Решение № 70 от 5.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10616/2009 г.

Решение № 70 от 5.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10616/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 25 от 05.06.2009 г., постановено по адм. д. № 7681/2008 г. Административен съд София -град е отхвърлил жалбата на Таки Стоянов Пернишки от гр. София против решение № 376/24.11.2008 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване".

Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от Таки Стоянов Пернишки с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли атакуваното решение да бъде отменено и постановено друго по същество, с което първоначалната жалба срещу решението на гл. директор на СУСО бъде уважена.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. Ненов, който поддържа жалбата и твърди, че касаторът е лице по чл. 9 от ЗПГРРЛ.

Ответникът - гл. директор на СУ"СО", редовно призован, не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за подадена в срок и неоснователна.

Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна.

С решение № 6319/29.05.2008 г. по адм. д. № 10529/2007 г. на Върховен административен съд е прието, че бащата на жалбоподателя - Стоян Пернишки, български гражданин, бивш жител на гр. Петрич, родом от с. Чучулигово, е бил убит на ..1944 г. в Серския затвор. Същият е бил обявен за безследно изчезнал на ..1944 г., съгласно акт № 170/1947 г. издаден на основание протокол на Горноджумайския областен съд от 20.02.1947 г. по гр. дело № 501/1946 г., поради което на Таки Пернишки е признато правото на еднократно обезщетение за понесени неимуществени вреди по реда на чл. 8 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Тези данни са обсъдени в обжалваното решение и правилно е прието, че те не обуславят основателност на претенцията на Пернишки в настоящия спор.

В мотивите на съда обосновано е прието, че не са налице материалноправните предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 9 от ЗПРГГЛ по отношение на Таки Пернишки и не му се следва добавка към пенсията. Според текста на цитираната норма, лицата по чл. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 9 и 13, както и осъдените за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата по чл. 1, т. 11, получават към пенсията си или към сбора от получаваните пенсии месечна добавка. Касаторът не е лице по чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ, имащо право на допълнителна добавка към пенсията, тъй като не е репресирано лице на лично основание. Поради това, решението на Административен съд е законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила.

По изложените съображения настоящият състав счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,