Решение № 11702 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 551/2015 г.

Решение № 11702 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 551/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Николай Неделчев Колев, гр. Стара Загора, ул. "Хан Аспарух" бл. 2, вх. "А", ет. 3, ап. 30 срещу Решение № 166 от 23.10.2014 г. на Административен съд, гр. Стара Загора, постановено по административно дело № 257/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Колев срещу Заповед № 20415/2013 от 7.11.2013 г. на началника на група в сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Стара Загора, с която на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата е приложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство".

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не отчел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 42, т. 4 и 5 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) - липсва съответствие между описанието на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е било извършено и доказателствата, които го потвърждават. Съдът не отчел, че заедно с оспорената заповед на касатора били връчени и три наказателни постановления, които не са посочени в акта. Съдът не отчел, че в производството по Закона за административните нарушения и наказания актът за установяване на нарушение няма презумптивна доказателствена сила и тежестта на доказване е на органа. Позовава се на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба - началникът на група в сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Стара Загора, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът обсъдил подробно обстоятелствата по издаване на атакувания акт, но не намерил основания за отмяната му. Касаторът не представил доказателства, които да обосновават някакви пороци на обжалваното съдебно решение. Направените касационни възражения се отнасят до административнонаказателния процес, който не е предмет на настоящата проверка.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Николай Неделчев Колев притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство № 258838948.

1. На 13.02.2009 г. на Колев било издадено наказателно постановление № 1513/09, с което за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са му наложени административни наказания "глоба" и са му отнети 8 контролни точки. Наказателното постановление е връчено лично на Колев и няма доказателства да е обжалвано.

1. На 7.03.2011 г. на Колев било издадено наказателно постановление № 484/11, с което за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 137а, ал. 1 ЗДвП са му наложени административни наказания "глоба" и са му отнети 8 контролни точки. Наказателното постановление е връчено на Колев при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН.

1. На 6.06.2011 г. на Колев било издадено наказателно постановление № 2302/11, с което за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 137а, ал. 1 ЗДвП са му наложени административни наказания "глоба" и са му отнети 8 контролни точки. Наказателното постановление е връчено на Колев при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН.

1. На 30.12.2011 г. на Колев било издадено наказателно постановление № 5033/11, с което за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, чл. 137а, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 ЗДвП са му наложени административни наказания "глоба" и са му отнети 8 контролни точки. Наказателното постановление е връчено лично на Колев и няма доказателства да е обжалвано.

1. На 21.09.2012 г. на Колев било издадено наказателно постановление № 2700/11, с което за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, чл. 137а, ал. 1 и чл. 70, ал. 3 ЗДвП са му наложени административни наказания "глоба" и са му отнети 8 контролни точки. Наказателното постановление е връчено на Колев при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН.

1. На 4.09.2012 г., със Заповед № 2295, директорът на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Стара Загора, оправомощил началника на сектор "Пътна полиция" да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 4 ЗДвП.

1. На 7.11.2013 г., със Заповед № 20415, началникът на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Стара Загора, приложил на Колев принудителна административна мярка - "изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство", на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП. Като фактически основания за издаване на заповедта са посочени посочените по-горе пет наказателни постановления.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби. Съдът приел, че са налице кумулативните изисквания на фактическия състав на чл. 171, т. 4 ЗДвП - Колев загубил правоспособността си и не изпълнил задължението си за връщане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. За да направи този извод съдът се позовал на действалата към датата на издаване на наказателните постановления Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (Наредба № Iз-1959) и на посочените в заповедта и приложени по делото наказателни постановления. Същите приел, че са влезли в сила и са породили правни последици, поради което представляват годно основание за отнемане на контролни точки на водача.

Приел, че към датата на издаване на оспорената заповед на Колев били отнети 40 контролни точки, поради което загубил правоспособността си. Приел, че по делото не се оспорва фактът, че след като загубил правоспособността си, Колев не върнал свидетелството си за управление. По отношение на възражението за изтекла давност съдът приел, че същото е неоснователно, тъй като отнемането на контролни точки няма санкционен характер и изтеклата давност за правото на държавата да търси принудително изпълнение на наложените наказания не рефлектира върху отнемането на контролните точки. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата.

Този извод на съда е правилен.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доводите, които поддържа в подкрепа на твърдяните пороци на съдебното решение, както сочи и прокурорът в своето заключение, са неотносими към предмета на спора. Те са свързани единствено с административнонаказателните производства, в които са издадени наказателните постановления, послужили като основание за издаване на оспорената заповед. Но предмет на първоинстанционното съдебно производство е законосъобразността на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, не на наказателните постановления, с които на касатора са наложени административни наказания - глоби, за установени административни нарушения, и съответно са отнети контролни точки.

Въпреки липсата на конкретни доводи в подкрепа на твърдяните пороци на обжалваното решение съдът, с оглед на задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК следва служебно да извърши проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Обжалваното решение е издадено от надлежен орган, който е функционирал в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в исканата писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Решението е и допустимо, тъй като отговаря на изискванията, при които делото може да бъде решено по същество. Решението е и правилно, постановено в съответствие с материалния закон.

Съдът правилно установил и тълкувал приложимата материалноправна разпоредба. Правилно съдът определил фактическия състав, който поражда правомощието на органа да издаде оспорената заповед. От доказателствата по делото е безспорно, че на касатора са били издадени пет наказателни постановления, с всяко от които са му отнети по осем контролни точки. В съответствие с материалния закон и доказателствата по делото е изводът на съда, че посочените в заповедта наказателни постановления са влезли в сила. Видно от доказателствата по делото две от наказателните постановления са връчени лично на касатора, а три са връчени при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. И в трите наказателни постановления, които са връчени при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, органът спазил изискванията на закона и изрично отбелязал върху наказателното постановление посочените в чл. 58, ал. 2 ЗАНН два факта - че лицето не е намерено на посочения от него адрес и новият адрес не е известен, като верността на тези факти е удостоверена с подписа на административнонаказващия орган. По този начин е изпълнено изискването на закона и целените от фингирания състав на чл. 58, ал. 2 ЗАНН правни последици са настъпили - наказателните постановления са влезли в сила.

Освен че и петте вписани в оспорената заповед наказателни постановления са влезли в сила, съдът правилно установил и факта на отнемане с тях на 40 контролни точки на касатора. Последното, както обосновано приел съдът, значи, че касаторът е загубил правоспособността си. При загубена правоспособност и неизпълнено задължение за връщане на удостоверяващия правоспособността документ - свидетелството за управление на моторно превозно средство, съдът правилно приел наличие на кумулативните предпоставки за прилагане на принудителната мярка.

Видно от изложеното, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд