Решение № 4545 от 11.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9329/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град София, чрез юрк. К. Кирилов и на Лесилмаш ЕООД, чрез адвокат П. Георгиева против решение 7669/14.12.2022 г. поправено и допълнено с решение 4617/10.07.2023 г. на Административен съд, София град, постановени по адм. дело 3960/2022 г. Директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град София обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт Р-22221718002749-091-001/28.03.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София относно установения корпоративен данък за 2017 г. в размер на 74 556.19 лева и съответните лихви в размер на 10 212.83 лева или общо 84 769.02 лева (главница и лихви). В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество този касатор оспорва изводите на първоинстанционния съд за нарушение на чл. 77, ал.1 ЗКПО, като твърди, че в резултат от цесията на вземанията си от Джи Ел Инвестмънтс ЕООД, Транспорта ЕООД, Гение ЕООД и Апедива Сървиз Лимитид, Кипър, ревизираното лице е отчело разходи, водещи до неправомерно намаляване на финансовия му резултат (за 2017 г.), тъй като прехвърлянето им е на цена по-ниска от номиналната им стойност. Счита, че дисконтирането на вземанията е обичайна пазарна практика, но следва да са доказани причините за това и пазарните параметри по сделката. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски. Лесилмаш ЕООД обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт Р-22221718002749-091-001/28.03.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост на решението в обжалваната част. По отношение на корпоративния данък за 2017 г. този касатор счита, че изводите на съда за законосъобразност на извършеното с ревизионния акт увеличение на финансовия резултат (ФР) със сумите в размер на 211 440.97 лева и в размер на 890 000 лева по два договора за цесия на вземания от 30.12.2017 г., сключени с Родион Трейдинг Сървисиз Лимитид, Сейшели, са в противоречие с изводите му по отношение на другия договор за цесия от 30.12.2017 г., за който е постановил отмяна на акта. При положение, че съдът е уважил възражението на ревизираното лице, че установяването на пазарната цена на прехвърлените вземания и разминаването й с договорената, е в тежест на органите по приходите, не е ясно защо не прилага доказателствената тежест и по отношение на другите договори за цесия, сключени в същия период. Според дружеството изводите на съда, че Република Сейшели е сред държавите с преференциален данъчен режим и че страните по договорите за цесия са свързани лица на основание § 1, т. 3, б. н от ДР на ДОПК са в противоречие с представената по делото заповед ЗМФ - 1303/21.12.2016 г. на министъра на финансите, издадена на основание § 1, т. 64 от ДР на ЗКПО. По отношение на договора за цесия от 30.12.2017 г., по силата на който Лесилмаш ЕООД е прехвърлило вземанията си от 8 дружества, сочи, че неправилно и необосновано на доказателствата по делото съдът е приел, че е законосъобразна определената от органите по приходите цена на цесията в размер на 900 000 лева. Това е цената, по която вземанията са придобити. От органите по приходите, чиято е доказателствената тежест не е доказано по реда и методиката на ДОПК отклонение на договорената цена от пазарната. От съдебно счетоводните експертизи, приети при първоначалното разглеждане на делото от първата инстанция, е установена несъбираемост на вземанията, предмет на посочения договор за цесия. Дружеството твърди, че по двата договора за цесия от 30.12.2017 г. (по отношение на които съдът е потвърдил увеличението на ФР за 2017) не е доказана данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени. Не са налице основания за възлагане доказателствената тежест за установяване на пазарната цена по реда на чл. 116 ДОПК, на задълженото лице, тъй като сделката не е между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Според дружеството липсват основания номиналната стойност на вземанията да се възприема еднозначно като пазарна цена при обичайни сделки от този вид (договори за цесия). Сочи, че в подкрепа на този извод са и експертните заключения, според които прехвърлените с договорите за цесия вземания са несъбираеми. Поддържа и възражението си, че органите по приходите неправилно са приели, че е налице обезценка на вземанията, предмет на цесиите от 2017 г. В случая не става въпрос за счетоводно отписване на несъбираеми вземания или обезценка, като данъчна временна разлика по смисъла на чл. 34, ал.1 ЗКПО, а за търговски сделки, в резултат на които сделките са прехвърлени възмездно. По отношение на увеличението на финансовия резултат на дружеството с неотчетени приходи от лихви по предоставени заеми на трети лица за 2013 г., с 14 221 лева, за 2014 г. с 24 928.13 лева, за 2015 г. с 26 185.92 лева, за 2016 г. с 21 391.47 лева и за 2017 г. с 5 441.91 лева оспорва основанието за начисляването им и размера на определената в ревизионния акт пазарна лихва, като счита, че съдът е допуснал нарушение при преценка заключението на съдебно счетоводната експертиза на в.л. Кавръкова, според което определените лихвени проценти са значително по-ниски от посочените в акта. В касационната жалба се поддържат и доводи за недоказан размер на лихвите след изменението на ревизионния акт в частта на установения резултат за корпоративен данък за 2012 г., 2013 г., 2015 г. и 2016 г. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на ревизионния акт в оспорената му част изцяло. Претендира се присъждане на разноски. Страните, чрез процесуалните си представители оспорват касационната жалба, подадена от насрещната страна. От Лесилмаш ЕООД е представен писмен отговор по касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика град София с доводи за неоснователност. С молба, представена в с.з. на 12.03.2024 г. Лесилмаш ЕООД, чрез адвокат П. Георгиева поддържа, че е налице очевидна фактическа грешка в решението относно размера на отменените и потвърдените задължения по ЗКПО за 2017 г., по съображения, че ревизионният акт е отменен по отношение на установен корпоративен данък в размер на 74 556.19 лева и лихви от 10 212.83 лева, а извършеното увеличение на финансовия резултат за 2017 г., което съдът приема за незаконосъобразно е със сумата 506 121.17 лева. Счита, че е налице несъответствие между мотивите и диспозитива на решението. Пред касационната инстанция, в с.з. на 12.03.2024 г., от дружеството е направено възражение за изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 171, ал.2 ДОПК по отношение на всички задължения за 2012 г. с искане ревизионният акт да бъде отменен в тази част и на това основание. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационните жалби са подадени от страните по делото и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което са процесуално допустими. При разглеждането им по съществото на спора, съдът съобрази следното: Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение 3712/19.04.2022 г. по адм. дело 7458/2021, Върховният административен съд, осмо отделение е обезсилил предходното решение 2745/23.04.2021 г. на Административен съд, София град по адм. дело 10997/2019 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за произнасяне на съда по отношение на надлежния акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. С обжалваното съдебно решение съдът е отменил ревизионния акт в частта на установените задължения за корпоративен данък за 2017 г. за сумата над 98 058.84 лева и лихви над 6 361.40 лева и е отхвърлил жалбата в частта на определените задължения за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 4 457.85 лева и лихви в размер на 2 712.29 лева; за 2013 г. в размер на 18 479.83 лева и лихви в размер на 1 880.52 лева; за 2014 г. в размер на 7 532.21 лева и лихви в размер на 1 251.47 лева; за 2015 г. в размер на 17 170.85 лева без да се дължат лихви; за 2016 г. в размер на 5 796.27 лева и лихви в размер на 432.01 лева, както и в частта на установените лихви за авансови вноски за 2012 г. в размер на 63.22 лева и за 2013 г. в размер на 801.77 лева и лихви по ЗДДФЛ за м.10.2014 г. в размер на 22.87 лева. Така постановеното решение е поправено и допълнено с решение 4617/10.07.2023 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело 3960/2022 г. Първият диспозитив на решение 7669/14.12.2022 г. е допълнен като е отменен ревизионен акт Р-22221718002749-091-001/28.03.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта на установените задължения за корпоративен данък за 2017 г. в общ размер 84 769.02 лева в т.ч. 74 556.19 лева главница и 10 212.83 лева лихви и е отхвърлена жалбата в частта на установените задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 98 058.84 лева и съответните лихви в размер над 6 361.40 лева. Във втория диспозитив на решение 7669/14.12.2022 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка като вместо отхвърляне на жалбата на Лесилмаш ЕООД против ревизионен акт Р-22221718002749-091-001/28.03.2019 г. на органи по приходите при ТД на София, по отношение на определените задължения за корпоративен данък и лихви за 2012, 2013, 2014 2015 и 2016 г. да се чете установените задължения за корпоративен данък и лихви за посочените периоди и размери. При произнасянето, съдът в диспозитива на постановените решения е посочил размера на установения в ревизионния акт резултат за корпоративен данък за всеки от ревизираните периоди (колона 4, част І от акта) и съответните лихви. При извършената проверка за законосъобразност на оспорения акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в предвидените от закона форма и съдържание, подписан е с КЕП на органите по приходите и при спазване на срока по чл.109, ал.1 ДОПК. Съществени нарушения на процесуалните правила не са констатирани. По приложението на материалния закон съдът е приел за законосъобразно извършеното увеличение на финансовите резултати на Лесилмаш ЕООД за 2012 със сумата 1110.48 лева на основание чл. 55, ал. 2 ЗКПО и със сумата 49 375 лева, на основание чл. 77, ал.1 ЗКПО, осчетоводени разходи по сметка 691 Отписани вземания от Община Гърмен и Еско 79 ЕООД, за 2013 г. с 14 221 лева, за 2014 г. с 24 928.13 лева, за 2015 г. с 26 185.92 лева, за 2016 г. с 21 391.47 лева и за 2017 г. с 5 441.91 лева, представляващи неотчетени приходи от лихви по предоставени заеми при лихвен процент отличаващ се от пазарната лихва, на основание чл. 78 във връзка с 16, ал. 2, т.3 ЗКПО, както и за 2013 г. с отписани вземания от Лесилмаш 98 ЕООД в размер на 3 257.96 лева, от Ножаров Габрово АД в размер на 58 000 лева и от Бъдещност АД в размер на 1 000 лева, поради липса на основания по чл. 37, ал.1 ЗКПО. За 2017 г. е приел, че необосновано и незаконосъобразно е увеличен финансовият резултат на ревизираното дружество със сумата 745 561.88 лева, прехвърлени вземания на ревизираното лице от Джи Ел Инвестмънтс ЕООД, Транспорта ЕООД, Гение ЕООД, Мармег ООД и Апедива Сървиз Лимитид, Кипър по договор за цесия от 30.12.2017 г., сключен с Родион Трейдинг Сървисиз Лимитид, Република Сейшели и е отменил ревизионния акт в частта на установения корпоративен данък за този период в размер на 74 556.19 лева и съответните лихви в размер на 10 212.83 лева. Извършеното увеличение на финансовия резултат за 2017 г. със сумите 211 440.97 лева и 890 000 лева, отчетени разходи от прехвърляне на вземания по другите два договора за цесия от 30.12.2017 г., сключени със същия цесионер, съдът е приел за законосъобразно и е отхвърлил жалбата в частта на установения корпоративен данък за 2017 г. в размер на 98 058.84 лева и съответните лихви от 6 351.40 лева. За да отмени частично ревизионния акт относно установените задължения по ЗКПО за 2017 г., съдът е установил, че на основание 16, ал. 1 във връзка с чл. 77, ал.1 ЗКПО финансовият резултат на ревизираното дружество за този период е увеличен със сумата 1 607 562.14 лева, представляващи отчетени разходи във връзка с прехвърлени вземания по сключени договори за цесия с цесионер Родион Трейдинг Сървисиз Лимитид, Сейшели. Преобразуването е основано на констатациите за отразени разходи по счетоводна сметка 629 Други финансови разходи в общ размер на 1 834 996.62 лева, в това число 725 561.88 лева, 211 440.97 лева и 890 000 лева по три договора за цесия сключени на 30.12.2017 г. между Лесилмаш ЕООД цедент и Родион Трейдинг Сървисиз Лимитид, Република Сейшели цесионер. По първия договор за цесия от 30.12 2017 г. съдът е установил, че се отнася за прехвърляне на вземания на ревизираното лице в общ размер на 745 561.88 лева, срещу цена от 20 000 лева. Съгласно договора в общия размер на прехвърлените вземания са включени вземания в общ размер на 76 210.15 лева от Джи Ел Инвестмънтс ЕООД (58 434 лева по договор за кредит от 14.04.2015 г., 8 000 лева по предоставен кредит от 11.07.2016 г. и начислени лихви в общ размер на 9 776.15 лева), 197 935.72 лева от Транспорта ЕООД (предоставен кредит от 17.03.2015 г. 120 000 лева, кредит от 15.01.2016 г. 9 900 лева, кредит по договор от 20.04.2016 г. 16 000 лева, 29 000 лева и 5 000 лева, начислените лихви в общ размер на 13 702.22 лева, както и задължени в размер на 4 333.50 лева, платени на 03.01.2014 г. за поликарбонатни плоскости), 239 440.71 лева от Марбег ООД, 135 000 лева от Гение ООД по предоставен кредит от 16.05.2017 г. и 96 975.30 лева от Апедива Сървиз Лимитид, Кипър по договор за цесия от 01.09.2017 г. За да отмени ревизионния акт в тази част съдът в мотивите си е посочил, че процесните договори за цесия следва да бъдат третирани като такива, сключени между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. н от ДР на ДОПК, тъй като Родион Трейдинг Сървисиз Лимитид, Република Сейшели е дружество регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим по смисъла на § 1, т. 64 от ДР на ЗКПО, но това не освобождава органите по приходите от задължението им да изяснят всички факти и обстоятелства от значение за определяне вида и размера на данъчните задължения. По отношение на разходите, отчетени по посочения договор за цесия е приел, че изводите на органите по приходите за приложение на чл. 16, ал. 1 и чл. 77, ал. 1 ЗКПО не се основават на съпоставка на договорената цена с действителната пазарна цена, както изисква закона. Вместо това органите по приходите са се позовали на липсата на данни за предприети действия по прихващане и събиране на вземанията, което само по себе не обосновава несъответствие с пазарната цена. От заключението на съдебно счетоводната експертиза съдът е приел за доказано по делото, че вземанията, предмет на този договор за цесия са несъбираеми. С тези мотиви съдът е приел, че ревизионният акт в тази част е необоснован и следва да се отмени. Увеличението на финансовия резултат за 2017 г. със сумата 211 440.97 лева съдът е приел за законосъобразно. От фактическа страна е установил, че тази сума представлява разходи, отчетени по договор за цесия от 30.12.2017 г. по силата на който Лесилмаш ЕООД прехвърля на Родион Трейдинг Сървисиз Лимитид, Република Сейшели вземанията си в общ размер на 221 440.97 лева от 14 физически лица срещу цена от 10 000 лева. За тези вземания по делото съдът е приел, че са отразени в счетоводството на дружество като предоставени служебни и други аванси на физически лица, за които липсват РКО, банкови извлечения и основания за предоставянето им, като отчет за извършените разходи на предоставените служебни и други аванси. Няма информация за предприети от дружеството действия по събирането им, включително чрез удържането им от трудовите възнаграждения на лицата, на които са предоставени. Съгласно допълнителното заключение на съдебно счетоводната експертиза няма данни тези вземания да са трудно събираеми. Освен това от дружеството е представен договор за цесия от 01.09.2017 г. за прехвърляне на вземания от предоставени аванси на физически лица, които в по-голямата си част съвпадат с лицата, посочения в процесния договор, но срещу цена, съответстваща на номиналния размер на вземанията. При тези обстоятелства съдът е приел за законосъобразни изводите на органите по приходите, че с отчитането на разхода по посочения договор за цесия от 30.12.2017 г. се цели заобикаляне на данъчните закони и заплащане на корпоративен данък в по-нисък размер. По отношение на сумата от 890 000 лева, с която е увеличен финансовия резултат за 2017 г. съдът е установил, че е разликата между цената за придобиване на вземания от 8 дружества по договор за цесия 29.12.2017 г. сключен с цедента Джи Ти Ай Компютри ЕООД и продажната цена на същите вземания в размер на 10 000 лева, прехвърлени по договор за цесия от 30.12.2017 г. на Родион Трейдинг Сървисиз Лимитид, Република Сейшели, отчетена като разход въз основа на договор за цесия от 30.12.2017 г.. Съдът е приел, че е налице отклонение от данъчно облагане при отчитане на посочения разход, тъй като от дружеството не са обосновани причините за драстичната разлика между цената на придобиване на вземанията и тази на последващата им продажба в рамките на един ден в края на календарната година. По отношение на останалите основания за преобразуване на финансовия резултат за ревизираните периоди съдът е приел за законосъобразни. По отношение на приходите от лихви, с които е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2013, 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. съдът е приел, че ревизионният акт съответства на материалния закон чл. 16, ал.1 във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО. Съдът е установил, че приложената от органите по приходите годишната лихва за 2013 г. и 2014 г. в размер на 4.5 % , за 2015 г. и 2016 г. 6 % е определена въз основа на лихвите по договори за заем, сключени от ревизираното лице с независими лица и лихвените проценти, определени съгласно Методиката на БНБ, базирана на хармонизираната методология за държавите членки от еврозоната, установени в Регламент /ЕО/63/2002 на ЕЦБ от 20.01.2001 г., публикувана на интернет страницата на националната банка относно депозитите и кредитите за сектор нефинансови предприятия, домакинства и сектор нетърговски организации, обслужващи домакинства. За 2017 г. не са установени договори за заем, по които не е договорена лихва, поради което в ревизионния акт е начислена уговорената от дружеството годишна лихва в размер на 3 %. Съдът е приел, че така определения размер на лихвите съответства на пазарната лихва по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО. В тази връзка е посочил, че посочените в съдебно счетоводната експертиза лихвени проценти напълно съвпадат с размерите на лихвите, използвани от ревизиращия екип. За 2012 г. съдът е посочил, че сумата от 1110 лева е резултат от превишение на приложимата годишна амортизационна норма от 4 %, поради което на основание чл. 55, ал. 2 ЗКПО законосъобразно е увеличен финансовия резултат на дружеството. По отношение на другата сума, представляваща отписани вземания по сметка 691 от община Гърмен и Емко 79 ЕООД, съдът е приел, че не са налице основанията по чл. 37 ЗКПО за отписването им през 2012 г., тъй като не са представени доказателства за съществуването на задължения на посочената община, а относно вземането от посоченото дружество са налице основания за отписването му в по-късен период. Предвид липсата на доказателства за съществуването на задължения на Лесилмаш 98 ЕООД в размер на 3 257.96 лева и на Бъдещност АД в размер на 1000 лева, както и предвид наличието на основания за отписване на вземането от Ножаров Габрово АД в размер на 58 000 лева през 2015 г. е прието за законосъобразно и увеличението на финансовия резултат за 2013 г. с посочените суми. Въз основа на фактическите констатации при ревизията съдът е потвърдил като законосъобразни и установените лихви върху авансови вноски в размер на 63.22 лева за 2012 г. и в размер на 801.77 лева за 2013 г., както и лихвите по ЗДДФЛ за м.10.2014 . Касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София е частично основателна по следните съображения: Неправилно и в противоречие с фактическите установявания по делото съдът е приел, че извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2017 г. е в пълния размер на отписаните вземания по първия договор за цесия от 30.12.2017 г. - 745 561.88 лева и на това основание е отменил ревизионния акт за установени задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 74 556.18 лева и съответните лихви. С ревизионния акт на основание чл. 77, ал.1 ЗКПО и чл. 16, ал. 1 ЗКПО не са признати отписани разходи в общ размер на 506 121.17 лева от прехвърляне на вземания от Джи Ел Инвестмънтс ЕООД, Транспорта ЕООД, Гение ЕООД, и Апедива Сървиз Лимитид, Кипър по договор за цесия от 30.12.2017 г., сключен с Родион Трейдинг Сървисиз Лимитид, Република Сейшели. Със вземането от Мармег ООД в размер на 239 440.71 лева, за което е прието, че е прехвърлено срещу цена от 20 000 лева, не е извършено увеличение на финансовия резултат. Съдът е установил това обстоятелство в мотивите на решението, но въпреки това е приел за незаконосъобразен пълният размер на отчетените по този договор разходи от отписване на вземания. Неоснователни са доводите на процесуалния представител на Лесилмаш ЕООД, че се касае за очевидна фактическа грешка в решението. Не е налице очевидна неточност, поради несъответствие между волята на съда в мотивите и тази, изразена в диспозитива на решението по смисъла на чл. 176 АПК. В диспозитива на решението, допълнен в тази част с решение 4617/10.07.2023 г. ревизионният акт е отменен за установения корпоративен данък в размер на 74 556.18 лева, който съответства на приетия от съда размер на задълженията, с които е преобразуван финансовия резултат - 745 561.88 лева х 10 %. Касае се за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК при правилно установени факти, съдът е допуснал, нарушение на материалния закон, като е приел за незаконосъобразно извършеното увеличение на финансовия резултат за разликата над 506 121.17 лева до 745 561.88 лева. В останалата част решението е правилно постановено. Законосъобразно съдът въз основа на заключението на съдебно счетоводната експертиза (основно и допълнително) е приел, че ревизираното лице е доказало, че към момента на сключване на договора за цесия от 30.12.2017 г. вземанията му от Джи Ел Инвестмънтс ЕООД, Транспорта ЕООД, Гение ЕООД и Апедива Сървиз Лимитид, Кипър в общ размер на 506 121.17 лева, са несъбираеми. Вещото лице е дало заключението въз основа на данните от финансовите отчети на дружествата длъжници и правилно на основание чл. 202 ГПК е кредитирано от съда. Следва да се допълни, че предмет на цесията от 30.12.2017 г. е вземане от Апедива Сървиз Лимитид, Кипър за цената в размер на 96 975.30 лева по предишния договор за цесия от 01.09.2017 г., а не както органите по приходите считат, цедираните по този договор вземания. С оглед на изложеното, решението в частта, в която е прието за незаконосъобразно извършеното увеличение на ФР за 2017 г. с разходи в общ размер на 506 121.17 лева от отписване на вземания от Джи Ел Инвестмънтс ЕООД, Транспорта ЕООД, Гение ЕООД и Апедива Сървиз Лимитид, Кипър, поради прехвърлянето им с договор за цесия от 30.12.2017 г., е правилно постановено. По тези съображения следва да се приеме, че решението, допълнено с решение 4617/10.07.2023 г. е неправилно и следва да се отмени в частта, в която е отменен ревизионния акт по отношение на установените задължения за корпоративен данък за сумата над 50 612.12 лева и съответните лихви до пълния отменен размер от 74 556.18 лева и съответните лихви. В частта, в която е отменен ревизионния акт за установен корпоративен данък в размер на 50 612.12 лева и съответните лихви, решението не е засегнато от пороци съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила. Касационната жалба на Лесилмаш ЕООД е частично основателна, по следните съображения: Основателно е възражението на дружеството, направено пред настоящата инстанция за изтекла към 01.01.2023 г. абсолютна погасителна давност по отношение на всички задължения по ЗКПО и лихви за 2012 г. на основание чл. 171, ал. 2 ДОПК, считано от 01.01.2013 г. Само на това основание решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му относно установените задължения за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 4 457.85 лева и лихви в размер на 2 712.29 лева, както и в частта на установените лихви върху авансови вноски в размер на 63.22 лева следва да се отмени. Погасителната давност е изтекла в хода на съдебното производство, поради което и по аргумент от чл. 160, ал. 4 ДОПК ревизионния акт следва да се отмени в тази част. Решението в останалата част е правилно постановено. Конкретните оплаквания в касационната жалба на Лесилмаш ЕООД се отнасят до увеличението на финансовия резултат на дружеството за 2013 г., с 14 221 лева, за 2014 г. с 24 928.13 лева, за 2015 г. с 26 185.92 лева, за 2016 г. с 21 391.47 лева и за 2017 г. с 5 441.91 лева с неотчетени приходи от лихви по предоставени кредити. Основателно е оплакването в касационната жалба, че съдът е допуснал нарушение при преценка заключението на съдебно счетоводната експертиза на в.л. Кавръкова, като е приел, че определените от вещото лице лихвени проценти напълно съвпадат с тези, използвани от ревизиращите органи. В заключението, при отговора на задачата експертът е посочил, определените от ревизиращите органи проценти, като е уточнил, че изчислените от него лихвени проценти са отразени в колона 11 в таблиците от констативната част на експертизата и те действително са по-ниски от посочените в акта. На това основание в заключението е определен и по-нисък размер на неотчетените приходи от лихви 39 127.80 лева. Така допуснатото нарушение не е засегнало крайните изводи на съда за материална законосъобразност на определените в ревизионния приходи от лихви, тъй като изчисленията на в.л. Кавръкова се основават на пазарната лихва по вариант доходност държавни ценни книжа (ДЦК) и лихвен процент за оценка на конвергенция, които не кореспондират с условията на процесните кредити, поради което не могат да се приемат, че отразяват пазарните лихви по смисъла на §1, т. 32 от ДР на ДОПК по предоставените от ревизираното лице кредити. Освен това за 2017 г. при издаването на ревизионния акт е приложена лихва от 3 %, която е уговорена в сключените от Лесилмаш ЕООД договори и няма основание за намаляването й до размера от 1.7 % определен от вещото лице за този период. По отношение на преобразуването на ФР за 2017 г. с разходите от отписване на цедирани вземания, основателно е възражението в касационната жалба, че страните по договорите за цесия от 30.12.2017 г. не са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. н от ДР на ДОПК. Неправилно и в противоречие с представената по делото заповед ЗМФ 1303/21.12.2016 г. на министъра на финансите, съдът е приел, че цесионерът Родион Трейдинг Сървисиз Лимитид, Република Сейшели е регистриран в държави с преференциален данъчен режим по смисъла на § 1, т. 64 от ДР на ЗКПО. Съгласно цитираната заповед, която е в сила от 29.12.2016 г. и към процесния период на 2017 г., Република Сейшели е изключена от списъка на държавите/териториите, които са с преференциален данъчен режим. Допуснатото от първоинстанционния съд нарушение не е засегнало изводите му за наличие на основанията по чл. 77 и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО за увеличение на финансовия резултат със сумата от 211 440.97 лева и 890 000 лева по двата договора за цесия сключени на 30.12.2017 г. между Лесилмаш ЕООД цедент и Родион Трейдинг Сървисиз Лимитид, Република Сейшели цесионер. Това е така, защото по отношение на първата сума съдът е съобразил, че по делото не е установено съществуването на вземанията от служебни и други аванси от 14 физически лица и условията, при които са предоставени, за да се прецени пазарната им цена. По отношение на втората сума в размер на 890 000 лева правилно съдът е приел, за времето от 29.12.2017 г., когато са придобити вземанията от 8 дружества на обща стойност 1 608 416.54 лева за цена от 900 000 лева до прехвърлянето им на 30.12.2017 г. по договора с Родион Трейдинг Сървисиз Лимитид, Република Сейшели срещу цена от 10 000 лева, не е настъпила промяна в пазарните условия, която да обосновава разликата в цената. Основания за посочената разлика в цената на вземанията не са установени и в заключението на съдебно счетоводната експертиза, тъй като несъбираемостта на вземанията, предмет на цесии, е установена според финансовите отчети на длъжниците за 2017 г. т.е. това обстоятелство е налице и към момента на придобиването им на 29.12.2017 г. При липсата на данни за промяна в пазарните условия, законосъобразно с ревизионния акт не е признат разход в размер на 890 000 лева от отписване на посочените вземания, поради прехвърлянето ми по договор за цесия, формиран в рамките на един ден от придобиването им. Констатираните различния в обстоятелствата относно вземанията, предмет на прехвърляне по първия договор за цесия от 30.12.2017 г. и тези по другите два договора от 30.12.2017 г., обосновават и различията в изводите на съда по приложението на чл. 16, ал.1 и чл. 77, ал.1 ЗКПО. По отношение на останалите суми, с които е увеличен ФР на ревизираното лице за 2013 г. и определените лихви върху авансови вноски за този период, както и по отношение на установените с ревизионния акт лихви по ЗДДФЛ за м.10.2014 г. с оглед липса на конкретни оплаквания в жалбата, съдът е законосъобразно е приел, че съответстват на фактите по делото и на материалния закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недоказан размер на лихвите след изменението на ревизионния акт в частта на установения резултат за корпоративен данък за 2012 г., 2013 г., 2015 г. и 2016 г. Както се посочи по-горе, в диспозитива на обжалваното решение, съдът е посочил размера на установените с ревизионния акт задължения за корпоративен данък по ЗКПО за посочените периоди, отразен в колона 4, част І от разпоредителната му част. В колона 11, част І на акта са посочени задълженията за корпоративен данък и лихви за довнасяне, след приспадане на платените от дружеството суми за главница и лихви, отразени в колона 8. Правилно и в съответствие с решението за изменение на акта при обжалването по административен ред, съдът е съобразил размера на лихвите върху установените задължения/резултати за корпоративен данък за 2012 г., 2013 г., 2015 г. и 2016 г. посочен в колона 4, част 1 от ревизионния акт. За 2012 г. в колона 8 не са посочени платени суми, поради което установените задължения за корпоративен данък и лихви съвпадат с определените за внасяне. По тези съображения, настоящият касационен състав намира, че решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт за установените задължения за корпоративен данък за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и за 2017 г. в размер на 98 058.84 лева и съответните лихви от 6 361.40 лева, както и в частта на установените лихви върху авансови вноски за 2013 г. и лихви по ЗДДФЛ за м.10.2014 г., е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила в тази част. Решението в частта за разноските не следва да се отменя, тъй като са присъдени в полза на приходната администрация по компенсация. С оглед изхода от спора, в настоящото производство на Лесилмаш ЕООД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 342.36 лева, а на Национална агенция за приходите в размер на 2 828.72 лева за касационната инстанция, съобразно материалния интерес, за който се уважава касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика - София. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,