Решение № 4088 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14353/2018 г.

Решение № 4088 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14353/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Атанасов от гр. Лясковец, подадена чрез адв. Р. Илиев, срещу решение № 400 от 10.10.2018 г., постановено по адм. дело № 368/2018 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Касаторът навежда основания за неправилност на съдебното решение като необосновано и поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли ВАС да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отмени оспорения АУПДВ. Ответникът - заместник - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" – в писмен отговор и становище по съществото на спора, подадени от процесуалния представител юрск. Цветелина Цонева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационна съдебна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, осмо отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна по смисъла на чл. 210 от АПК страна и в преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По жалба на Л. Атанасов срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/5770/22.03.2018 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е постановено обжалваното решение № 400 от 10.10.2018 г. по адм. дело № 368/2018 г. на АСВТ, с което е отхвърлена жалбата на Атанасов срещу издадения АУПДВ, определящ му публично държавно вземане в размер на 4667, 48 лева, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" за кампании 2012, 2013, 2014 и 2015 г. За да постанови този резултат, административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е установил, че жалбоподателят Атанасов в качеството си на земеделски производител е кандидатствал и е бил одобрен за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" през кампании 2012-2015 г. Изплатени са му сумите по заявленията за кампаниите – общо в размер на 23337, 39 лв. При извършване на административни проверки на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за спазване на агроекологичния ангажимент било установено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените парцели през текущата кампания спрямо одобрените за участие по направление " Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" е 89, 99 %. Предвид това обстоятелство е отпочнато производство за прекратяване на агроекологичен ангажимент, за което Атанасов е уведомен надлежно/ Писмо изх. № 02-040-6500/3578 от 05.04.2017 г. Издадено впоследствие е Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2016 г. с, ведно с приложение 1, определящ процент на припокриване на площта в размер на 89, 99%. Не се спори, че този административен акт е съобщен лично на адресата, не е обжалван нито по административен, нито по съдебен ред и е влязъл в сила като такъв на 27.09.2017 г. След прекратяване на многогодишния агроекологичен ангажимент, административният орган е предприел действия по провеждане на производство по събиране на суми, чието възстановяване земеделският производител в този случай дължи. Издаден е оспореният АУПДВ, в който като фактическо основание за постановяването му административният орган се е позовал на установеното с Уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" за кампания 2011 г. изх. № 01-6500/5770 от 01.09.2017 г. При тези обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Преди издаване на АУПДВ Атанасов е бил надлежно уведомен за откриване на административното производство по издаването му по смисъла на чл. 26 от АПК. При постановяване на акта са обсъдени всички представени доказателства, посочени са относимите правни норми, АУПДВ е надлежно мотивиран и съдържа всички изискуеми по закон реквизити. Правилно са изчислени и дължимите суми, установени по основание и размер на база влязлото в сила уведомително писмо за прекратяване на петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП". Съдът е приел заключение на СТЕ, но правилно не е формирал крайните си фактически и правни изводи въз основа на него, тъй като за база на изчисленията по СТЕ е използван размерът на заявените площи за подпомагане, а не размерът на одобрените такива съгласно нормативното изискване на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно е анализирал фактите по делото и въз основа на тях е извел обоснован извод за неоснователност на жалбата, съответно - за законосъобразност на атакувания с нея административен акт. Решението на АСВТ е постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и не страда от пороците, посочени в касационната жалба. По делото безспорно е установено, че с Уведомително писмо с изх. № 01-6500/5770 от 01.09.2017 г на заместник изпълнителния директор на ДФЗ агроекологичния ангажимент на жалбоподателката по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., е прекратен поради намаляване на първоначално одобрената за подпомагане площ с повече от 10 %, т. е. - по-малко от изискуемите по смисъла на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Актът е влязъл в сила и съставлява достатъчна предпоставка за търсене на изплатените на Атанасов суми във връзка с ангажимента му по мярка 214. Обосновано съдът е заключил, че в конкретния случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да проведе производство по събиране на изплатените суми при наличие на надлежно прекратен агроекологичен ангажимент, по който е реализирано плащане. Недопустимо е в рамките на съдебно-административно производство по обжалване на друг административен акт да се извършва косвен съдебен контрол за законосъобразност на влязъл в сила индивидуален административен акт. Налице са фактическите и правни основания за издаване на оспорения пред АСВТ АУПДВ, поради което решението в същия смисъла на първоинстанционния съд се явява правилно. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания", агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, б. "а", т. 2, 3 и 4 се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агробиологичното задължение, а според чл. 24, ал. 2 от същата наредба - одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата ДФ "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 24, ал. 2 от същата наредба. Административния съд правилно е приел, че установените по делото факти осъществяват фактическия състав на чл. 18, ал. 3, т. 3 във вр. с ал. 4 във вр. с ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. съгласно който подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ, заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичния ангажимент. Предмет на това производство е публичното държавно вземане, което се изразява в 20% от сумата, която е платена по мярка АЕП, пред годината, в която е прекратен ангажиментът – до края на петата година. При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са допуснати и останалите, твърдени от касатора пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в тежест на касатора и в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 24 НЗПрП, чл. 37, ал. 1 ЗПрП и чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 144 АПК – в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение