Решение № 1444 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8989/2014 г.

Решение № 1444 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8989/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Плевен, срещу решение № 314 от 16.06.2014 г. по адм. д. № 1046/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Плевен, VII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендират се разноски. Ответникът - Милчо Николов Костадинов от с. Рибен, Плевенска област, чрез пълномощника си адвокат Стефания Иванова, моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последна е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 314 от 16.06.2014 г. по адм. д. № 1046/2013 г., Административен съд - гр. Плевен, VII състав е отменил решение № 68 от 10.10.2013 г. на директора Териториално поделение на НОИ - гр. Плевен и потвърденото с него разпореждане № 1191 от 16.08.2013 г. на ръководителя по "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. Плевен. Върнал е преписката на ръководителя по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Плевен за ново произнасяне по заявлението на Милчо Николов Костадинов за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4 от ПЗР на КСО. Съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че през спорния период 01.11.1985 г. - 01.10.1990 г., Милчо Николов Костадинов е работил като "тракторист" в Държавен фуражен комбинат "М. С. Киров". Съдът е приел, че полаганият труд е със същата по степен вредност и тежест, както трудът на тракторист (механизатор) в селското стопанство, поради което е приложимо правилото на чл. 67, ал. 1 ПКТП (отм.). С оглед действащата разпоредба на чл. 16, ал. 2, т. 2 НПОС, без значение е дали трудовият стаж ще се подведе под нормите на т. 52б или на чл. 66и ПКТП. Атакуваният съдебен акт е постановен при неправилно разширително тълкуване и прилагане на материалноправните норми на т. 52б и на т. 66и ПКТП, и неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от НПОС. Обратно на приетото от решаващия съдебен състав, стажът на Милчо Николов Костадинов през спорния период на длъжността "тракторист" е положен при условията трета категория труд и не може да бъде причислен към втора категория по визираните хипотези на ПКТП (отм.). Този труд не е положен в селското стопанство, а в Държавен фуражен комбинат, т. е. във фуражно предприятие. Решението на Административен съд - гр. Плевен, е постановено в нарушение на точка 52б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (нова - ДВ, бр. 58 от 1990 г. - отм.), която причислява към втора категория труда на работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадните механици. Казаното се отнася и до хипотезиса на т. 66и от ПКТП, който визира работници в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство. В този смисъл е Решение № 5628 от 17.06.2005 г. на ВАС по адм. д. № 2965/2005 г., VI отделение. Нормите на т. 52б или на т. 66и ПКТП не само изчерпателно изброяват длъжностите, но и мястото на полагане на труда. В тази връзка неправилно в мотивите на проверяваното решение съдът се е позовал на текста на чл. 16, ал. 2, т. 2 от НПОС. Там е уредено, че трудовият стаж, положен до 31.12.1999 г. при условията на чл. 66и от ПКТП (отм.), от 01.01.2000 г. се счита за осигурителен стаж от втора категория, а не както неправилно го тълкува първоинстанционният съд, че това касае и за случаите, в които не става въпрос за работа в селското стопанство, стига да е налице труд със същата по степен вредност и тежест. В случая не следва да се приложи и правилото на чл. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.), дори да се приеме, че извършваната от Костадинов работа е била със същата вредност и тежест като тази по т. 52б или на т. 66и ПКТП, защото нормата на чл. 67, ал. 1 ПКТП се прилага само по отношение на дейности, визирани в раздел I и II на правилника, а трудът, полаган на длъжност "тракторист" във фуражен комбинат, не е обхванат от раздел I и II на ПКТП (отм.). В този смисъл е решение № 9964 от 09.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2455/2012 г., VI отделение. Атакуваните административни актове, с които е отказано работата на тракторист във фуражен комбинат да бъде зачетена от втора категория за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР, са законосъобразни и като ги е отменил, Административен съд - гр. Плевен, е постановил неправилно решение. Във връзка с отразените в тези мотиви съображения, не е било необходимо административният орган да изследва въпроса относно приложението на чл. 67, ал. 1 ПКТП (отм.). Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, както и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и в съответствие с целта на закона, и не страдат и от други пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон, обусловило несъответен краен правен извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията, поради което и при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на Милчо Николов Костадинов се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски в размер на 350 лв. намира своето правно основание в разпоредбите на чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Искането на ответника по касация за присъждане на направените деловодни разноски е неоснователно и не трябва да бъде уважено, предвид резултата по делото пред тази съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,