Решение № 11595 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7235/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Фрут Юнайтед ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Лозница, [адрес], чрез адв. Хубенова срещу решение 421 от 16.05.2025 г. постановено по адм.д.25 по описа на Административен съд гр. Разград за 2025 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-170-2600/120#7 от 20.12.2024 г. издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие /ОД на ДФЗ/ гр. Разград. С процесния АУПДВ по отношение на Фрут Юнайтед ЕООД е установено публично задължение в размер на 3 672.97 лв., в едно със законната лихва от датата на получаване на сумата. Касаторът поддържа, че съдебното решение е неправилно и са налице всички основания за неговата отмяна по чл.209, т.3 АПК. Според изложеното в касационната жалба, съдът е пренебрегнал приетото в решение 13417 от 10.12.2024 г. постановено по адм.д.4171/2024 г. по описа на ВАС, според което протоколът от 27.04.2023 г. няма характер на административен акт. В него липсват мотиви и диспозитивна част. Този протокол обективира изявление за прихващане, но не и волеизявление на органа за възстановяване на недължимо платена сума. Неправилно този протокол е приет от съда, като основание да бъде формирана сумата, която се дължи съгласно АУПДВ. Не е съобразено от решаващия състав, че административният акт е незаконосъобразен и с оглед изложените в него фактически основания. В две поредни години 2022 и 2023 г., касаторът кандидатства за подпомагане по схема Помощ в подкрепа ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна . За първата година са му оторизирани и изплатени 121 261 лв. След извършване проверка на площите допустими за подпомагане, заявените 58.73 ха са намалени на 26.67 ха и съответно допустимата сума за плащане с оглед одобрената площ е 83 983.83 лв. За следващата година за същата площ, по същата програма отпусната помощ в размер на 33 604.20 лв., но тя не е изплатена реално, а на основание т.4.1 от Раздел І на Указанията за прилагане на държавната помощ за 2023 г. е прихваната с надплатеното от предходната година. Съдът, при произнасянето си не е съобразил както решението на ВАС, цитирано по-горе така и обстоятелството, че дружеството изрично е възразило под заявлението, че не дава съгласие за прихващане на сумата. Необосновано е прието от съда, че актът е издаден в предвидената форма по чл.59, ал.2 АПК, в т.ч. че се установяват фактически обстоятелства, мотивирали административния орган да го издаде. Мотивите на административния акт са формирани на база извършено от органа прихващане, което като механизъм е обявено от ВАС за незаконосъобразно. Допълнително в хода на съдебното производство е установено, че УП за кампания 2022 г. с изх.02-170-2600/2127 от 14.11.2024 г. не е връчено на жалбоподателя, като не е установено връчване чрез СЕУ, нито чрез надлежна обратна разписка. Издаването на АУПДВ, без да е връчено уведомителното писмо, което подлежи на пряк съдебен контрол по отношение на извършените в него намаления на заявеното финансово подпомагане за 2022 г. прави акта незаконосъобразен. Възразява се и срещу приетото, че докладът за проверка на площи от 14.11.2022 г. има характер на официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК във връзка с чл.144 АПК, като съставен от длъжностно лице в кръга на службата му по установите форма и ред. Не е съобразено обаче, че неговите констатации подлежат на съдебен контрол и неправилно е прието, че са безспорни. Недопустимо съдът извлича факти и обстоятелства от различни и множество документи, за да може да обоснове волята на административния орган. Тя трябва да е ясна и следва да може директно да бъде извлечена от текста на постановения АУПДВ, което в конкретния случай не е така. По тези съображения се иска постановеното решение да бъде отменено, а жалбата да бъде уважена, както и да бъде отменен издаденият АУПДВ. Ответникът по касационната жалба я оспорва, а по съществото й изразява становище за нейната неоснователност. В приложен по делото писмен отговор се обосновава твърдение, че решението постановено от АС гр.Разград е правилно и се иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Не са налице релевираните с нея пороци, съставляващи отменителни касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Решението на първоинстанционният съд е правилно и се иска да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след извършена преценка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението, наведените касационни основания и след извършена служебна проверка по реда на чл.218, ал.1 и ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил АУПДВ 01-170-2600/120#7 от 20.12.2024 г. издаден от директора на ОД на ДФЗ гр.Разград, с който на "Фрут Юнайтед" ЕООД е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 3 672.97 лв. и законната лихва считано от дата на получаването на помощта 29.09.2022 г. По делото е установено, че със заявление 17/762619/0392795 от 02.09.2022 г. дружеството е кандидатствало за държавна помощ представляваща Помощ в подкрепа ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна . На 29.09.2022 г. на дружеството е изплатена помощ в размер на 121 261 лв., за подпомагана площ от 58.73 ха, която сума е максималния размер на помощта по т.6 от Указанията за предоставяне на този вид помощ действали към 16.09.2022 г. Земеделският производител има подадено и заявление с УИН [номер] и във връзка с него му е извършена проверка. Установено е разминаване между декларираната и допустима площ за подпомагане, като подлежащата на подпомагане площ е определена на 26.67 ха. От това следва, че допустимата сума за подпомагане е била 83 983.83 лв., поради което е налице отрицателна разлика от 37 277.17 лв. Със заявление 17/762619/0452961 от 04.04.2023 г. дружеството отново е кандидатствало за получаване на държавно подпомагане по програма "Помощ в подкрепа ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна", като заявената площ е 26.67 ха. За 2023 г. му е оторизирана сума в размер на 33 604.20 лв. Същата не е изплатена, а на основание протокол 1/27.04.2023 г. е прихваната с надплатената сума от предходната година. След прихващането от недължимо надплатената сума за 2022 г. е останало задължение в размер на 3 672.97 лв. Това задължение е предмет на процесния АУПДВ. Лицето е било уведомено на основание чл.26, ал.1 АПК, че срещу него за посочената сума ще започне производство по издаване на АУПДВ. Били са му известни и всички изплатени суми по двете подадени заявления, както и обстоятелството, че е намалена площта за подпомагане. При подаване на заявлението за подпомагане през 2023 г., управителя на дружеството изрично е посочил, какъв е размерът на изплатените суми за 2022 г., какви са площите за подпомагане и каква е сумата, която подлежи на възстановяване. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган Директор на Областна дирекция Земеделие гр.Разград, съгласно заповед 03-РД-1759 от 21.06.2021 г. на ИД на ДФЗ. Спазена е изискуемата писмена форма и актът съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч. фактическото и правно основание за издаването му. Освен в акта, според решаващият състав фактическите основания се съдържат и в доклада от извършената проверка на място от техническия инспекторат при ДФЗ по заявление 17/762619/0452961 от 04.04.2023 г. и други документи, които са част от административната преписка. Фактическите основания са доказани и правилно са подведени под съответните правни норми. При издаването на АУПДВ не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Дружеството е уведомено по реда на чл.26, ал.1 АПК за образуване на административно производство и предстоящото издаване на АУПДВ. Предоставените помощи по схемата представляват държавна помощ която е следвало да бъде изплатена до 28.09. 2022 г. След изплащането й са извършени последващи проверки и е констатирана отрицателна разлика. Изплатена е помощ в по-голям размер от допустимата. Тази разлика е публично държавно вземане, което подлежи на връщане от земеделския стопанин, в едно със законната лихва считано от датата на получаване. По преписката е приложен доклад за проверка на площи от 14.11.2022 г., който е официален документ и не е оспорен в хода на съдебното производство. В тежест на дружеството е да обори установените в този официален документ факти, но то не е представило доказателства в тази насока, поради което съдът приема, че установените в него факти, възпроизведени в последствие в АУПДВ са се осъществили така както е посочено. В подкрепа на изводите, че лицето е знаело за какви суми става въпрос и как ще бъдат възстановявани е и подаденото заявление за подпомагане за 2023 г. по същата схема, в което се съдържа потвърждение от земеделския стопанин относно размера на помощта, тъй като размерите са посочени точно както са описани в последствие в АУПДВ. Изявлението на управителя на дружеството, следва да се цени като признание по смисъла на чл.175 ГПК, тъй като се признават неизгодни за страната факти. С оглед обстоятелството, че от дължимата главица 37 277.17 лв. са погасени 33 604.20 лв. на основание протокол 1/27.04.2023 г. административният орган е приел, че дължимия остатък е 3 672.97 лв. заедно със законната лихва от датата на получаването. За тази сума е издаден АУПДВ. Неоснователни според решаващия състав са възраженията, че следва да бъде съобразено решение 13417 от 10.12.2024 г. постановено по адм.д.4171/2024 на ВАС, тъй като с него се разрешава спор по ЗОДОВ, а не този относно законосъобразността на прихващането и въз основа на какъв акт е извършено това прихващане. Като неоснователно е преценено и възражението, че е необходим предходен акт, с който да се установи задължението за неправомерно получена сума и нейният размер и едва след това да се издаде АУПДВ. Липсата на такъв акт или уведомително писмо по чл.10б, ал.1 от Наредба 5/27.02.2009 г. не е пречка за издаване на АУПДВ. Редът и контролът по мярката за Украйна са регламентирани в указания утвърдени от Министъра на земеделието и храните упълномощен с решение на УС на ДФЗ. Производството е специално и разпоредбите на наредбите издадени на основание ЗПЗП се прилагат само до толкова, колкото указанията препращат към тях. Указанията нямат изискване за издаване на административен акт, с който да се установява задължение за заплатена сума, който да е основание в последствие за издаване на АУПДВ за нея. Въз основа на горното, решаващият състав е обосновал краен извод, че АУПДВ е издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр.Разград, който е компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма в съответствие с материалния закон, при липса на съществено нарушение на административно производствените правила и в съответствие с целта на закона. Посочената в акта сума, подлежаща на възстановяване е правилно изчислена към момента на издаване на акта, поради което не са налице основания да бъде прието, че административния орган е издал незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна. Решението е валидно допустимо и правилно постановено. Първоинстанционният съд, след подробен анализ на приложените по делото доказателства, при съобразяване твърденията на страните обосновано е направил извод, че обжалвания АУПДВ е действителен и законосъобразен административен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да са самостоятелно основание за отмяна. Съдът правилно е установил релевантните по делото факти, въз основа на тях е формирал обосновани изводи, като правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Неоснователно касаторът твърди, че не е съобразено обстоятелството, че преди прихващането няма издаден акт, въз основа на който да бъде направено. Основание за издаване на АУПДВ е надплатената сума по "Помощ за подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна" за 2022 г. за площта над 26.67 ха. Разминаването е установено по надлежния ред и е било известно на лицето на първо място защото на 22.11.2022 г. е получило писмо изх.01-170-2600/120 от 14.11.2022 г. и надлежно е подало възражение срещу него на 28.11.2022 г. От съдържанието на писмото се установява, че дружеството е уведомено за извършените проверки за допустимост на декларираните площи и му е връчен доклад за проверката. Знанието му се установява на второ място и от обстоятелството, че през 2023 г. подава заявление само за 26.67 ха. Разминаването в площите е налице и не са представени доказателства от които да се установява площ за подпомагане в по-голям размер. Несъответствието в площите, довело до недължимо плащане през 2022 г. е описано в уведомителното писмо по чл.26, ал.1 АПК и в самия АУПДВ. Въпреки прихващането направено с протокол 1/27.04.2023 г. е останала невъзстановена сума от надплатената през 2022 г. Относно това, че при направеното плащане на 20.09.2022 г. е в размер на 121 261 лв., при дължими 83 983.83 лв. няма спор между страните. Размерът на задължението за възстановяване е определен чрез протокола за прихващане, което е допустимо да бъде извършено. Освен посоченото основание в протокола т. 4.1 от Раздел I от Указанията за "Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия в Украйна" SA106681/2023/N//,прихващането е допустимо и на основание чл.168, т.2 ДОПК, тъй като се касае за публични задължения, които могат да бъдат погасени чрез този способ. В подаденото заявление за подпомагане през 2023 г. изрично е заявено, че земеделският стопанин има надплатена сума в размер на 37 277.17 лв. При изразено писмено и изрично съгласие с всички условия относно предоставянето на подпомагане по схема "Помощ за подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна" за 2023 г. няма пречка да бъде извършено прихващане между одобрената за 2023 г. помощ и надплатената за 2022 г. В случай, че прихващането не бе извършено подлежащата на възстановяване сума би била в размера на недължимо платеното подпомагане. Не се установява и пълна хаотичност на фактите и обстоятелствата посочени в АУПДВ. Правилно е отбелязано в атакуваното решение, че мотивите на акта се основават на констатации на служители на ДФЗ при извършените технически проверки, за които са съставени документи. Констатациите от проверките са съобщени на лицето и то е имало възможност да възрази срещу тях. Описаните в АУПДВ факти, установени с доказателства са посочени така, че обосновават наличието на на публично задължение, което подлежи на възстановяване.Има изрично позоваване на доклада от техническите проверки, на протокола за прихващане, като по този начин е определен дължимия размер на публичното задължение и не е необходимо да бъде издаван нарочен предходен акт, който да послужи за издаване на АУПДВ в последствие. Правилно е преценено от първоинстанционния съд, че АУПДВ е мотивиран и от него ясно личи волята на административния орган, описани са установените факти, които водят до определяне на задължението по основание и размер. Решението на съда не противоречи на формирана практика на ВАС по аналогични спорове, съгласно която не е необходимо издаването на административен акт различен от АУПДВ, с който да бъде определено задължението. Достатъчно е в АУПДВ да са изложени мотиви, които да позволяват проверка как органът е определил подлежащите на възстановяване суми. В процесния АУПДВ това е сторено. Касаторът се позовава на обстоятелството, че уведомително писмо изх.02-170-2600/2127 от 14.11.2024 г. не му е връчено надлежно. Правилно съдът е приел, че това писмо не е относимо към издаването на АУПДВ. То касае същите площи, но във връзка с други схеми/мерки за подпомагане СП /основна/ и СЕПП и няма отношение по схемата "Помощ за подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна". Направеното прихващане е във връзка с подадените заявления за 2022 г. и 2023 г. конкретно по мярката за подкрепа на ликвидността. Дали между страните има спорове относно други заявления за подпомагане, по други схеми и програми на ДФЗ е без значение за законосъобразността на конкретния АУПДВ. Задълженията установени с него възникват единствено и само във връзка с недължимо изпратени суми за 2022 г. и това е ясно посочено в акта. При обжалването, касаторът се позовава на решение 13417/10.12.2024 г. на ВАС постановено по адм. д.4171/2024 г. в производство по ЗОДОВ. Цитираното решение е постановено по искова молба на касатора и във връзка с твърдения за претърпени загуби настъпили в следствие на незаконосъобразните действия на Фонда по прихващане на неизискуеми и неликвидни по закон вземания. Негов предмет не е протоколът за прихващане, а евентуалните вреди, които са настъпили за дружеството от действия на органите на ДФЗ. Не е налице противоречие на първоинстанционното решение с актът на касационната инстанция постановен между същите страни, но в производство по ЗОДОВ, който дори не е окончателен, тъй като прихващането е допустим способ за погасяване на задължения съгласно чл.168, т.2 ДОПК, сумите които са изплатени на дружеството над 83 983.83 лв. подлежат на възстановяване, а съгласно чл.166 ДОПК това следва да бъде направено чрез издаване на АУПДВ. По изложените съображения, първоинстанционното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно постановено, а настоящият състав възприема изложените мотиви за законосъобразност на АУПДВ и не е нужно да ги преповтаря, като на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК препраща към тях. При този изход на спора на ответника по касация се дължи присъждане на разноски, които са своевременно претендирани с отговора по касационната жалба, а размерът им следва да бъде определен на 100 лв. При определяне на този размер на юрисконсултското възнаграждение е съобразено решение С-438/21 г. и е извършана преценка относно правната и фактическа сложност на разгледания правен спор, както и обема на извършените процесуални действия от страна на юрисконсулта при съобразяване критериите за справедливост. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение