08.2012 г., с вх. № 15524 като по искане за изменение на решението в частта за разноските. Воден от горното Върховният административен съд, осмо отделение,