Решение № 6310 от 27.6.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Миграция" в Министерството на вътрешните работи (МВР), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт В. Чорбаджийски, против решение 2078/29.03.2022 г., постановено по адм. дело 2735/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед 5364з-392/02.03.2022 г. и е осъден да заплати направените в производството разноски. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в касационната жалба оплаквания се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай че същото надвишава минимално определения размер. Ответникът О. Баргми, в съдебно заседание, чрез адвокат Т. Илиев, излага съображения за неоснователност на касационната жалба като моли същата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на О. Баргми, гражданин на Кралство Мароко, срещу заповед 5364з-392/02.03.2022 г. на директора на дирекция "Миграция" в МВР, с която на основание чл. 44, ал. 8, изречение 3 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ е продължено принудителното настаняване на О. Баргми в специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) с 6 месеца, считано от 07.03.2022 г., до отпадане на пречките по изпълнението на наложената спрямо него принудителна административна мярка (ПАМ), но не по-късно от 07.09.2022 г. Административният акт е издаден при съобразяване на обстоятелствата, че със заповед рег. 4417 ПАМ-32/17.11.2020 г. на началника на ГПУ-Г. Тошево на О. Баргми е наложена принудителна административна мярка Връщане до страна на произход и Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз за срок от две години считано от 17.11.2020 г. до 16.11.2022 г., а с последваща заповед 5364з-1776/07.09.2021 г. на директора на дирекция "Миграция", чужденецът е настанен принудително в СДВНЧ във връзка с изпълнението на наложената принудителна административна мярка. Обжалваната заповед се основава и на изложеното в предложение рег. 5364р-4275/02.03.2022 г. за продължаване на срока на принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ. В предложението се сочи, че О. Баргми има предходно настаняване в СДВНЧ-Любимец от 17.11.2020 г. до 07.12.2020 г., когато е предаден на органите на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), във връзка с подадена от него молба за предоставяне на международна закрила и откриване на производство по общия ред по Закона за убежището и бежанците. С влязло в сила решение на председателя на ДАБ на чужденеца е отказано предоставяне на международна закрила. В хода на проведените от служители на отдел ПНМ с О. Баргми многократни беседи с цел убеждаването му за доброволно завръщане в страната на произход, обективирани в докладни записки рег. 5364р-25746/20.12.2020 г., рег. 5364р-26299/23.12.2021 г. и рег. 5364р-1959/31.01.2022 г., изрично цитирани в изготвеното предложение, последният категорично е заявил, че не желае да се завърне в Кралство Мароко и е отказал да съдейства на компетентните органи за извършването на действия в тази насока. В цитираното предложение е посочено още, че на 08.02.2022 г. служители от отдел ПНМ са провели среща с представител на посолството на Кралство Мароко в град София, на която е потвърдено, че на граждани, които желаят да се завърнат доброволно в страната, ще бъдат издадени документи за пътуване пасавани. Изложено е, че е налице обоснована възможност лицето да се укрие, за да не изпълни наложената му принудителна административна мярка по връщането му в страната на произход, като това заключение се основа на цялостното му поведение и фактът, че О. Баргми няма установени връзки на територията на страната, няма близки и каквато и да е друга социална среда, не притежава средства за издръжка или които би могъл да предостави като гаранция, няма деклариран адрес, на който желае да пребивава. Установено е още, че чужденецът е влязъл незаконно на територията на Република България през 2020 г. като е установен при опит за напускане на страната, осъден е на пет месеца лишаване от свобода с влязла в сила присъда по НОХД 16/2021 г. по описа на Районен съд Кула, като до дирекция Миграция МВР е изпратено писмо, с което е съобщено, че на 07.09.2021 г. О. Баргми ще бъде освободен от затвора в град София. При тези данни, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но обжалваната заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. В подкрепа на този си извод първостепенният съд, анализирайки приложимата нормативна уредба, е приел за необоснован извода на директора на дирекция Миграция за наличие на предпоставките на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ, съответно на член 15, параграф 6 във вр. с параграф 4 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни /наричана за краткост Директива 2008/115/ЕО/, тъй като нито в цитираното предложение, нито в оспорената заповед са изложени мотиви, които да обосновават наличието на опасност от укриване по смисъла на § 1, т. 4в ЗЧРБ. На следващо място е приел, че органите на Дирекция Миграция МВР не са положили разумни усилия за организиране на извеждането на О. Баргми от страната, след издаването на заповед рег. 4417 ПАМ-32/17.11.2020 г. на началника на ГПУ-Генерал Тошево. Преценил е като важно обстоятелството, че по делото не са представени доказателства дирекция Миграция да е предприела каквито и да било действия с цел осигуряване изпълнението на ПАМ, както и относно проведените беседи и срещи с оспорващия. Решението е неправилнол Същото е необосновано, което е довело и до постановяването му в противоречие с материалния закон. Заповед за принудително настаняване в специален дом за временно настаняване се издава в случаите, когато чужденец, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване. Срокът на това принудително настаняване може да бъде продължен по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране. Ако се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца, лицето се освобождава незабавно. В конкретната хипотеза се установява по категоричен начин, че О. Баргми е отказал да съдейства на компетентните органи и е изявил изричното си несъгласие да се завърне доброволно в страната на произход. По отношение на втората предпоставка - наличието на опасност от укриване, съдът е направил необоснован от доказателствата по делото извод, че липсва опасност от укриване на чужденеца. Фактите по делото установяват, че такава опасност продължава да съществува, която се обуславя от обстоятелствата, че чужденецът не притежава документи за самоличност, не притежава средства за издръжка, няма установени връзки на територията на страната, няма близки и каквато и да е друга социална среда, няма деклариран адрес, на който желае да пребивава, влязъл е незаконно на територията на Република България, като е установен при опит за нелегално напускане на страната и е осъден на пет месеца лишаване от свобода. Неправилен е и изводът на съда, че административният орган не е извършил преценка за възможността за налагане на друга по-лека мярка. Преценявайки това обстоятелство административният орган се е позовал на фактите, изложени в предложение рег. 5364р-4275/02.03.2022 г., в което изрично е посочено, че не е налице възможност да се приложи друга, по-лека мярка от визираните в чл. 44, ал. 5, т. 1-3 ЗЧРБ, тъй като чужденецът не разполага с жилище и с финансови средства за издръжка при престоя му в Република България. Чужденецът не може да предаде във временен залог валиден паспорт или друг документ за пътуване в чужбина, който да получи обратно при изпълнение на връщането или експулсирането, поради липсата на валиден такъв. По делото липсват и доказателства, че не е налице разумна възможност за извеждането на чуждия гражданин и връщането му до страната му на произход. В тази връзка следва да се посочи, че единствено нежеланието на О. Баргми да се завърне доброволно в страната по произход, се явява пречка за издаване от посолството на Кралство Мароко на документ за пътуване. Ако чужденецът бе дал съгласието си за доброволно връщане и бе оказал съдействие, националните компетентни власти биха му издали документ за пътуване, а българските органи биха могли да организират неговото връщане до страната му на произход. В случая административният орган е извършил обоснована и законосъобразна преценка, че спрямо чужденеца не могат да се приложат някои от по-леките мерки, посочени в чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ - той не разполага с парични средства или валиден паспорт или друг документ за пътуване в чужбина, поради което мерките по т. 1 до т. 3 на разпоредбата са неприложими. Законосъобразен и в съответствие с разпоредбите на чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115/ЕО и § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ е и изводът на административния орган, че е налице опасност чужденецът да се укрие. Описаните по-горе обстоятелства са от категорията, посочени в § 1, т. 4в и водят до обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената му принудителна административна мярка. С разпоредбата на чл. 44, ал. 8, изр. 3 ЗЧРБ се транспонира и изискването на член 15, параграф 4 от Директива 2008/115, в частта, с която се регламентира задължението за прекратяване на предварителното задържане, когато с оглед на конкретните обстоятелства по случая се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца. Както се изтъкна и по-горе, изпълнението на наложената принудителна административна мярка връщане до страна на произход е осуетено от обстоятелството, че О. Баргми не оказва съдействие на компетентните органи по организиране на извеждането му, не разполага с валиден документ и отказва да се върне доброволно в страната си. Изложеното води до извод за наличие на предпоставките на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ, както и на предпоставките на чл. 15, параграф 6 от Директива 2008/115 за продължаване на срока на принудителната мярка и за наличието на оправдана цел на задържането по смисъла на чл. 15, параграф 4 от същата директива. При направената в тази връзка преценка за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ административният орган е упражнил правомощията си законосъобразно. Като е достигнал до друг извод, административният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва да бъде постановен друг акт по съществото на спора, с което жалбата на О. Баргми срещу оспорената заповед на директора на Дирекция "Миграция" МВР, издадена на основание чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. На основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ и чл. 24 Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът следва да заплати на Министерството на вътрешните работи сума в общ размер на 200,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение