Решение № 6882 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3259/2011 г.

Решение № 6882 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3259/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Кръстю Маринов Тенджерков срещу решение № 16 от 25.01.2011 г. по адм. д. № 947/2010 г. на Административен съд - Велико Търново с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Областна дирекция на МВР гр. Велико Търново не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение са отхвърлени предявените на основание чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ от Кръстю Маринов Тенджерков против Областна дирекция на МВР гр. Велико Търново искове за присъждане на обезщетение за претърпяни имуществени вреди в размер на сумата 480 лева и неимуществени вреди в размер на сумата 2000 лева, ведно със съответните лихви, като неоснователни и недоказани. При разглеждането и решаването на спора са спазени задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното решение № 14522 от 29.11.2010 г. по адм. д. № 3116/2010 г. на Върховния административен съд, Трето отделение. Събрани са относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Наведените в исковата молба претенции по отношение на началника на РПУ гр. Велико Търново касаят действията му като административно - наказващ орган по смисъла на ЗАНН. Издаденото от него наказателно постановление е отменено, но то не е незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е изключено от приложното поле на този специален закон. Като е приел, че по посочените съображения искът за вреди от отмененото наказателно постановление следва да бъде отхвърлен като неоснователен, съдът правилно е вземал предвид и цитираната трайна практика на Върховния административен съд в тази насока. Недоказано е твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие на служител при РПУ гр. Велико Търново, изразяващо се в неизпълнение на служебните му задължения по ЗДвП при съставяне на протокола за ПТП на 15.02.2008 г.. Освен това не е установена пряка причинна връзка между съдържанието на протокола и отказа на застрахователя да изплати на Кръстю Маринов Тенджерков обезщетение за повредите по автомобила му. С нормите на чл. 17, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на Комисията за финансов надзор за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и т. 2 от Кодекса за застраховането и методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, се предоставят достатъчно законови възможности пред потребителя да ангажира директно пред застрахователя доказателства за основателността на претенцията си или да иска служебното събиране на такива. Независимо от това, ангажирането на отговорността на държавата в лицето на ответника като неин орган, е неоснователно и с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, която изключва приложението на този закон в случаите, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение. Самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията е и това, че въпреки дадените указания, ищецът не е доказал по безспорен начин и размера на застрахователното обезщетение, което му е отказано. Предвид изложеното и това, че действията на служителите по задържането на контролния талон са законосъобразни, неоснователно е и твърдението, че са причинени вреди в резултат на шофирането с АУАН и посещенията в КАТ във връзка с издаването на НП. По отношение на претенцията за обезщетяване от държавата за претърпяни неимуществени вреди, съдът правилно е приел, че не е доказано настъпването на такива, нито е доказана причинна връзка с актовете на полицейските служители. От изложеното е видно, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, са неоснователни и затова същата следва да бъде оставена без уважение. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение