Решение № 2283 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14089/2016 г.

Решение № 2283 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14089/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Й. А., от с. К. бара, обл. М., подадена чрез пълномощника адвокат В. И.-АК М., против решение № 586 от 07.11.2016 г. по адм. дело № 302/2016 г. на Административен съд М., с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ЗД-РД01/03.05.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Б., с която e прекратено настаняването на детето М. И. Б. в професионалното приемно семейство на Б. А., оспорването срещу която е отхвърлено с решение № 9116-11/20.05.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - М.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените подробни доводи се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Б. не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд М. е отхвърлил жалбата на Б. А. срещу Заповед № ЗД-РД01/03.05.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Б., с която e прекратено настаняването на детето М. И. Б. в професионалното приемно семейство на Б. А., потвърдена с решение № 9116-11/20.05.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - М.. За да постанови това решение съдът е приел, че са налице предпоставките, при които може да бъде прекратено настаняването по чл. 29, т. 9 от ЗЗД и в съответствие с чл. 10, ал. 1 от ЗЗД- прогласяваща правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси, предприетите действията във връзка с това на административния орган са законосъобразни Решението е правилно. Установено е по делото, че Б. А. е професионален приемен родител, в чието семейство със заповед № РД 03/129/03.09.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В. по спешност - до постановяване на съдебното решение за настаняване на детето по реда на чл. 28 от ЗЗД, е настанено детето М. И. Б., родено на 22.04.2012 г. в гр. В. от майка И. Б. С. и неизвестен баща. На 03.09.2015 г. ДСП - Б., в качеството си на доставчик на "Приемна грижа" е сключил договор с А. по смисъла на чл. 27, ал. 4 от ЗЗД, с който са уредени правата и задълженията на страните, свързани с осигуряване на индивидуалните нужди на настаненото дете. Това временно по своя характер настаняване е било потвърдено и по съдебен ред с Решение № 313/26.10.2015 г. по дело № 1476/2015 г. на Районен съд - Лом, влязло в законна сила на 03.11.2015 г. На 16.03.2016 г. е постъпил устен сигнал вх. № ЗД 94ЕЕ/0002 от детето Е. М., отглеждана и настанена също в приемното семейство на А. оплакване за системен тормоз. По повод устния сигнал на непълнолетната Е. и факта, че в семейството на А. е настанена и малолетната М. И. Б., отдел "Закрила на детето" (ОДЗ) при ДСП - Б. е извършил проверка за условията на отглеждане на детето М. Б.. След анализ на установените при проверката факти ОЗД при ДСП - Б. е установил, че приемният родител А. нарушава изискванията за наличие на самостоятелен кът за настанените деца; грижата за настанените деца не се полага от приемния родител, а постоянно с тях се занимава нейния син, който не е преминал обучение и няма квалификация да се занимава с приемна грижа; системно се нарушават правата на децата, като за тях не се полагат необходимите грижи- системно се тормозят, както физически, така и психически. При посещенията на адреса от страна на социалните работници, приемната родителка А. оставя на пълнолетния си син да води разговори, като е прието, че пълнолетният й син взема решенията, относно случващото се с М. и бъдещото развитие на малолетното дете. С писмо вх. № ЗД 92/0016 от Детски център за застъпничество и подкрепа (ДЦЗП) "Зона закрила" - М. е приложен доклад, относно работата по случая на детето М. Б., както и информация от проведена психологическа сесия и рисунка на детето М., която рисунка е в резултат на приложена техника "Нарисувай твоето семейство". В заключение екипа на ДЦЗП "Зона закрила" е приел, че с оглед събраната информация по случая и проведената индивидуална среща на психолога им с детето М., към момента съществува потенциален риск за бъдещото й отглеждане в това приемно семейство. В производството пред административния съд са събрани писмени и гласни доказателства, като е изслушано и заключение на съдебно-психологична експертиза, които подробно са обсъдени в мотивите на решението. Доводите и възраженията в жалбата са обсъдени от съда и е направен обоснован извод от фактическа и правна страна, че обжалвания административен акт не страда от пороци съставляващи основания за отмяната му. Нито едно от възраженията не е подкрепено с доказателства от страна на жалбоподателката и констатациите на административния орган при издаване на заповедта не са били опровергани в производството пред първа инстанция. Съдът правилно е основал изводите си във връзка с основната цел при издаването на този вид административни актове - защита и охрана на интересите на детето и всички доказателства и твърдения са обсъдени във връзка този интерес. Н. е правилен извод за съответствие между фактическите и правните основания за издаване на административния акт. Налице са предпоставките за прекратяване на настаняването по чл. 29, т. 9 от ЗЗД във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 10 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях. Безспорно е установено неполагане на необходимите грижи за детето от страна на жалбоподателката, неосигуряването на лично пространство и условия за емоционално развитие и непредставяне на информация за важни обстоятелства за детето във връзка със задълженията по сключения договор за приемна грижа - осигуряване на лично пространство за детето; задоволяване на личните нужди на детето; създаване на условия за емоционалното му развитие, както и осигуряване на информация за други важни за детето или приемното семейство обстоятелства (отглеждането му от друго лице - пълнолетния син на приемния родител). При тези данни съдът е постановил правилно решение, при отсъствие на пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение