Решение № 8222 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2057/2018 г.

Решение № 8222 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2057/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 93, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Образувано е по жалба на "О. р." ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С. 1404, район Триадица, ж. к. "Стрелбище", бл. ..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя С. К. С., действащо чрез пълномощниците адв. А. и адв. Ташева, против решение № ООп-ОМ-1-01/12.01.2018 г. на министъра на околната среда и водите, ведно с негово приложение № 1, в частта по т. 2 от решението и против т. т. 4, 5, 6, 8, 9, 10, 11, 13 и 15 от неговото приложение № 1. Поддържа се становище за липсата на материалноправни предпоставки за промяна на издаденото разрешение. Развити са съображения, че решението в оспорената част е нищожно, недопустимо и необосновано. Наведени са доводи, че същото е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта му. Иска се прогласяване на нищожност на решението в оспорената част, алтернативно да се отмени оспорената част от решението и приложение № 1 към него. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - министърът на околната среда и водите, действащ чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Петков, в писмени бележки и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че издаденото решение, ведно с приложение № 1, представляващо неразделна част от него, в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради което пледира за отхвърляне на жалбата. Моли и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), като прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от оспорващия. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение, и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. "О. р." ЕООД, гр. С. е подало заявление - образец № 4, с изх. № 023/15.11.2017 г., до министъра на околната среда и водите с искане за продължаване срока на действие на даденото разрешение на организация по оползотворяване с решение № ООп-ОМ-01-00 от 27.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите, ведно с приложение № 1 и приложение № 2 към него, с което му е разрешено за срок от 27.02.2013 г. до 27.02.2018 г. да извършва дейност като организация по оползотворяване на отработени масла на основание чл. 87, ал. 1 във връзка с чл. 81, ал. 2 от ЗУО. Искането е подадено по реда на чл. 89, ал. 1 от ЗУО, като към него е приложената и актуализирана Програма за управление на дейности с отработени масла за период на действие 2018 г. - 2022 г. по чл. 53 от ЗУО. Процесното решение № ООп-ОМ-1-01/12.01.2018 г. е издадено от министъра на околната среда и водите на основание чл. 89, ал. 4 и ал. 5 от ЗУО, с което по т. 1 се продължава срока на действие на решение № ООп-ОМ-01-00/27.02.2013 г. от 28.02.2018 г. до 31.12.2022 г., с което на "О. р." ЕООД е разрешено да извършва дейност като организация по оползотворяване на отработени масла, за изпълнение на задълженията по чл. 14, ал. 1, ал. 2, т. 2, ал. 5, ал. 6 и чл. 15 от ЗУО и Наредбата за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти, при спазване на задължителните условия, регламентирани в приложение № 1. В обжалваната част от решението по т. 2 се изменя решение № ООп-ОМ-01-00/27.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите, въз основа на представената със заявление вх. № УО-141/15.11.2017 г. (изх. № 023/15.11.2017 г.) програма за управление на отработени масла по чл. 53 от ЗУО, която се утвърждава и се отменя приложение № 1 към решение № ООп-ОМ-01-00/27.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите. Изрично е посочено, че процесното решение е неразделна част от решение № ООп-ОМ-01-00/27.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Неоснователно е искането на "О. р." ЕООД гр. С. за прогласяване нищожността на решение № ООп-ОМ-1-01/12.01.2018 г. на министъра на околната среда и водите и приложение № 1 към него в обжалваната част. Нищожността на административния акт е форма на недействителност. Според постоянната съдебна практика основание за обявяване на нищожност са такива съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било издаването на акта от некомпетентен орган, т. е. в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена форма; издадените без каквото и да е нормативно основание (т. е. при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна норма) или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи. В конкретния случай съдът не констатира наличието на горепосочените пороци. Решението заедно с приложение № 1 в обжалваната част е издадено от материално и териториално компетентен орган, чиито правомощия са регламентирани в разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ЗУО, според която разрешения на организация по оползотворяване и за индивидуално изпълнение на задълженията по чл. 14, ал. 1 и наредбите (на Министерски съвет) по чл. 13, ал. 1 от ЗУО се издават от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, не споделя развитите от оспорващия възражения относно допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновани са доводите на ответника относно приложението на нормата на чл. 88, ал. 1 от ЗУО, съгласно която разрешението се издава за срока, посочен в заявлението, но не по-дълъг от 5 години, и съдържа условия, определени от компетентния орган. Установеното с цитираната норма правомощие на този орган да определя условия към разрешението неправилно и неоснователно се квалифицира от жалбоподателя като изменение на действащото разрешение. С т. 1 от процесното решение е продължен срокът на действие на разрешението, като компетентният орган на основание чл. 88, ал. 1 от ЗУО е определил условия към жалбоподателя. За определянето на условия не се изисква подаването на заявление. Допуснатите изменения в условията, посочени в т. т. 4, 5, 6, 8, 9, 10, 11, 13 и 15 от приложение № 1 към обжалваното решение, с които се поставят условия за изпълнението на дейността, са във връзка с представената от оспорващия Програма за управление на отработените масла, както и с оглед осигуряване на съответствие на дейността на дружеството с изискванията на екологичното законодателство. Разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от ЗУО следва да се разглежда в пряка връзка с чл. 94 и чл. 115 от ЗУО, регламентиращи контролните правомощия на министъра на околната среда и водите. Условията в приложение № 1 към обжалваното решение са в пряка взаимовръзка с нормативно установеното задължение на жалбоподателя да изгради и поддържа система за разделно събиране и оползотворяване на отработени масла (чл. 15 от ЗУО). Оползотворяването на отработените масла не е възможно без наличието на инсталация, която е въведена в експлоатация. Осъществявайки контролните си правомощия съгласно горепосочените разпоредби, министърът на околната среда и водите следва да провери и установи дали системата на жалбоподателя осигурява реалното оползотворяване на отработени масла чрез наличието на действително функционираща инсталация съгласно чл. 177, ал. 2 от Закона за устройство на територията, т. е. инсталация, която е въведена в експлоатация. В оспорената т. 4 от приложение № 1 ответникът е установил като условие на разрешителното организацията да предава отработени масла за оползотворяване само в инсталации, които са въведени в експлоатация по чл. 177, ал. 2 от Закона за устройство на териториите (ЗУТ) с разрешение за ползване, издадено от съответния компетентен орган и капацитетът на всяка инсталация да обезпечава оползотворяването на общо предаваните в нея количества отработени масла на годишна база. Необосновани са твърденията на оспорващия относно неправилно ограничаване на инсталациите, на които могат да се предават отработени масла - само такива по чл. 177, ал. 2 от ЗУТ. Министърът на околната среда и водите не определя категориите на обектите по ЗУТ, те са нормативно установени с разпоредбата на чл. 137 от ЗУТ. Не е налице превишаване на правомощия, нито се изисква повторно въвеждане на вече въведена в експлоатация инсталация на основание чл. 177, ал. 2 от ЗУТ. Смисълът на въведеното с т. 4 условие от приложение № 1 е предаването на отработени масла за оползотворяване да се осъществява само в инсталации, отговарящи на изискванията, регламентирани в нормата на чл. 8 от Наредба № 6 от 27.08.2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, съгласно която приемането и въвеждането в експлоатация на депата и на съоръженията и инсталациите за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци по глава трета се извършват при условията и по реда на чл. 177 от ЗУТ, Наредба № 2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р. Б. и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (ДВ, бр. 72 от 2003 г.) и Наредба № 5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите. Условието на т. 4 от приложение № 1 на процесното решение на министъра на околната среда и водите е приложимо само в случаите, когато маслата се третират на територията на нашата страна. Документите, които следва да се представят при износ на отработени масла, са изброени в чл. 60, т. 9 от Наредбата за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти, поради което въведеното условие по т. 4 от приложение № 1 към решение № ООп-ОМ-1-01/12.01.2018 г. е ирелевантно в тази хипотеза. Законосъобразността на условието по т. 4 обуславя правилното приложение на материалния закон и при регламентиране на т. 5 от приложение № 1, в която се установява, че организацията по оползотворяване гарантира изпълнението на дейностите по събиране, оползотворяване и регенериране на количествата отработени масла в съответствие с условията на разрешението чрез сключване на договори с лица, притежаващи разрешение за ползване по т. 4 и съответния документ по чл. 35 от ЗУО. Въпреки оспорването на т. 6 от приложение № 1, жалбоподателят не навежда конкретни доводи за нейната незаконосъобразност. Тя по своята същност опосредява изпълнението по т. 5 от приложение № 1 с оглед постигане на целта по чл. 8 от Наредбата за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти (НОМОН), по силата на която лицата, които пускат на пазара масла, са отговорни за оползотворяването на отработени масла в количество (в тонове), не по-малко от 40 % от количеството (в тонове) масла, пуснати от тях на пазара на Р. Б. през текущата година. Горната цел се изпълнява ежегодно до 31 декември на съответната отчетна година. Неоснователни са доводите на оспорващия относно т. 7, т. 8 и т. 9 от приложение № 1 към процесното решение. В т. 7 се установява задължението два пъти годишно, в срок до 15 януари и 15 юли на текущата година за периода на действие на разрешението, организацията да представя в МОСВ копия на сключените нови договори или анекси към сключените договори с лица за разделно събиране на отработени масла, образувани в автосервизи, от площадки по чл. 39, ал. 1, т. 1 от Наредбата за площадки за предварително съхраняване на отработени масла от експлоатация на техника и оборудване за изпълнение на целта по оползотворяване на отработени масла по НОМОН за следните периоди: от 1 юли до 31 декември от предходната година; и от 1 януари до 30 юни от текущата година. Съгласно т. 8 от приложение № 1 на обжалваното решение, в срок до 2 месеца от влизане в сила на разрешението, организацията по оползотворяване представя на министъра на околната среда и водите сключените по т. 5 и т. 7 договори. Към договорите по т. 5 задължително се прилага и разрешението за въвеждане в експлоатация на инсталацията. По силата на т. 9 от приложение № 1, в срок до 1 месец от сключване на анекси към съществуващите договори или сключване на нови договори по т. 5 и т. 7 или анекси към тях, документите се представят на министъра на околната среда и водите. Контролът по управлението на отпадъците е нормативно регламентиран в глава Пета, раздел Пети от ЗУО. Задължението за подаване на договори и анекси по т. 9 (в едномесечен срок от сключването им) дава възможност за текущ контрол, а задължението по т. 7 (два пъти годишно) - дава обобщена информация. В обжалваната т. 10 от приложение № 1 е регламентирано условието в срок до 25-то число на месеца организацията по оползотворяване да представя на министъра на околната среда и водите справка-декларация за количествата масла, пуснати на пазара от нейните членове през предходния месец, за които организацията е начислила дължими възнаграждения, от което следва, че се изисква информация само за онези количества, които са отчетени от организацията и последната е начислила възнаграждения за тях, а не по принцип за всички количества масла, които нейните членове пускат на пазара и които по една или друга причина може да не са заявени от организацията. Задължение за проверка на тези количества имат компетентните органи, а не организацията. От анализа на текста се установява, че се изисква информация за "количеството на изнесените/изпратените масла за предходния месец, за което е възстановено възнаграждение от организацията", т. е. предметният обхват на условието обхваща информация, с която организацията разполага. Неоснователно е твърдението на оспорващия, че със задължението по т. 11 от приложение № 1 се изисква представянето на информация за дейността на друго юридическо лице. Организацията е сключила договори с тези лица и чрез тях и тяхната дейност изпълнява поетите задължения за оползотворяване съгласно ЗУО и договорите със задължените лица. Ангажимент на организацията е да докаже, че тези лица (притежаващи документ по чл. 35 от ЗУО) изпълняват задълженията си по сключените договори и осъществяват възложеното им задължение за оползотворяване в съответствие със ЗУО. Изискването по т. 11 се отнася за получаването на информация за количествата, които са предадени от името и за сметка на организацията за оползотворяване, а не изобщо за количествата, предмет на дейността на лицата с документ по чл. 35 от ЗУО. Подаването на тази информация е свързана с текущия контрол върху изпълнението на целите по оползотворяване, който е не само сред правомощията на министъра на околната среда и водите, но е и негово задължение. Необосновани са доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на т. 13 от приложение № 1 относно ограничаване на местата, от които да се събират отработени масла, които да служат за изпълнение целта на организацията по чл. 8 от НОМОН. В т. 13 административният орган е установил, че за изпълнение на целта по оползотворяване на отработени масла по чл. 8 от НОМОН следва да се събират само отработени масла, образувани по местата, посочени в чл. 19, т. т. 1, 2 и 3 от НОМОН. Съгласно разпоредбата на чл. 19 от НОМОН, организациите по оползотворяване на отработени масла и лицата, които пускат на пазара масла и изпълняват задълженията си индивидуално, създават системи за разделно събиране и оползотворяване на отработени масла, които осигуряват: 1) разделно събиране на маслата, образувани в автосервизи при смяна на масла; 2) разделно събиране на отработените масла от местата за смяна на масла по чл. 39, ал. 1, т. 1; 3) разделно събиране на отработените масла, които се образуват от експлоатацията на техника и оборудване, от площадките за предварително съхраняване; 4) предаването на събраните по т. т. 1, 2 и 3 отработени масла на съоръжения и инсталации за оползотворяване или обезвреждане на отработени масла, в случай, че техническите, икономическите и организационните условия не позволяват тяхното оползотворяване. Текстът на т. 13 от разрешението само преповтаря чл. 19, т. 1, т. 2 и т. 3 от НОМОН, т. е. организациите и досега е следвало да събират отработени масла само от тези места. Разпоредбата на чл. 19, т. 4 от Наредбата се отнася само до "предаването" на отпадъците за оползотворяване/обезвреждане, поради което не е посочена в т. 13, която обхваща хипотезата на "събиране" на отпадъци. В този контекст не може да бъде споделено възражението на оспорващия, че условие 13 от приложение № 1 не преповтаря, а всъщност противоречи с целите на закона. Обжалваното условие в т. 15 от приложение № 1 установява задължение в срок до 31 януари организацията по оползотворяване да представи на министъра на околната среда и водите списък, съдържащ размера на възнагражденията на всеки от членовете си за текущата година. С т. 15 не се нарушава принципа на свобода при договаряне, а само се изисква информация за формираните възнаграждения, с оглед проверка дали формираните приходи осигуряват финансова обезпеченост на програмата по чл. 53 от ЗУО и на фактическото изпълнение на целта по оползотворяване. С оглед гореизложеното съдът приема, че предпоставките, предвидени в ЗУО и НОМОН при продължаване срока на действие на решение № ООп-ОМ-01-00/27.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите, за което е издадено решение № ООп-ОМ-1-01/12.01.2018 г. на министъра на околната среда и водите, в обжалваната част по т. 2 относно измененията в условията по т. т. 4, 5, 6, 8, 9, 10, 11, 13 и 15 от приложение № 1 на обжалваното решение са осъществени при правилно приложение на материалния закон. Решението е издадено в границите на компетентност на органа, при спазване изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и целта на закона - да регламентира мерките и контрола за защита на околната среда и човешкото здраве чрез предотвратяване или намаляване на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците, както и чрез намаляване на цялостното въздействие от използването на ресурси и чрез повишаване ефективността на това използване. От изложеното следва, че жалбата против атакуваната част от процесното министерско решение и от приложение № 1 към него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърли като такава, което обуславя неоснователност и на акцесорната жалбоподателова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. Същевременно ответникът, за който изходът на спора е позитивен, и който бе представляван пред тричленния съдебен състав на Върховния административен съд от надлежно упълномощен юрисконсулт (осъществил защитата му чрез подаване на писмени бележки и лично със становището по жалбата и с пледоарията си в проведеното по делото съдебно заседание), е направил своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 144 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс в полза на Министерството на околната среда и водите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство в размер от 100 лева (платимо от жалбоподателя), съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ (размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган). Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,