Решение № 14625 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3855/2012 г.

Решение № 14625 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3855/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решение № 1 от 01.02.2012 г. по адм. дело № 364/2011 г. по описа на Административния съд - Добрич, с което е бил отменен издадения от този орган акт № 01-6500/21686 от 10.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 3845 лева по отношение на едноличния търговец Митко Стелиянов Петров с фирма ЕТ "Митко Петров - Митко Стелиянов Петров" със седалище и адрес на управление - Балчик, във връзка с подадено от търговеца заявление за единно плащане на площ за 2009 г., с уникален идентификационен номер 08/220509/28163. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Решението се обжалва и в частта за разноските с оплаквания за прекомерност на присъденото възнаграждение за адвокат. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, едноличния търговец Митко Стелиянов Петров с фирма ЕТ "Митко Петров - Митко Стелиянов Петров" със седалище и адрес на управление - Балчик, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че едноличният търговец Митко Стелиянов Петров с фирма ЕТ "Митко Петров - Митко Стелиянов Петров" със седалище и адрес на управление - Балчик подал до Държавен фонд " Земеделие " общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. по Схемата за единно плащане на площ и по национално доплащане, с уникален идентификационен номер 08/220509/28163. След разглеждане на заявлението, на едноличния търговец били отпуснати суми за подпомагане в размер на 99 407.27 лева - по Схемата за единно плащане на площ и в размер на 46 241.51 лева - по Национално доплащане на площ. Впоследствие, в резултат на извършени от Министерството на земеделието и храните допълнителни анализи и проверки, годната за подпомагане площ била намалена, поради което част от получената субсидия била определена като недължимо платена. Изпълнителният директор на Държавен фонд " Земеделие " издал акт № 01-6500/21686 от 10.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 3845 лева по отношение на едноличния търговец Митко Стелиянов Петров. Административният съд приел, че административният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят не бил уведомен за започване на производството, което препятствало правото му на защита. Административният акт бил издаден при непълно установяване на фактите, които обосновават разпоредителната му част. С превеждането на субсидията бил изпълнен влязъл в сила административен акт с противоположно съдържание, което налагало провеждането на производство по възобновяване по издаването на административния акт. Изплащането на субсидията за площи, недопустими за подпомагане, било поради грешка на административния орган, която не би могла да бъде открита по разумен път от земеделския производител. При наличието на тези предпоставки, на основание чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, субсидията следвало да бъде задържана от бенефициента. С тези мотиви съдът отменил издадения акт за установяване на публично държавно вземане Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Доводът на административния съд за нарушение на административнопроизводствените правила поради отсъствието на съществени мотиви на акта за установяване на публично държавно вземане следва да бъде споделен. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК урежда необходимото съдържание на административния акт, между които и фактически и правни основания за издаването му. Неизлагането на фактите, които са от значение за случая, препятства упражняването на контрол за законосъобразност на оспорения акт, поради което се възприема като порок, водещ до отмяната на административния акт. Издателят на акта за установяване на публично държавно вземане не е отразил резултатите от извършените проверки по отношение на земеделските земи, одобрени за подпомагане по заявлението на едноличния търговец Митко Петров, нито е посочил конкретните причини, поради които част от площта последващо е била характеризирана като недопустима за подпомагане и по двете схеми за плащане. Като е отказал да назначи техническа експертиза за изясняване на обхвата на допустимия за подпомагане слой, съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение. Експертизата би допринесла за правилното решаване на спора само, ако се използва за верифициране на констатациите в административния акт. Изслушването на експертно заключение като доказателствен източник не се налага, при положение, че в административния акт липсват съответните констатации. Съобразно правилата на административния процес, съдът не може да се произнесе вместо административния орган и да замести липсващите съображения на органа със свои. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г., е следвало да се интерпретира в съдържанието на административния акт заедно с индивидуализиращите случая факти. За да се приеме, че получените суми са недължимо платени и подлежат на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. Този извод се налага при логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, която урежда изключение от общото правило, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският стопанин възстановява въпросната сума заедно с лихва. Според текста на разпоредбата, недължимо платените суми не подлежат на възстановяване, ако компетентните органи са допуснали грешка при разрешаването им и ако грешката е от такъв характер, че не е очевидна за земеделския производител. Тъй като оспореният акт за установяване на публично държавно вземане не съдържа констатации, според които плащането на помощта не е резултат на погрешна преценка от страна на административния орган, а на неточно деклариране на площи от страна на земеделския производител, извършено умишлено или по небрежност, съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Постановеното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила, включително и в частта за присъдените разноски. Ответникът в първоинстанционното производство не е възразил своевременно срещу размера на адвокатското възнаграждение. При положение, че не го е направил до приключване на устните състезания, първоинстанционният съд не е имал основание да присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Пропускът на може да се поправи от касационната инстанция, която не се произнася по съществото на спора, в това число и по отношение на размера на направените разноски пред административния съд, а по правилността на обжалваното първоинстанционно решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд