Решение № 4357 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10927/2021 г.

Решение № 4357 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10927/2021 г., VI о., докладчик съдията Хайгухи Бодикян Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Ж. от гр. Бургас, чрез адв. Цветков против Решение № 1074/16.07.2021 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело № 1149/2021 г., с което съдът отхвърлил жалбата му против Експертно решение № 0774 от 05.04.2021 г. на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови болести при Национална експертна лекарска комисия и го осъдил да заплати 100 лева разноски. Според касатора решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда за законосъобразност на административния акт. Твърди, че временната неработоспособност е продължена двукратно след болничния престой от ЛКК след 97-мия ден, а не след 127-мия. По тези съображения счита, че първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което касаторът моли да бъде отменено, както и да му се присъдят сторените разноски по делото. Ответниците - Национална експертна лекарска комисия, Агенция за хора с увреждания, Териториално поделение на Национален осигурителен институт Бургас, Регионална дирекция "Социално подпомагане" Бургас, ТЕЛК към УМБАЛ Бургас АД, "ДКЦ II – Бургас " ЕООД не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Експертно решение № 0774 от 05.04.2021 г. на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - София, специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови болести, с което е потвърдено Експертно решение № 0535/25.02.2021 г. на втори състав на ТЕЛК при УМБАЛ Бургас, с което е отменен болничен лист № Е 2020 1212511. От доказателствата по делото е установено, че жалбоподателката е била хоспитализирана в отделение по Гинекология в Университетска многопрофилна болница за лечение – Бургас в периода 04.02.2020 г. – 10.02.2020 г., където на 05.02.2020 г. й е проведено оперативно лечение – [заличен текст]. При изписването й е бил издаден болничен лист № Е 20199045027 за 37 дни временна неработоспособност, считано от 04.02.2020 г. Впоследствие временната неработоспособност на жалбоподателката е била продължена четирикратно от Специализирана ЛКК по Акушерство и гинекология при ДКЦ II Бургас с по 30 дни, както следва: с болничен лист № Е 20200225160 - за периода от 12.03.2020 г. до 10.04.2020 г.; с болничен лист № Е20201212319 - за периода от 11.04.2020 г. до 10.05.2020 г.; с болничен лист № Е20201212394- за периода от 11.05.2020 г. до 09.06.2020 г. Последният болничен лист, който е издаден на жалбоподателката като продължение за тридесет дни временна неработоспособност, считано от 10.06.2020 г. до 09.07.2020 г. е с № Е 20201212511. Същият е издаден след извършен консултативен преглед на 15.06.2020 г., резултатите от който са отразени в амбулаторен лист № 000318/15.06.2020 г. Болничен лист № Е 20201212511 е обжалван пред ТЕЛК от Директора на ТП на НОИ – Бургас, поради това, че ползваната от Ж. временна неработоспособност (127 дни по продължителност) надвишава необходимостта за саниране и наблюдение след извършеното оперативно лечение на [заличен текст]. Болничният лист е отменен с Експертно решение № 1662 от 07.08.2020 г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ – Бургас след личен преглед на лицето и приложените документи, включително лична амбулаторна карта с отразен в нея болничен лист за оперативно лечение, заради това, че е издаден неправомерно без мотиви и изследвания, подчертаващи следоперативни усложнения, налагащи продължаване на временната нетрудоспособност на жалбоподателката. В решението си НЕЛК приема за достатъчен този период от време за саниране на състоянието и възстановяване на работоспособността на лицето, предвид както вида на заболяването [заличен текст], вида и обема на интервенцията [заличен текст], протекла без верифицирани усложнения в ранния и късния следоперативен период (пролежани в стационар за седем дни), така и предвид естеството на работата, която Ж. изпълнява. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд мотивира в решението си, че ЕР на НЕЛК е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правните основания, обосновали издаването му. Визирайки съдържанието на ЕР, съдът приема, че специализираният състав на НЕЛК правилно е обсъдил медицинските документи дали основание за отмяна на болничен лист № Е 20201212511 и издал акта си съобразно чл. 50, ал. 1от ПУОРОМЕРКМЕ при правилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил понятието "Временната неработоспособност", по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), респективно § 1, т. 34 от ДР на Закона за здравето (ЗЗ), като изложил правни изводи базирани на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от НМЕ, че при временна неработоспособност болничен лист се издава за времето от първия ден на настъпване на временната неработоспособност до нейното възстановяване или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК, независимо от това дали по него ще се плати парично обезщетение, с изключение на случаите по чл. 9, ал. 1 и 4 от НМЕ. Правилно е акцентирано в ЕР на НЕЛК и в потвърждаващото го решение на съда, че в амбулаторния лист № 000318/15.06.2020 г. от извършения контролен преглед на лицето при д-р Горанов липсват описани клинични, инструментални и лабораторни данни, обективизиращи мнение за временна неработоспособност към датата на прегледа. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното Експертно решение на НЕЛК. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като експертно заключение е кредитирано частично, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. По силата на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, временната неработоспособност е социален риск, за който се осигуряват лицата в държавното обществено осигуряване. Правилни са правните изводи въз основа на установеното от доказателствата по делото, че лицето е било временно неработоспособно (в непрекъснат отпуск) и в тази връзка са му издадени болнични листа, респ. временната неработоспособност, без прекъсване е продължила общо 127 дни. Отпускът поради временна неработоспособност се разрешава от органите на медицинската експертиза на работоспособността, определени в чл. 103, ал. 2 ЗЗ и чл. 3 НМЕ, като се оформя с болничен лист по образец, утвърден с акта на Министерския съвет по чл. 103а от Закона за здравето. Първоинстанционният съд правилно е приел, че при издаване на оспореното пред него ЕР на НЕЛК е съобразено приложението на чл. 6, ал. 1 от НМЕ. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Установените от компетентния орган юридически факти в ЕР, съотнесени към нормата на чл. 6, ал. 1 НМЕ, посочена като правно основание за неговото издаване, не са оспорени от доказателствата по делото. Представеното ново ЕР на НЕЛК от жалбоподателката е без правно значение по настоящия казус, т. к. не е предмет на спора, като издадено след иницииране на настоящото производство. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,