Решение № 10321 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14759/2019 г.

Решение № 10321 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14759/2019 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на П. Майлинда, [гражданство], подадена чрез процесуалния представител адв. Б. Пецорански, против решение № 6087/18.10.2019 г., постановено по адм. д. № 7938/2019 г. на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена нейната жалба срещу отказ рег. № 316000-20926/13.06.2019 г., постановен от директора на ОД на МВР – П., за издаване на разрешение за продължаване на срока на пребиваване в страната. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, поради което е достигнал до неправилния извод, че е изпълнено основанието по чл. 26, ал. 3 ЗЧРБ. На следващо място счита, че съдът е тълкувал погрешно доказателствата по делото, с което е допуснал нарушение на правото на личен и семеен живот на чужденеца. Моли за отмяна на решението и отмяна на административния акт. Ответникът - началникът на група "Миграция" при областна дирекция на МВР - П. не изразява становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че съдът е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото и становищата на страните. Счита, че първоинстанционният съд правилно е преценил, че на адреса, който е посочила П. Майлинда, не живее никой и жилището е празно. Намира, че правилно първоинстанционният съд не е кредитирал твърденията на жалбоподателката, че имотът не бил обитаван поради авария на водопровода в жилището, както и че правилно приел, че бракът й с Г. Ж. е формален. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на П. Майлинда - [гражданство], срещу отказ № 316000-20926/13.06.2019 г. за издаване на разрешение за продължаване на срока за пребиваване в РБ. За да постанови този резултат съдът счел, че са представени доказателства за сключен брак между жалбоподателката и [гражданство], за който са налице данни за фиктивност. Съдът е достигнал до извод, че съпрузите не живеят заедно, тъй като при извършени от органа неколкократни проверки на адреса не е открита съпругата на чуждия гражданин, нито нейни вещи, дори съпругът " е учуден защо я търсят при него". Освен това, в съдебното производство не е доказана основателна причина за отсъствието на [гражданство] от жилището по време на проверките. Постановеното решение е правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че компетентният орган не е извършил необходимите проверки, за да установи дали бракът е фиктивен. От приложените в административната преписка доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност се налага изводът, че сключеният граждански брак между П. Майлинда и [гражданство] Г. Ж. е фиктивен. Целта на същия е да бъдат заобиколени нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България и получаване на разрешение за пребиваване от страна на [гражданство]. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗЧРБ се отказва издаването на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване на чужденец, който е сключил брак с български гражданин или с чужденец или който е осиновен от български гражданин или от чужденец, получил разрешение за пребиваване, ако са налице данни, че бракът е сключен или осиновяването е извършено единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване. Според разпоредбата на чл. 26 ЗЧРБ компетентният орган постановява отказ за издаване на разрешение за продължаване на срока за пребиваване на чужденец, след като извърши процесуални действия по чл. 26, ал. 5 ЗЧРБ, необходими за формиране на извод по ал. 4, респ. след като установи, че са налице данни, даващи основание да се направи обоснован извод, че бракът е сключен с цел заобикаляне на закона. Нормативно регламентираното условие - да са налице данни, позволяващи да се направи обоснован извод, не изискват от органа или съда да направи пълна проверка с цел категоричното установяване и опровергаване на сключения граждански брак. В този смисъл е достатъчно да е налице основателно съмнение за брачните отношения, а в конкретния случай такава несъвместимост се установява от събраните по делото доказателства. Данните по делото не сочат на категоричен извод, че съпрузите имат желание за съвместен живот, което да се гарантира чрез разрешаване продължаване пребиваването в страната на П. Майлинда. Правото на семеен живот, прогласено в редица национални и международни актове, директно приложими по силата на ЕКПЧОС, прогласено като основно право на личността в правото на ЕС, намира своето отражение и в разпоредбата на чл. 32 и чл. 46 КРБ. В този контекст лицето следва да докаже, че споделя съвместен живот със своя съпруг и конкретно да посочи как се проявява тази съвместност. Подобно твърдение може да бъде доказано с всички доказателствени средства, които законът не ограничава по никакъв начин, именно отчитайки отделната индивидуалност. Нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЧРБ въвежда различен минимум от условия, чиито липси опровергават презумпцията за съвместен живот. Изводът на съда относно липсата на каквито и да е доказателства за съвместно съжителство е обоснован. От извършените в семейното жилище проверки, данни за които са обективирани в докладни записки № УРИ 316 р-18235 от 07.06.2019 г. и рег. № 316 р-19334/18.06.2019 г. е видно, че П. Майлинда не е открита на адреса, като не са открити нейни лични вещи или дрехи. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, доказано е обстоятелството, че съпрузите не живеят заедно. Този извод се налага от извършената проверка на посочения адрес за пребиване в страната от [гражданство] - [населено място], [улица], ет. [номер], че жилището е необитаемо, а и че съседите никога не са виждали [гражданство] в него. Освен това обясненията на съпруга пред служителите на административния орган са, че не знае къде е съпругата му. Твърдението че отсъствието на съпрузите от имота заради авария- спукана тръба, която наводнила жилището, са недоказани, а и са изложени едва с жалбата срещу отказа за издаване на процесното разрешение. Административният съд е обсъдил всестранно и задълбочено събраните в хода на производството доказателства, като ги е подложил на правен анализ съобразно приетата от издателя на акта правна квалификация. Данните по делото не сочат категоричен извод за установяване на семеен живот на територията на Република България. В този смисъл оспорената заповед не е издадена в нарушение на правото на семеен живот. Неоснователни са доводите за необоснованост, поддържани като касационни основания за отмяна на решението. При постановяването му съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, свързани с правния извод за законосъобразност на обжалвания акт. Приетите изводи съответстват на установената по делото фактическата обстановка. За да е налице необоснованост на съдебния акт, решаващите изводи за постановяването му трябва да почиват върху противоречиви, неясни или липсващи фактически констатации. В този смисъл и Решение № 14329 от 21.11.2018 г. постановено по адм. д. № 2220/2018 г. на ВАС, VII о. По изложените съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение