Решение № 652 от 19.1.2023 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "БЕЛБУЛТРАНС" ЕООД, с [ЕИК], със седалище в гр. Симитли, [улица], представлявано от управителя Н. Стоименов, чрез процесуален представител адв. Й. Лалова от Адвокатска колегия (АК) Хасково, срещу Решение 505/22.03.2022 г., постановено по адм. дело 599/2020 г. по описа на Административен съд (АС) Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за налагане на компенсаторна такса в размер на 750,00 лева по отношение на товарен автомобил марка "VOLVO", с регистрационен номер [рег. номер], с прикачено ремарке марка "WIELTON", с регистрационен номер [рег. номер], материализиран в квитанция 20BG005731X36656826, издадена от Б. Динов в качеството му на инспектор в отдел "Пътни такси и разрешителен режим" (ПТРР) при Териториална дирекция "Митница София" към Агенция "Митници" (АМ). Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на атакувания пред първостепенния съд индивидуален административен акт. Очертавайки основните характеристики на рефлектиращото в правната сфера на дружеството волеизявление и проследявайки формиралата се по аналогични правни казуси съдебна практика на Върховния административен съд, жалбоподателят поддържа, че решаващият състав на АС - Благоевград не е индивидуализирал точно предмета на делото, което е довело до неотносими фактически констатации и правни съображения по съществото на спора. Твърди, че приложената като доказателство по делото квитанция не се идентифицира с обжалвания акт, а е само индикация за неговото съществуване. Намира, че в хода на проведеното административно производство са допуснати съществени нарушения, опорочаващи крайните изводи на инспектора в отдел "ПТРР" при ТД "МС" към АМ, като в тази връзка излага съображения за неправилност на заключението, че водачът на проверяваното пътно превозно средство (ППС) не е възразил срещу твърденията за извършено административно нарушение. Отбелязва, че заплащането на компенсаторната такса е направено единствено с оглед преодоляване забраната за напускане на страната съгласно чл. 171, т. 1, б. "д" и т. 2, б. "к" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл. 10е от Закона за пътищата (ЗП) и изпълнение на поетите от дружеството договорни ангажименти. Твърди, че нарушителят не е уведомен за това в какво се състои извършеното деяние, а последното не е и надлежно установено, т.к. представеният снимков материал от автоматизираните системи не доказва незаплащането на дължимата тол такса. Като допълнителен аргумент сочи, че е налице разминаване между датата на извършване на нарушението и датата на неговото установяване, което не е отчетено при формулирането на крайните изводи, както и че инспекторът е квалифицирал неправилно категорията на превозното средство. Поддържа, че не е разяснена другата алтернативна възможност за нарушителя, а именно съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Наред с изложеното, фактите относно механизма на извършеното нарушение са се установили едва в съдебното производство, което е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 35 АПК. Тезата си за порочност на осъществената от АС - Благоевград правораздавателна дейност касаторът аргументира с твърдения за непълно изследване на доказателствения материал по делото и възраженията на страните. В този контекст застъпва становище, че съдът не е обсъдил и разгледал по същество аргументите за липса на регламентираното в чл. 146, т. 2 АПК условие за законосъобразност, а единствено е посочил липсата на законоустановеност на формата на оспореното волеизявление. Според касатора, ангажирането на административно-наказателната отговорност на даден субект следва да бъде в писмен вид, с определени реквизити, позволяващи разкриване волята на наказващия орган, и доколкото в случая тази форма не е спазена, актът е незаконосъобразен на самостоятелно основание. Оспорват се и изводите на първостепенния съд по отношение компетентността на издателя на волеизявлението с аргумент, че от събраните по делото доказателства не се установява идентитет между лицето, издало акта, и това, установило нарушението, още повече, че ответникът в първоинстанционното производство твърди установяване, извършено чрез електронна система. Жалбоподателят навежда възражение, че съдът не е разгледал основни въпроси като например кое е отговорното лице относно въвеждането на данни в системата; дали същата е функционирала при техническа изправност, както и какви суми е заплатило дружеството в действителност. В заключение аргументирайки още едно, неустановено от съда основание за отмяна по чл. 146, т. 5 АПК, намира крайният извод за законосъобразност на атакувания индивидуален административен акт, за неправилен, поради което претендира отмяна на съдебния акт и решаване на делото по същество с отмяна на оспореното властническо волеизявление. Претендира разноски, за което представя списък на основание чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК. Ответникът Б. Динов в качеството му на инспектор в отдел "ПТРР" при ТД "МС" към АМ, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител П. Бухлева, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на "БЕЛБУЛТРАНС" ЕООД срещу акт за налагане на компенсаторна такса в размер на 750,00 лева по отношение на товарен автомобил марка "VOLVO", с регистрационен номер [рег. номер], с прикачено ремарке марка "WIELTON", с регистрационен номер [рег. номер], материализиран в квитанция 20BG005731X36656826, издадена от Б. Динов в качеството му на инспектор в отдел "ПТРР" при ТД "АС" към АМ. За да постанови този правен резултат, съдът е установил от фактическа страна, че на 18.06.2020 г. товарна композиция, образувана от влекач "VOLVO", с регистрационен номер [рег. номер], и прикачено към него ремарке марка "WIELTON", с регистрационен номер [рег. номер], състоящо се от общо 5 оси, собственост на "БЕЛБУЛТРАНС" ЕООД, е осъществила превоз на товар по републиканска пътна мрежа в посока Република Гърция. На 19.06.2020 г., при извършена от Б. Динов в качеството му на инспектор в отдел "ПТРР" при ТД "АС" към АМ проверка в Електронната система за събиране на пътни такси (ЕССПТ) е констатирано, че дружеството не е заплатило дължимата съгласно чл. 10б. ал. 3, във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗП тол такса, т.к. в подадената тол декларация е записано, че композицията пътува с три оси, а на практика се движи с 5, поради което и предвид неоспореното нарушение от водача, на последния е предоставена възможността да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП, освобождавайки се от административноназакателна отговорност. За извършеното чрез ПОС терминал плащане на компенсаторна такса в размер на 750,00 лева е издадена квитанция. За установяване на спорни по делото обстоятелства е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). Според изготвеното заключение процесната композиция, тежаща над 12 тона и състояща се от 5 оси, е преминала през платен участък от републиканската пътна мрежа, като на 18.06.2020 г. в 12:46 часа е засечена от Стационарна контролна точка (СКТ) 10051 в района на с. Ребърково, общ. Правец (42.907529,23.877782), без да е заплатена дължимата за ППС с 5 оси тол такса, т.к. видно от подадената тол декларация, дружеството е платило такса, съответстваща на движещо се с 3 оси ППС. Констатирано е нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, за което е направена и снимка с посочена дата. Съблюдавайки относимите разпоредби от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с ПМС 370 от 20.12.2019 г., обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г. (Тарифата за таксите/Тарифата), експертът е изчислил дължимия размер на таксата за преминаване през републиканската платена пътна мрежа на композиция от влекач и полуремарке общо с 5 оси на 750,00 лева. Описани са въведените в модул "ПТРР" на 19.06.2020 г. относно ППС с рег. [рег. номер] и [рег. номер] от митническия служител Б. Динов данни, които са систематизирани в следните категории: 1) "Данни за квитанцията"; 2) "Данни за плащането"; 3) "Общи данни за ППС", 4) "Конфигурация на осите"; 5) "Такси" и 6) "Стоки". Изрично е описан начинът на въвеждане на тези данни и възможностите за избор от падащи менюта. Установено е, че след като е осъществено въвеждането на посочените данни, поради съществуваща информация за извършена нередовност, на екрана за тол контрол от модул ПТРР се е визуализирал надпис в червен цвят "ППС е нередовно". Констатирано е, че между "Интелигентни трафик системи" АД, "А1 България" ЕАД и "Белбултранс" ЕООД е сключено тристранно споразумение, във връзка с което еднократно са въведени данните относно влекача в системата TollPass, като вещото лице изрично е уточнило, че преди всяко пътуване, в зависимост от образуваната композиция се декларира съответната информация, въз основа на която се изчислява и дължимата тол такса. По силата на договора "БЕЛБУЛТРАНС" ЕООД е извършило плащане в размер на 13 141,96 лева, видно от фактура 0413822129/02.07.2020 г., от които 148,74 лева са заплатени като месечна тол такса за ППС с рег. [рег. номер]. Разяснен е начинът, по който се извършва обменът на информация между АПИ, Министерството на вътрешните работи (МВР) и АМ, като е посочено, че информационната система на АПИ, и по-специално модул "ПТРР" позволява в реално време по номер на регистрационната табела и държава по регистрация достъп до различни данни във връзка с прилагането на чл. 167, ал. 3 3б и чл. 171, т. 8, вр. чл. 172, ал. 1а ЗДвП, и в частност такива за незаплатена тол такса за изминато разстояние по чл. 10б, ал. 3 ЗП, ведно с регистрационен номер, и при наличие на данни - държава по регистрация, вид и категория на ППС. Разпитан е свидетелят К. Чапкънов - старши инспектор и заемащ длъжността "отговорник на смяна" в АМ ГКПП "Кулата", според чиито показания на 19.06.2020 г. колегата му Динов е установил, че автоматизираната система е генерирала компенсаторна такса за контролираното ППС. Пред него водачът е заплатил чрез ПОС терминал дължимата такса, поради което не е съставян АУАН. Свидетелят сочи, че след въвеждането единствено на данни относно регистрационния номер на управляваното ППС и информация досежно личността на водача, системата автоматично предоставя изчисление на евентуално дължима компенсаторна такса, която ако не се заплати, се съставя АУАН. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на приложимата нормативна регламентация. Посочил е, че властническото волеизявление по определяне на компенсаторната такса съответства на приложимия материален закон с аргумент, че са били налице всички елементи от фактическия състав на чл. 10, ал. 2 ЗП, а именно необорена констатация за извършено нарушение, състоящо се в незаплащане на дължимата тол такса според вида на ППС/композицията, и доброволен акт на заплащане на начислената компенсаторна такса. По изложените съображения първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "БЕЛБУЛТРАНС" ЕООД против атакуваното волеизявление. Решението е правилно. Преди всичко и с оглед наведените от касационния жалбоподател възражения за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилно определяне предмета на търсената защита, настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи следното: Предметът на съдебния контрол в административния процес се въвежда от жалбоподателя, а границите му са посочени в чл. 168 АПК. Предоставената от чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) правораздавателна компетентност на съдилищата не е всеобхватна, а зависи от волята на засегнатия правен субект и наличието на процесуалните предпоставки за упражняването на правото на оспорване. В случая, видно от съдържанието на депозираната пред АС - Благоевград жалба, по повод на която е образувано и съдебното производство по адм. дело 599/2020 г. по описа на съда, "БЕЛБУЛТРАНС" ООД е индивидуализирало оспорения акт по следния начин: "акт за налагане на компенсаторна такса във връзка с превозно средство с държавен рег. [рег. номер], издаден от Агенция Митници, ГКПП Кулата на 19.06.2020 г.", с изричното уточнение в обстоятелствената част, че претенцията е срещу "така наречената "квитанция за наложена компенсаторна такса". Поради извод, че разглежданата квитанция не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, съдът със свое Определение 1123/22.07.2020 г., постановено по адм. дело 599/2020 г. по описа на АС Благоевград, е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството. При инстанционното оспорване на постановения от АС Благоевград съдебен акт, Върховният административен съд се е произнесъл с Определение 13416/29.10.2020 г. по адм. дело 9479/2020 г., с което отменяйки обжалваното определение с указания за продължаване на съдопроизводствените действия, е формирал заключение за допустимост на производството с оглед въведения предмет на съдебен контрол. Приел е, че волеизявлението по определяне на компенсаторната такса, чиято законосъобразност според волята на жалбоподателя е въведена като предмет на производството (независимо от представената писмена квитанция, която не се идентифицира с него, а е само индиция за съществуването му) е самостоятелен неформален административен акт, засягащ правата и законните интереси на своя адресат, поради което противно на развитите от първостепенния съд съображения, следва да бъде разгледано по реда на чл. 145 и сл. АПК. Горното обуславя извод, че с влязъл в сила съдебен акт, задължителен по своя характер за съда, разглеждащ като първа инстанция спора по повод подадената жалба, е разрешен окончателно въпросът досежно допустимостта на съдебния контрол по отношение на волеизявлението по определяне на компенсаторната такса. Именно по така заявения предмет се е произнесъл и съдът с обжалваното пред настоящата касационна инстанция решение. Видно от мотивната му част, развитите фактически и правни съображения касаят законосъобразността на волеизявлението по определяне на компенсаторна такса. Фактът, че в диспозитива на съдебния акт е добавено, че същото е материализирано в квитанцията, не води до обратен извод. Най-малкото, подобна констатация има отношение към правилността на изводите на съда в контекста на основанието по чл. 209, т. 3, предл. 1-во, във вр. чл. 146, т. 2 АПК, но не към преценката за спазването на съдопроизводствените правила и в частност определянето на предмета на дължимия съдебен контрол. Разглежданото уточнение разкрива позицията на първостепенния съд досежно начина на материализиране на волеизявлението в правната действителност и не води до придаваните от касатора последици като едностранна промяна в предмета на съдебния контрол. В тази насока е и формиралата се по аналогични правни казуси съдебна практика на Върховния административен съд (Вж. например: Решение 7464/27.07.2022 г., постановено по адм. дело 11332/2021 г., VII о. на Върховния административен съд). Противно на застъпената от касатора теза, не са допуснати и други нарушения, съставляващи основание за отмяна на обжалваното решение по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК. Съдът е установил вярно фактическата обстановка, правилно е определил спорните въпроси по делото и е извел относими правни заключения по тях. Несподелим е и доводът, че не са разгледани всички релевантни доказателства, като в тази връзка следва да се посочи, че основателността на това възражение обосновава порок под формата на необоснованост (чл. 209, т. 3, предл. 3-то АПК), а не съществено нарушение на съдопроизводствените правила. (В този смисъл: Решение 7639/08.08.2022 г., постановено по адм. дело 12277/2021 г., VII о. на Върховния административен съд). Нещо повече - първоинстанционният съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена именно въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при правилно установена фактическа обстановка, обжалваното решение се явява обосновано. Неоснователно е и възражението за допуснато от съда при формулиране на решаващите му правни изводи нарушение на материалния закон. В Република България е създадена платена пътна мрежа, за преминаване през която се заплащат съответните такси, посочени в чл. 10, ал. 1 ЗП, а именно винетни за превозните средства по чл. 10а, ал. 7 с.з., даващи право на конкретното ППС да ползва мрежата за периода, за който е заплатена таксата (т. 1), и такива за изминато разстояние тол такси за ППС по чл. 10б, ал. 3 ЗП, предоставящи възможност на превозното средство да измине конкретно разстояние между две точки от съответния път или пътен участък (т. 2). Размерите на посочените такси са нормативно определени в Тарифата в зависимост от техническите характеристики на превозното средство и пътния участък. С новелата на чл. 179, ал. 3б (Нова ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 16.08.2019 г.), ЗДвП законодателят е дефинирал като нарушение за което може да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност, незаплащането от собственика или вписания ползвател изцяло или частично на дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 с.з. за управляваното от него и попадащо в хипотезата на чл. 10б, ал. 3П, ППС. Предвиденото наказание, съгласно посочената норма, е диференцирано в зависимост от дееца, като при нарушение, извършено от физическо лице, се налага "глоба" в размер на 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева, а ако собственикът/ползвателят е юридическо лице се определя "имуществена санкция" в същия абсолютен размер. Установяването на нарушенията, свързани със заплащането на предвидените в чл. 10, ал. 1 ЗП пътни такси, се извършва в отклонение от общия ред, по специално разписани в закона правила. Съгласно чл. 167а, ал. 1 (Нов ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) ЗДвП, АПИ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП чрез ЕССПТ. По предписание на ал. 3 с.з., тази система създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения видеозаписи, а докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство част от системата. По аргумент от чл. 167а, ал. 2 ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет (УС) на АПИ длъжностни лица: 1) спират движещи се моторни превозни средства чрез сигнал със стоп-палка с червена светлина, описваща полукръг, като сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се автомобил на АПИ, означен като контролна единица на Националното тол управление (НТУ), чрез постоянно светещ или мигащ надпис "НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ СЛЕДВАЙ МЕ!"; проверяват документите за самоличност на водача, както и всички документи, свързани с управляваното ППС; 2) за установяване на нарушенията по чл. 179, ал. 3 3в използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или табелата с регистрационния номер на пътното превозно средство, както и такива за измерване на размерите, масата или натоварването на ос на моторните превозни средства; 3) осъществяват контрол по спазване на задълженията за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 1 ЗП; 4) предоставят възможност за картово плащане на съответните такси по чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 ЗП; 5) проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят АУАН при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж и 6) съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 3в. ), като преди това, според предписанието на чл. 189е, ал. 2 ЗДвП, уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП. Според предписанието на чл. 10, ал. 2 (Нова ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 80 от 2018 г., в сила от 28.09.2018 г.) ЗП, при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното ППС не е заплатена таксата по ал. 1, водачът на ППС, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. В този случай се освобождават от административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят такава във връзка с конкретното ППС. Описаната нормативна регламентация налага извод, че освен спецификата по отношение на способите за установяване на нарушенията във връзка с използването на платената пътна мрежа в Република България, отклонения са предвидени и при прилагане на последиците от извършеното деяние спрямо отговорния субект. В зависимост от волята на последния е възможно да не се ангажира административнонаказателната отговорност за нарушението, а в изпълнение на волеизявлението по чл. 189е, ал. 2 ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 2 ЗП да се заплати компенсаторна такса в указания в Тарифата и съобразно конкретиката на случая размер. Съгласно последователната и вече уеднаквена съдебна практика на Върховния административен съд, производството по събиране на компенсаторната такса се извършва по опростени правила, които не предвиждат съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) или друг формален акт на разпореждане, а единствено уведомяване на нарушителя за установеното чрез електронната система по чл. 10, ал. 11 ЗП за събиране на тол такси нарушение, за възможността за заплащане на изчислената автоматично и въз основа на размерите, предвидени в Тарифата компенсаторна такса, както и за последиците от незаплащането й, а именно ангажиране на административнонаказателната отговорност чрез съставяне на АУАН. Възлагането чрез посоченото уведомяване на задължението за заплащане на определен размер на компенсаторната такса представлява неформално властническо волеизявление, което осъществява елементите на акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, т.к. пряко засяга права и законни интереси на адресата, поради което е годен предмет на съдебен контрол и подлежи на самостоятелно съдебно обжалване с оглед условията за неговата законосъобразност. (В този смисъл: Определение 902/01.02.2022 г., постановено по адм. дело 253/2022 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 7582/04.08.2022 г., постановено по адм. дело 11235/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 7464/27.07.2022 г., постановено по адм. дело 11332/2021 г., VII о. на Върховния административен съд и др.). Следователно, за да отговаря на приложимите законови регламенти, актът по определянето на компенсаторната такса не е необходимо да бъде обективиран в писмена форма с точно определени реквизити, респ. не е задължително спазването на нарочно производство, още по-малко това по ЗАНН, но трябва да бъде надлежно установено, че е извършено нарушение във връзка със заплащането на таксите по чл. 10, ал. 1, т. 1 и/или т. 2 ЗП. Съответствието на определения размер на таксата от длъжностното лице, ангажирано с контролната дейност и събирането на дължимите компенсаторни такси, също подлежи на преценка с оглед указаните в Тарифата стойности. Както първостепенният съд правилно е констатирал, нарушението, за което е определена процесната компенсаторна такса, е надлежно установено, като е използван точно регламентираният в специалния закон доказателствен способ, а именно съставяне на доклад от поддържаната от АПИ ЕССПТ. Не са представени доказателства, които да оборят презумптивната доказателствена стойност на тези доклади (Вж.: чл. 167а, ал. 3 ЗДвП), поради което изводът на АС Благоевград, че процесната композиция, състояща се от влекач с две оси и ремарке с три оси и тежаща над 12 тона, е преминала през стационарен пункт на посочената дата, е верен. Жалбоподателят не оспорва, а и от ангажираната по делото доказателствена съвкупност се установява категорично, че от страна на "БЕЛБУЛТРАНС" ЕООД не е заплатена такса за ППС с пет оси, а е платена такава за ППС с три оси. На следващо място, не е спорно между страните и че композицията е с пет оси. Този извод се потвърждава и от приетото по делото заключение по назначената ССчЕ, а и следва бепротиворечиво от наднационалната регламентация на процесните правоотношения. Съгласно дефинитивната норма на чл. 2, б. "г" от Регламент (ЕС) 70/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 18.01.2012 г. относно статистическите отчети във връзка с автомобилен превоз на товари (Регламент 70/2012/Регламента) товарно ППС е всяко единично автомобилно ППС или комбинация от ППС, а именно автовлак или съчленено превозно средство, предназначени за превоз на товари. Според дадената в Приложение 2 от Регламента класификация според броя на осите, когато се използва комбинация от превозни средства, конфигурацията на осите отчита общия брой оси, т.е. осите на товарния автомобил или влекача и тези на ремаркето или полуремаркето. В този смисъл, след като в конкретния случай влекачът е имал две оси, като това се потвърждава не само от снимката и от данните в системата ЕССПТ и портала "ПТРР", но и от представената в системата TollPass декларация, изхождаща от жалбоподателя, а ремаркето, видно от заключението и от останалите доказателства по делото, е с три оси, то общият им брой е пет, а това налага заплащането на таксата по чл. 27 Тарифата (в относимата редакция към 18.06.2020 г.), приложима по отношение на категорията "Товарен автомобил над 12 т с 4 и повече оси", а не тази, относима към категорията "Товарен автомобил над 12 т с 2 3 оси", каквато е заплатена в случая. Несподелимо е възражението за неточност при определянето на компенсаторната такса с оглед вида ППС. По делото са представени достатъчно доказателства, вкл. справка от електронната система, поддържана от АПИ, чието съдържание е разгледано подробно и в заключението по ССчЕ, че процесната композиция е индивидуализирана надлежно, с конкретно посочване броя оси за всяко от ППС-тата, включени в нея. Противно на застъпената от касатора теза, обратен извод не следва от факта, че в графа "вид на ППС" в системата е избрана опцията "товарен автомобил с три или повече оси (до 40 тона)". Първо, както става ясно от експертизата, този избор е направен, т.к. възможностите са ограничени и тази е най-близка, доколкото другите са: "лек автомобил", "автобус", "товарен автомобил с две оси (до 18 тона)", "товарен автомобил с три или повече оси (до 40 тона)", "НАТО камиони", "ТА с ОМДМ по-малка или равна на 3,5 т." И второ по-нататък в справката от модул "ПТРР" се съдържа отделна графа, описваща конфигурацията на осите, което поради безспорната си конкретика разсейва всякакво съмнение в това отношение. Неоснователно е и възражението за несъразмерност на определената компенсаторна такса. Размерът е определен в съответствие с чл. 28, ал. 1 Тарифата (в относимата редакция към 19.06.2020 г.), където е предвидена фиксирана такса в размер на 750,00 (седемстотин и петдесет) лева по отношение на ППС от категорията "Товарен автомобил над 12 т с 4 и повече оси". Това е законодателно решение, което не подлежи на контрол в настоящото производство, а при липсата на възможност за индивидуализация на посочения размер, се явяват и нелогични доводите за несъразмерност на упражнената разпоредителна власт. Несподелими са и останалите доводи, поддържани в контекста на релевираното касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК - за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и несъответствия с предвидената от закона писмена форма с реквизитите по чл. 59, ал. 2 с.з. В контекста на оплакванията, съдържащи се в касационна жалба, следва да се посочи, че опростената процедура по ЗП, имаща за цел бързина при събирането на таксите за използването на платената пътна мрежа в страната, разкрива въпроси, неотличаващи се с фактическа и/или правна сложност; не предвижда предварително уведомяване на нарушителя за извършеното деяние; нито осигуряване на възможност да защити правата и законните си интереси, както е регламентирано в ЗАНН. Предвидено е единствено запознаване на лицето, което може да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, с констатациите за извършеното от административнонаказателно отговорното лице нарушение, с което последното може да се освободи от ангажиране на отговорност по реда на ЗАНН. Точно в това производство безспорно следва да бъдат защитени правата по начина, който касаторът претендира, а именно чрез съставяне на АУАН и спазване на всички процесуални гаранции по смисъла на закона. Възможността по чл. 10, ал. 2 ЗП не ангажира административнонаказателната отговорност, а е законоустановена пречка за това. По тази причина не е необходимо лицето - адресат на волеизявлението за определяне на таксата и това, извършило нарушението да съвпадат, какъвто довод излага касаторът. Както правилно е приел първоинстанционният съд, към чиито мотиви по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК и настоящият състав на Върховния административен съд препраща, не са налице нарушения и при обективирането на оспорения индивидуален административен акт. Законодателят не е предвидил форма на волеизявлението, поради което и не е необходимо обсъждането на неговите съществуващи или несъществуващи реквизити. В заключение следва да се посочи, че аргументите относно доброволното плащане не могат да бъдат предмет на съдебен контрол, т.к. касаят допустимостта на производството по оспорване на администратвния акт акт, който въпрос е безпротиворечиво разрешен в практиката на Върховния административен съд. (Вж. например: Решение 7582/04.08.2022 г., постановено по адм. дело 11235/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, както и Решение 7464/27.07.2022 г., постановено по адм. дело 11332/2021 г., VII о. на Върховния административен съд). По изложените съображения съдът е формулирал законосъобразен краен извод, предвид безспорната установеност на юридическия факт, правопораждащ възможността за отправяне на уведомление по реда на чл. 189е, ал. 2 ЗДвП, а именно незаплащането на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. В този смисъл, отхвърляйки жалбата на "БЕЛБУЛТРАНС" ЕООД, съдът е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение