Решение № 16112 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9400/2011 г.

Решение № 16112 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9400/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Никола Янакиев Велинов от гр. София, чрез пълномощника му адв. Павлина Манчева, срещу Решение № 2668 от 2.06.2011 г., постановено по адм. дело № 7073/2010 г. от Административен съд - София град. В жалбата се мотивират съображения за незаконосъобразност и се иска отмяна на съдебния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Областният управител на област София оспорва основателността на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред съда от първата инстанция е Заповед № РЛ-089/15.09.2010 на областния управител на област София, с която е отказано да бъде уважено искането на Никола Янакиев Велинов, в качеството му на наследник на Янаки Велев Алексов - за изплащане на еднократно обезщетяване по реда на Закона за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на процедурата и на разпоредбите на материалния закон. Ето защо е направил извод, че не страда от пороци, каквито се сочат от жалбоподателят, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно и ще следва да се остави в сила при следните съображения: Не се спори, а и от приложените по делото доказателства е видно, че наследодателят на Велинов - Янаки Велев Алексов е бил репресиран по политически причини - обявен за безследно изчезнал на 25.09.1944 г.- репресия, съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 8 от ЗПГРРЛ. Не се спори също, че Никола Велинов е получил вече обезщетение по реда на ЗПГРРЛ, заедно със сестра му Кръстинка Янакиева, в размер на 60 000 (недоминирани) лева, за което е представена декларация. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗПГРРЛ - право на еднократно обезщетение по този ред имат наследниците - деца, съпруг и родители или братя и сестри, когато няма други наследници, на осъдените на смърт, чиито присъди са изпълнени, на безследно изчезналите след 12.09.1944 г., на убитите в жилищата, на обществени места, лишените от право на пенсия. . . . и други. Безспорно в настоящия случай е обстоятелството, признато и от областния управител на област - София град, че наследодателят Алексов е репресирано лице по смисъла на ЗПГРРЛ. В настоящия случай лицето е правоимащо - син на репресираното лице, но същия вече, този факт не се оспорва, през 1994 г. е получил обезщетение, заедно с другия наследник, в размер на 60 000 лв. именно поради наличие на предпоставките за изплащане на еднократно обезщетение на наследниците на репресирано лице. Съгласно правната уредба към момента на определяне на предходното обезщетение през 1994 г.- НАРЕДБА за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица приета с ПМС 249 от 1992 г., обн., ДВ, бр. 102 от 18.12.1992 г., изм., бр. 15 от 23.02.1993 г., изм. и доп., бр. 95 от 9.11.1993 г., отм., бр. 59 от 12.07.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., като съгласно чл. 4 - Размерът на обезщетението за неимуществени вреди на наследниците на осъдените на смърт, чиито присъди са изпълнени, на безследно изчезналите и на загиналите във връзка с насилствената промяна на имената е шестдесет хиляди лева. И след като веднъж са получили обезщетение в пълен размер за цялата репресия съгласно разпоредбата на чл. 6 от закона,то липсва основание наново да получат обезщетение, вече в размерите по действащата наредба. При постановяване на съдебното решения съдът се е съобразил именно с разпоредбата на закона, определяща границите на дължимото обезщетение в пълен размер, еднократно за цялата репресия. По изложените съображения касационната жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена и обжалваното решението оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,