Решение № 16056 от 6.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2498/2011 г.

Решение № 16056 от 6.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2498/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Стоян Янчев Маджаров от гр. София срещу решение № 1604 от 22.11.2010 г. по адм. дeло № 247/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив, ХVI състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, не е взел отношение по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 1604 от 22.11.2010 г. по адм. дело № 247/2010 г., Административният съд - гр. Пловдив, ХVI състав, е отхвърлил жалбата на Стоян Янчев Маджаров срещу ревизионен акт № 090900218 от 9.11.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Кърджали, в частта, с която е потвърден с решение № 9 от 06.01.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. Така постановеното съдебно решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първото оплакване е, че заповед за възлагане на ревизия № 900130 от 14.05.2009 г. не е издадена от компетентен орган. Това твърдение не отговаря на събраните по делото доказателства и на изискванията на закона. От съдебно-графологическата експертиза, която не е оспорена, включително и от Маджаров, се установява, че подписът върху заповедта е положен от Димчо Димитров Димитров. Последният, видно от заповед № 0900-151 от 8.02.2007 г. на териториалния директор на НАП - гр. Кърджали, е упълномощен да издава заповеди за възлагане на ревизии по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Съгласно този текст, ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Срокът за извършване на ревизия, по заповед за възлагане на ревизия № 900130 от 14.05.2009 г., е до 14.07.2009 г. Второто оплакване е, че заповед за възлагане на ревизия № 900199 от 14.07.2009 г. не е издадена от компетентен орган. Видно от съдебно-графологическата експертиза, подписът, положен върху тази заповед, е отново на Димчо Димитров Димитров, който има посочените по-горе правомощия. Срокът на тази ревизия е до 18.08.2009 г. Третото оплакване е, че заповед за възлагане на ревизия № 900218 от 18.08.2009 г. не е издадена от компетентен орган. От съдебно-графологическата експертиза се установява, че подписът, положен върху тази заповед, е на Петя Тодорова Рангелова, която със заповед № 09-00-6044 от 18.08.2009 г. на териториалния директор на НАП - гр. Кърджали, е упълномощена да изпълнява задълженията на Димитров по време на неговия отпуск, т. е и да издава заповеди за възлагане на ревизии по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Срокът е до 18.09.2009 г. По същество заповед за възлагане на ревизия № 900199 от 14.07.2009 г. и заповед за възлагане на ревизия № 900218/18.08.2009 г. съдържат изменение на заповед за възлагане на ревизия № 900130 от 14.05.2009 г. само досежно сроковете за извършване на ревизията. Съгласно чл. 113, ал. 3 ДОПК, заповедта по ал. 1 може да бъде изменяна от органа, възложил ревизията, с нова заповед за възлагане, която се връчва на ревизираното лице. И тези законови изисквания са били спазени от органите на данъчната администрация. Законът има предвид данъчния орган, а не конкретното физическо лице. Несъмнено такава е волята на законодателя, тъй като физическото лице може да отсъства по различни причини, но данъчната администрация продължава да функционира. Неоснователни са и оплакванията на касатора за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебното заседание, състояло се на 31.03.2010 г. в присъствие на жалбоподателя, е била допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да провери размера на дължимите от Маджаров осигурителни вноски, като го е задължила да внесе депозит в размер на 150 лева. До последното съдебно заседание - 22.10.2010 г., това не е било сторено. С това си поведение жалбоподателят по първоначалното дело несъмнено е създал пречки за събиране на допуснатото доказателство и правилно е понесъл последиците от възпрепятстването на доказването. Съгласно чл. 161 ГПК, с оглед на обстоятелствата по делото, съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства. Този текст правилно е бил приложен от първоинстанционния съд. Процесните вземания са установени от органите на данъчната администрация по основание и размер, като жалбоподателят не е ангажирал доказателства, от които да бъде установено нещо различно от констатациите, съдържащи се в административната преписка. Служебното начало в съдебната фаза на административния процес, прогласено в разпоредбата на чл. 9, ал. 3 АПК, е спазено с определението от 31.03.2010 г., с което при условията на чл. 171, ал. 2, предл. 2 АПК, съдът е назначил икономическа експертиза. По изложените в настоящите мотиви съображения, касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Видно от платежно нареждане от 5.01.2011 г., касаторът е внесъл по сметката на Върховния административен съд държавна такса в размер на 5 лв., вместо дължимата 25 лева. Ето защо следва да бъде задължен да довнесе разликата от 20 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,