Решение № 3404 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10808/2016 г.

Решение № 3404 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10808/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Ф. Т. С. Е. М." АД, седалище и адрес на управление гр. В., летище В., срещу Решение № 1739 от 03.08.2016 г. на Административен съд, гр. В., постановено по административно дело № 3696/2015 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на "Ф. Т. С. Е. М." АД срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 208 от 10.05.2014 г. на орган по приходите в О. В., с който на дружеството за периода 01.09.2013 г. - 31.12.2013 г. е установена такса за битови отпадъци в размер на 23 559,66 лв. и лихви в размер на 190,17 лв.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - "Ф. Т. С. Е. М." АД (Ф.), счита обжалваното решение за неправилно, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно фактите по делото. Несъответен на доказателствата по делото счита извода на съда, че летището попада в район, в който общината предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. По делото са представени доказателства, че на територията на летище В. е организирано сметосъбиране от концесионера, а като обект от националната транспортна мрежа поддържането на пътната инфраструктура е ангажимент на Агенция "Пътна инфраструктура". Доказана счита и липсата на територии за обществено ползване между регулацията на О. А. и границата на летище В..

Неправилно съдът тълкува и прилага чл. 66, ал. 1, т. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) като не отчита, че летище В. не е в населеното място гр. А.. Съдът не е коментирал довода, че размера на таксата не е определен съобразно реалното количество битови отпадъци, както и че чл. 16, ал. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. А. противоречи на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт за установяване на задължения по декларация. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт М. В..

1. Ответникът по касационната жалба - началникът на отдел "Местни данъци и такси" в О. А., счита същата за неоснователна. Правилен и съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че имота на касатора попада в границите на район, в който общината предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване с оглед на Заповед № 796 от 29.10.2012 г. на кмета на общината. Позовава се на чл. 15, т. 2 от Приложение 2 към чл. 20 ЗМДТ и сочи, че общината извършва услугата не само в рамките на гр. А., но и в подходите към града, в т. ч. и подходите към летище В..

Правилен е и изводът на съда за дължимост на таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци в депо. Доказателствата по делото безспорно доказват, че общината стопанисва регионално депо за неопасни отпадъци, поради което съдът правилно е приложил чл. 73, т. 3 ЗМДТ.

Неоснователни счита възраженията на касатора за неправилно определена основа на таксата, тъй като съдът правилно е приел определянето й съобразно Решение № 19.2. от 27.12.2012 г. на общинския съвет. Сочи, че въпросът за съответствието на наредбата със закона не е предмет на настоящото дело, а и касаторът е заплатил дължимата такса за останалите имоти.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Ю. Г., Адвокатска колегия, гр. В..

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е обсъдил представените доказателства, изяснил е релевантните факти, за приетото фактически и правно се е обосновал. Не са налице фактически и правни основания за промяна извода на съда.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. "Ф. Т. С. Е. М." АД е концесионер на летище В. - договор за концесия от 10.06.2006 г. и Решение № 449 от 15.06.2006 г. на Министерския съвет.

1. На 29.10.2012 г., кметът на О. А., със Заповед № 796, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, определя границите на районите, в които общината ще предоставя услугите по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ, като в т. I. е определено, че районите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване са строителните граници на изброените населени места, а в т. III е посочено:

"за имоти, попадащи извън районите на организирано сметосъбиране, находящи се на територията на О. А., да са заплаща такса само за:

1. Проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисления по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците;

1. За почистване на улични платна, площади, алеи, паркове и други територии от населените места, предназначени за обществено ползване, както и почистване на стари замърсявания. "

1. На 27.12.2012 г. Общински съвет - А., с Решение № 19.2. по Протокол № 019, определя размера на таксите за битови отпадъци за 2013 г. като в т. 1.2.3. 2 "застроени нежилищни имоти на фирми", непопадащи в районите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, определени със Заповед № 796 от 29.10.2012 г. на кмета на общината определя: 2,0 промила върху по-високата между отчетната стойност на имотите и данъчната им оценка, разпределени: 1,75 промила за обезвреждане на битови отпадъци и 0,75 промила за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

1. На 10.10.2013 г. Ф. подава декларация по чл. 14 ЗМДТ досежно следните недвижим имот: земя, сграда за енергопроизводство, сграда "Терминал 2", сграда "Трафопост Б" с отчетна стойност общо 36 184 826,34 лв., придобити или въведени в експлоатация през м. август 2013 г.

1. В периода 01.09.2013 г. - 31.12.2013 г. Ф. има сключен договор с:

а) "В. К." ЕООД с предмет: поддръжка на зелени площи на вх...да на летище В., включващо косене, поливане и торене;

б) "В. К." ЕООД с предмет: комплексно почистване на сгради, прилежащи обекти и площи на летище В. и летище Б., в съответствие с Приложение № 1;

в) с "М." ООД с предмет транспортиране, сортиране, реализация на рециклируеми материали и депониране на отпадъци: смесен битов отпадък; хартиени и картонени опаковки; пластмасови опаковки.

1. В периода 01.09.2013 г. - 31.12.2013 г. О. А.:

а) притежава депо за твърди битови отпадъци - с. В.;

б) има сключен договор с "Т." ЕООД с предмет: сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци от гр. А. и гр. И. до депо за неопасни отпадъци (или на съоръжение за третиране) и поддържане на чистотата на уличната мрежа и териториите за обществено ползване в гр. А.";

1. На 28.11.2013 г., орган по приходите в О. А. издава Акт за установяване на задължения по декларация № 386, с който на Ф. установява за имотите по декларацията от 10.10.2013 г. за периода 01.09.2013 г. - 31.12.2013 г. задължение за такса за битови отпадъци в размер на 23 559,66 лв. и лихви - 190,17 лв.

1. На 21.01.2014 г. началникът на отдел "Местни данъци и такси" в О. А. потвърждава Акт за установяване на задължения по декларация № 386.

1. В хода на съдебното производство при първото разглеждане на делото съдът:

а) приема заключение на съдебно-техническа експертиза, която установява, че летище В. представлява урбанизирана територия с влязъл в сила подробен устройствен план, която се намира извън строителните граници на гр. А.;

б) разпитва свидетелите В.-К. и К., служители на Ф.;

1. В хода на съдебното производство при второто разглеждане на делото съдът приема:

а) представени от Ф.:

отчет на Ф. за образуваните производствени и опасни отпадъци на летище В. за 2013 г.;

документ, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", удостоверяващ, че "входовете и изходите от АМ "Хемус" за кръговото кръстовище от п. в. "Летище" се поддържат - текущо и зимно, от Областно пътно управление В.. "

доказателство за извършено от Ф. плащане по договор с "В. К." ЕООД за периода 09.2013 г. - 31.12.2013 г.;

б) представени от ответника:

годишен доклад за изпълнение на дейностите, за които е издадено разрешително № 345-НО/2008 на регионално депо за неопасни отпадъци на общините В. и А., землището на с. В.;

Заповед № 571 от 06.08.2013 г. на кмета на общината за разпределение на ангажиментите и отговорностите на служителите в Дирекция "ИПЕПП" и в дейност "Чистота и озеленяване";

пътни листове, длъжностно разписание и длъжностни характеристики за озеленители - 2 щатни бройки, чистач - 6 щатни бройки; отчет за извършената работа в периода 01.09.2013 г. - 31.12.2013 г.;

в) приема заключение на съдебно-техническа експертиза, която установява, че в територията между летище В. и регулационните граници на гр. А. се намират основно поземлени имоти с трайно предназначение земеделски земи;

г) приема заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която установява, че: размерът на таксата е изчислен правилно; дружеството е заплатило такса битови отпадъци за декларираните преди това имоти; "по План-сметката чистота" не може да се направи извод за конкретна сума за поддържане на обществени територии около летище В."; "в представените отчети за извършени дейности към пътни листове за периода м. септември 2013 до м. декември 2013 г. е ясно, че са извършвани услуги за поддържане на територии за обществено ползване около летище В.";

д) разпитва свидетеля П. - служител на О. А.;

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби.

Съдът приема, че Ф. има качеството на концесионер на гражданско летище за обществено ползване, поради което е задължено за такса битови отпадъци лице при наличие на останалите законови предпоставки.

По отношение на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване съдът приема, че съществено и определящо за възникване на задължение е имотът да попада в границите на територията на общината, за която кметът, със заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, е определил, че общината ще предоставя услугите. В случая, с оглед на пространствения обхват на заповедта на кмета, границите на землището, строителните, регулационните или границите на отделните имоти с предназначение "за обществено обслужване" са правно ирелевантни - в обхвата на заповедта попадат всички имоти - извън районите на организирано сметосъбиране, находящи се на територията на О. А.. Имотите на дружеството безспорно се намират на територията на О. А..

Съдът приема, с оглед на събраните по делото доказателства, че общината е предоставяла услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в определените граници, поради което задължението е дължимо.

По отношение на таксата за обезвреждане на битови отпадъци съдът приема за безспорно доказано по делото, че О. А. поддържа депо за битови отпадъци. С оглед на това и поради попадането на имотите на дружеството в границите на районите, в които общината предоставя услугата - територията на О. А., за дружеството е налице задължение за таксата. Без правно значение съдът приема наличието на договор между дружеството и трето лице за извършване на услугата депониране на битови отпадъци от летище В., тъй като чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ включва в таксата не само депонирането, а и всички необходими разходи по проучване, проектиране, изграждане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата, включително отчисленията по чл. 60 и 64 ЗУО.

Въз основа на горното съдът прави извод за дължимост от Ф. на таксата и с оглед на правилно определения размер на таксата, за законосъобразност на оспорения Акт за установяване на задължения по декларация № 386.

Този извод на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Доводите които излага в подкрепа на твърдяните пороци, възраженията на ответника и мотивите на съда налагат съдът да разгледа едновременно правилността на съдебното решение по отношение на двата порока.

По делото е безспорно, че територията на летище В., на която се намират и процесните имоти на касатора, е урбанизирана територия по смисъла на чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), предназначена за движение и транспорт. Летището се намира извън строителните граници на гр. А., но в неговото землището и следователно на територията на О. А..

Безспорно е, че летището няма устройствен статус на населено място или на селищно образование, но с оглед на дефиницията на т. 13, § 3 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ), като сложен инфраструктурен комплекс, летището е територия за обществено ползване, разбира се, с различен режим на достъп до различните зони.

Безспорно е, въпреки че по делото няма представени доказателства, че касаторът - като концесионер на летище В., е длъжен да извършва и финансира всички действия, необходими за опазване на околната среда на концесионната територия - най-малкото по аргумент на чл. 122, ал. 2, т. 15 от Закона за концесиите, както и че именно поради това си концесионно задължение е сключил договори за предоставяне на съдове за събиране на битови отпадъци и за транспортиране на битови отпадъци, както и за поддържане на чистотата на територията на летището и на намиращите се на тази територия зелени площи.

Безспорно е също, че на територията на летището О. А. не извършва нито събиране и сметоизвозване, нито поддържане на териториите за обществено ползване, нито обезвреждане на битовите отпадъци.

При тези безспорни по делото факти спорът е има ли касаторът качеството на задължено лице за таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депо?

Както сочи и съдът, за да бъде един правен субект задължен за тези две такси е необходимо: 1) да има качеството на лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; 2) кметът на общината да е определил на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите, в които общината ще предоставя услугите и видовете предоставяни услуги; 3) общинският съвет да е определил размера на таксата; 4) имотите на правния субект да попадат в границите на района, в който общината предоставя услугата и 5) общината фактически да е престирала услугата.

Тъй като услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци не са обвързани с фактическото ползване на имота, подаването на декларация по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ е ирелевантно. В случая е безспорно, че касаторът не е освободен от заплащането на таксата от общинския съвет на основание чл. 8, ал. 6 ЗМДТ.

Касаторът безспорно има качеството на субект по чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 4 ЗМДТ, както безспорно е и че кметът на общината е издал заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, а общинският съвет е определил размер на таксата за всяка от услугите.

Спорът е досежно четвъртият и петият елемент на фактическия състав на дължимостта на таксата.

Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, редакция към процесния период, за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В случая, със Заповед № 796, кметът на общината е определил районите, в границите на които общината ще предоставя за 2013 г. услугата сметосъбиране и сметоизвозване - това са строителните граници на населените места, в т. ч. гр. А.. С оглед на разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ кметът на общината е определил, че за имотите, попадащи извън районите на организираното сметосъбиране, но находящи се на територията на О. А., се дължи такса за услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци. С оглед на използвания от кмета критерий за определяне на границите на районите, в които общината ще предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване - строителните граници на населените места, таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане следва да се дължи от лицата по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, чиито имоти се намират извън строителните граници на населените места в общината, но на нейна територия.

С оглед на така установените граници на районите, в които общината ще предоставя услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци правилен - съответен на нормативната уредба и на доказателствата по делото, е изводът на съда, че по отношение на касатора е налице и четвъртият елемент от фактическия състав на таксата.

Проблемът по делото идва не от тълкуването на съда на релевантната нормативна уредба и оценката му на доказателствата, а от начина, по който кметът на общината е определил районите, в които общината ще предоставя услугите.

Заповедта на кмета сочи, че услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване ще се предоставя на имоти, намиращи се извън строителните граници на населените места, но на територията на общината. Така формулирана територията, на която общината ще предоставя услугата, поставя въпроса за съответствието й със самия характер на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ, редакция към процесния период, услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по своя характер се изразява в почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Следователно, законодателят, макар да не е дал легална дефиниция на услугата, е посочил нейното съдържание чрез изброяване на примерни нейни елементи. Логическото тълкуване на съдържанието на разпоредбата сочи, че нейната цел е да осигури чистотата на онази част от територията на населените места, която с оглед на своето предназначение се ползва за обществени нужди.

Законът за местните данъци и такси няма своя дефиниция на понятията "населено място" и "територия на населеното място".

Доводът на ответника, че по смисъла на Закона за местните данъци и такси "населеното място е цялата територия, определена със землището" с оглед на посоченото в чл. 15, т. 2, Таблица 4 на Приложение № 2 към чл. 20 ЗМДТ е неоснователно. Първо, така дадената дефиниция е абсолютно неясна. Какво значи "населено място", "цялата територия" и "землище" по смисъла на тази разпоредба, тъй като Законът за местните данъци и такси не дава техни дефиниции? Второ. Даденото определение не в допълнителните разпоредби на закона, където, съгласно чл. 32, ал. 2, т. 3 от Указ № 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове трябва да бъде дадено обяснението на думи или изрази, които се употребяват в нормативния акт. И трето. Ако се приеме за основателен довода на ответника, то лишена от смисъл е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ.

Очевидно е, че даденото в чл. 15, т. 2, Таблица 4 на Приложение № 2 към чл. 20 ЗМДТ определение на населено място е приложимо само и единствено при определяне на коефициента за инфраструктура. То не е приложимо към останалата част от закона.

Действащото позитивно право съдържа, с оглед на различните цели на съответния нормативен акт, различни дефиниции за населено място и неговата територия.

Т. З. за устройство на територията регламентира населеното място и неговата територия с оглед на териториалноустройствените цели и поради това населеното място е само урбанизираната територия - чл. 7, ал. 1 ЗУТ, а територията на населеното място е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището - § 5, т. 6 ЗУТ.

В същото време съгласно чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ територията на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището.

Видно е, че в действащото законодателство едновременно съществуват две различни по съдържание дефиниции на понятието територия на населеното място - със и без землището. При така съществуващата нормативна уредба и липсата на яснота в Закона за местните данъци и такси коя от двете дефиниции законодателят има предвид съдът следва да установи точния смисъл на понятието "територия на населеното място" за целите на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване чрез тълкуване.

Тъй като законодателят е дал примерно изброяване на видовете дейности, които се включват в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване логическото тълкуване води до извод, че приложение следва да намери съдържанието на понятието "територия на населеното място", което включва селищната територия, обхваната от строителните му граници. Именно в рамките на строителните граници на населеното място съществуват територии от вида на изброените в чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ. Извън строителните граници на населеното място няма улични платна, площади, алеи, паркове. Безспорно, алеи, площадна или паркова територия би могло да има в селищно образование или в урбанизирана територия извън населеното място, т. е. в неговото землище, но и в двата случая става въпрос за урбанизирана територия, границите на която са определени с устройствен план.

Следователно, по своя характер услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е услуга, която общината може да предоставя в рамките на урбанизираната територия на общината. Само на територии, на които се осъществява съвместно съжителство могат да се генерират битови отпадъци, за които общината да е поела ангажимент, в изпълнение на правомощията си по чл. 17, т. 2, 4, 6 и 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), да поддържа определен стандарт на чистота. А територии за съвместно съжителство са урбанизирани територии.

Това значи, че общината няма как да предоставя услугата на територии, които не са урбанизирани, но са част от територията на общината с оглед на дефиницията по чл. 7, ал. 2 ЗАТУРБ.

В случая, кметът на общината, със заповедта си по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, въвежда като граница на района, в който общината ще предоставя услугата, територията на общината по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗАТУРБ, а не територията на населеното място по смисъла на § 5, т. 6 ЗУТ или територията на селищното образование или на урбанизираната територия извън населеното място.

Това поставя въпроса за законосъобразността на заповедта на кмета в контекста на съответствието й с материалния закон, но заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ е общ административен акт, който е бил обжалваем, не е обжалван, влязъл е в сила и в настоящото производство съдът не може да извършва косвен контрол за нейната законосъобразност. Съдът, тъй като заповедта е правна предпоставка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, може да извърши само контрол за валидността на акта, т. е. дали наистина този акт е издаден от компетентния орган - кмета на общината, защото ако заповедта на кмета е нищожна тя, като правно нищо, не би могла да породи валидни правни последици. По делото не е спорно, че заповедта на кмета е валиден административен акт.

С оглед на това правилен в конкретния случай се явява извода на първоинстанционния съд, че в случая "границите на землището, строителните, регулационните и границите на отделните имоти с предназначение "обществено обслужване" са правно ирелевантни с оглед определения обхват на действие на заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ".

При така установените по делото факти и действаща нормативна уредба имотите на касатора - разположени на територията на летище В., което безспорно е урбанизирана територия, извън строителните граници на гр. А., в неговото землище и следователно на територията на О. А. се явяват имоти по отношение на които общината предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, независимо от факта, че на самата урбанизирана територия - летището, общината не предоставя услугата.

Не по абсолютно същия начин стои въпросът с услугата обезвреждане на битови отпадъци. По принцип услугата обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане, завършва визираното в чл. 7, ал. 1 ЗУО задължение на лицата, при чиято дейност се образуват битовите отпадъци. Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. Именно с оглед на това в Закона за управление на отпадъците са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да стане.

Законодателят е приел, че такса за тази услуга не се събира, когато общината няма депо или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. С оглед на така установения характер на услугата и на законовото задължение за нейната дължимост при наличие на депо или ползване на съоръжение, кметът на общината няма пречка да определи като район на предоставяне на услугата обезвреждане на битови отпадъци за имотите, по отношение на които общината не предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване, територията на общината.

С оглед на горното правилен е изводът на съда, че по отношение на имотите на касатора е налице и четвъртият елемент на фактическия състав на дължимостта на двете такси.

Правилен е и изводът на съда, че е налице и петият елемент от фактическия състав на таксата - общината фактически е престирала двете услуги.

Видно от доказателствата по делото общината е извършвала услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в рамките на строителните граници на гр. А. чрез назначени по трудов договор лица - служители в Дирекция "Инвестиционна политика, екология, програми и проекти" (ИПЕПП) и работници по дейност "Чистота", и чрез търговец, с когото е сключила договор за "поддържане на чистотата на уличната мрежа и териториите за обществено ползване в гр. А.".

Тъй като, за да се приеме, че услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е предоставяна не е необходимо общината да докаже предоставянето на услугата точно на територия за обществено ползване, която е разположена непосредствено около имота на задълженото лице, то доказването на предоставянето на услугата на територията на гр. А. е достатъчно, за да се приеме, че услугата е предоставяна. Впрочем, с оглед на приетия от кмета на общината начин на определяне на територията, на която общината ще предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - територията на цялата община, то предоставянето на услугата в рамките на едно единствено населено място е достатъчно, за да се приеме, че услугата е престирана, тъй като населените места в О. А. не са с районно деление по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗАТУРБ, за които съдът приема, че престирането на услугата следва да бъде доказано в рамките на съответния район, а и процесните имоти не са в строителните граници на което и да било населено място на общината.

Тъй като имотите на касатора попадат в обхвата на териториите, на които общината предоставя услугата обезвреждане на битови отпадъци, то факта, че О. А. притежава и експлоатира депо е достатъчен, с оглед на чл. 71, т. 3 ЗМДТ, да се приеме, че услугата е предоставяна.

Що се отнася до довода на касатора за неправилен начин на определяне на размера на таксата за двете услуги следва да се посочи, че първо, начинът на определяне на таксата е приет с решение на общинския съвет, което е влязъл в сила административен акт. И второ. Съгласно чл. 67, ал. 4 ЗМДТ таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Разпоредбата е изключение от общото правило на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, поради което доводите на касатора за противоречие на чл. 16, ал. 3 от Наредбата с чл. 67, ал. 1 ЗМДТ по отношение на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е неоснователен. Същото е относимо и за таксата за обезвреждане, защото при неползване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване тя не е обвързана от количеството генерирани от лицето отпадъци.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните по делото факти, въз основа на тях е формирал обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон. С оглед на това решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

Вярно е, че в диспозитива на съдебното решение съдът е допуснал очевидна фактическа грешка - неправилно е посочен номера на акта за установяване на задължение по декларация, номера на потвърдителното решение и периода, за който таксата е дължима, но волята му е ясна, поради което и на основание чл. 175, ал. 1 АПК съдът може сам да отстрани допусната грешка.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди Ф. да заплати на О. А. - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, направените по делото разноски. Видно от доказателствата по делото ответникът е бил представляван от адвокат - договор за правна защита и съдействие № 303759, съгласно който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 250,00 лв. е дължимо по банков път. По делото обаче не са представени доказателства за реално постъпване на уговореното възнаграждение по сметката на адвоката. Представена е само вносна бележка, която не доказва извършеното плащане. С оглед на това съдът не следва да присъжда на ответника исканите разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд