Решение № 1423 от 27.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6744/2011 г.
ВАСVII отделение27.01.2012 г.докладчик Таня Вачева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1439 от 28.03.2011 г. по адм. д. № 6511/2010 г. на Административен съд - София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № 710/10.08.2010 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1423 от 27.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6744/2011 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на "Българска телекомуникационна компания" АД срещу решение № 1439 от 28.03. 2011 г. по адм. д. № 6511/2010 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № 710/10.08.2010 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, като се твърди и немотивираност на административния акт. Иска се отмяна на решението. Ответникът Комисията за защита на потребителите, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна. По делото няма спор за факти. След самосезиране, Комисията за защита на потребителите е извършила проверка на интернет страницата на "БТК" АД, рекламираща абонаментна програма Vivacom Duo. Оспорената заповед № 710 от 10.08.2010 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите е издадена на основание чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 2, пр. 12 от Закона за защита на потребителите и с нея се забранява на "БТК" АД да прилага търговска практика при рекламиране на интернет страницата www.vivacom.bg на абонаментните програми Vivacom Duo, предлагащи възможност за неограничени разговори във фиксираната и мобилната гласова услуга, като в действителност има ограничение до 3600 минути и 1000 минути към 5 избрани номера за мобилна гласова телефонна услуга, тъй като представлява заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на цитираните разпоредби. В мотивите си издателят на акта се е обосновал с публикуваната информация в интернет страницата на дружеството, а именно "Общувайте неограничено с новия пакет Vivacom Duo, говорите неограничено във фиксираната мрежа на VIVACOM, получавате 300 включени минути в мрежата на VIVACOM и 1000 включени минути към 5 избрани номера за 25 лв. с ДДС на месец". На същата страница в "Характеристики" е уточнено: 3600 минути за селищни, междуселищни и международни номера от Първа група за фиксираната услуга на месец, 1000 включени минути към 5 избрани номера от мрежата на Виваком за мобилната услуга и 300 включени минути в мрежата на Виваком за мобилната услуга. Органът се е позовал и на съобщението за "Цени и тарифи на Vivacom Duo, с включен ДДС - включени минути за селищни, междуселищни и международни разговори към страните от Първа група за фиксираната услуга 3600, включени минути за разговори към 5 номера от мрежата на Виваком за мобилна услуга 1000, включени минути за разговори в мрежата на Виваком за мобилната услуга 300 ...". Въз основа на тези съобщения е направил извод, че информацията на интернет страницата на "БТК" АД обещава на потребителите неограничено използване на новия пакет Vivacom Duo, а в действителност им предоставя фиксирана и мобилна гласова телефонна услуги със съответните времеви ограничения. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед съответства на изискванията на чл. 59 от АПК. Обосновал е извод, че така публикуваната на интернет страницата на дружеството информация за абонаментната програма Vivacom Duo е подвеждаща, тъй като услугата е ограничена до рамките на точно посочени минути и понятието "неограничено" не е равнозначно на "определен лимит от минути", което представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на специалния закон. Решението е неправилно. Съгласно на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация, която е подвеждаща за потребителя или когато по някакъв начин, включително и чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2 и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. В заповедта не е уточнено коя от предвидените хипотези на закона е налице: дали търговската практика съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или заблуждава, или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител. Ако органът е установил, че изнесената информация е невярна, е следвало да го уточни. Не е мотивирано и наличието на изискваната кумулативна предпоставка информацията да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговската практика. В заповедта не е посочено фактическото обстоятелство по чл. 68д, ал. 2, т. 2, пр. 12 от ЗЗП, на което органът се позовава. Непосочването на точното фактическо и правно основание за издаване на акта е основание за неговата отмяна като незаконосъобразен, тъй като представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 от АПК. Основателни са доводите на жалбоподателя, че заповедта не предоставя необходимата информация за правните и фактическите основания за издаването й. Необоснован е приетият от съда извод, че е несъмнено поведението на санкционираното дружество, което следва да преустанови - чрез премълчаване да прикрива съществена информация при обявяването на услугата. Такова разпореждане не е въведено със заповедта. Не е обсъдено обстоятелството, че информацията на сайта, която започва с израза "общувайте неограничено във фиксираната мрежа на Виваком" е последвана от точно посочените характеристики на абонаментния план. Не е изследвано от комисията дали изразът "говорите неограничено" може да доведе до различно поведение средния потребител, който възприема и информацията за включените минути в услугата. Съдът е направил изводите си въз основа на буквалното противоречие в информацията, като е посочил, че безспорно информацията, публикувана в интернет страницата с текст "Общувайте неограничено с новия пакет на Vivacom Duo", е подвеждаща и не отговаря на истината, след като услугата е ограничена до рамките на 3 600 минути и понятието "неограничено" не е равнозначно на "определен лимит от минути". Дали търговската практика в цялостното й съдържание е подвеждаща или заблуждава са хипотези в закона, които следва да бъдат посочени и доказани. Комисията не е изследвала дали средния потребител би могъл да бъде подведен или заблуден при използването на думата "неограничено" в рекламната информация, което според жалбоподателя не е в състояние да измени или предопредели потребителския избор, след като в рекламния материал е посочено, че неограничените разговори са в рамките на определения лимит. Липсват данни за влиянието на рекламата върху разумния, внимателен, средно информиран потребител, притежаващ критично отношение към информацията, която му се предоставя, след като рекламният материал съдържа подробности за пакетната услуга на дружеството и включените в нея минути. Буквалното възприемане на информацията за неограничено общуване, поднесена на интернет страницата на "БТК" АД, не е съотнесена с действителната възможност на потребителя да достигне максималното количество минути, за да се приеме, че общуването е рекламирано като неограничено и средното потребление по отчетените данни е по- ниско от ограничението от 3600 минути. Тези относими факти въобще не са изследвани от Комисията за защита на потребителите. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд