Решение № 13758 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7217/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), подадена чрез юрк. С. Петкова, против Решение 621 от 14.05.2024 г. на Административен съд - София - област (АССО), постановено по адм. дело 141/2024 г., с което е отменен издаденият от нея Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 2/19.12.2023 г. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Иска отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата на БТВ МЕДИА ГРУП ЕАД срещу процесния АУПДВ да бъде отхвърлена. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа. Ответникът по касационната жалба БТВ МЕДИА ГРУП ЕАД, в съдебното заседание оспорва същата като неоснователна чрез юрк. Георгиева. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССО е бил АУПДВ 2/19.12.2023 г., на Комисията за регулиране на съобщенията, с който, на основание чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чл. 35, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) във връзка с чл. 141, ал. 1 от ЗЕС и чл. 5, ал. 1 от Тарифата за таксите, събирани от КРС по ЗЕС, е установено, задължение за административна годишна такса за контрол за периода от 01.01. 2022 г. до 31.12.2022 г. в размер на 406,18 лева. Според мотивите на акта размерът на таксата е определен въз основа на приходите на БТВ МЕДИА ГРУП ЕАД от услуги за излъчване на реклама при наземно разпръскване на собствена радиопрограма. С оспореното решение АССО е приел е, че актът е валиден, като издаден от компетентен орган, съгласно чл. 35, ал. 1 вр. чл. 141 и чл. 147 от ЗЕС, в изискуемата писмена форма и при спазване на административно-производствените правила. Съдът подробно е анализирал събраните по делото писмени доказателства и е обсъдил фактите по спора и становищата на страните. Обосновал е извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, поради неправилно приложение на материалния закон. Административният съд е приел, че не е налице спор по фактите. Приел е, че спорът между страните е правен и се свежда до отговор на въпроса осъществявало ли е през 2022 г. БТВ МЕДИА ГРУП ЕАД дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги и реализирало ли приходи от дейността си по предоставяне на електронни съобщителни мрежи и/или услуги. АССО изчерпателно е аргументирал отрицателните отговори и на двата въпроса. В съдебният акт са изложени мотиви, в които е посочено, че липсват данни през 2022 г. БТВ МЕДИА ГРУП ЕАД да е предоставяло по възмезден начин услуга, представляваща пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване. Счетено е, че изрично законодателят е изключил като приходи, върху които се дължи административна годишна такса за контрол по чл.141, ал.1 от ЗЕС, приходите, които са получени от услуги, свързани със съдържанието на преноса, т.е. приходите, които се получават във връзка със съдържанието на преноса на данни чрез електронни съобщителни мрежи, каквото съдържание представляват различните предавания, включващи в себе си реклами, продуктово позициониране, платени реклами. В подкрепа на извода си съдът е анализирал легалната дефиниция на "електронна съобщителна услуга", като е посочил, че електронната съобщителна услуга не включва услугите, осигуряващи или упражняващи редакторски контрол върху съдържанието, предавано посредством електронни съобщителни мрежи и услуги. На следващо място съдът е приел, че за процесния период дружеството не е формирало приходи от предоставяне на електронни съобщителни мрежи, тъй като не са предоставяни на трети лица електронни съобщителни мрежи, собственост на БТВ МЕДИА ГРУП ЕАД. Посочено е, че сигналът на радиопрограмите, за които жалбоподателят има издадени разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс се разпространяват свободно и безплатно през 2022г. Решението в валидно, допустимо и правилно. Според нормата на чл. 139, ал. 1 ЗЕС лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на този закон, дължат административни такси, а съгласно ал. 2, т. 1 на същия член дължима е годишна административна такса за контрол. Разпоредбата на чл. 141, ал. 1 ЗЕС регламентира размерът на тази такса - до 1, 2 на сто от годишните брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги без включен данък върху добавената стойност след приспадане на трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио и телевизионни програми. Както се посочи по-горе, според мотивите на оспорения акт, приходите на "БТВ МЕДИА ГРУП" ЕАД от предоставени услуги за излъчване на реклама при наземно радиоразпръскване на собствена радио програма са приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги по смисъла на чл. 141, ал. 1 ЗЕС. Следователно, спорния по делото въпрос е дали услугите за излъчване на реклама при наземно радиоразпръскване на собствена радио програма представляват електронни съобщителни услуги. Не е спорно, че през 2022 г. "БТВ МЕДИА ГРУП" ЕАД осъществява електронни съобщения чрез ползване на индивидуално определен ограничен ресурс и за ползването му дължи годишна такса по чл. 143, ал. 1 ЗЕС съгласно издадените разрешения от КРС за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 2 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), радио рекламата и телевизионната реклама като търговско съобщение са аудио-визуална медийна услуга/радио услуга, която по аргумент на чл. 2, ал. 2, т. 1 и чл. 4, ал. 1 ЗРТ се предоставя в рамките на редакционната отговорност на доставчик на медийни услуги. Аудио-визуалните медийни услуги и радио услугите се осъществяват чрез електронни съобщителни мрежи по смисъла на ЗЕС (чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗРТ). Търговското съобщение според неговата легална дефиниция в ЗРТ безспорно се включва в съдържанието на пренасяното електронно съобщение, а според чл. 2 ЗЕС този закон не се прилага по отношение на съдържанието на пренасяните електронни съобщения. Според пар. 1, т. 17 ДР ЗЕС (ДВ бр. 20/2021), "електронна съобщителна услуга" е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин чрез електронни съобщителни мрежи, която включва следните видове услуги: услуга за достъп до интернет; междуличностна съобщителна услуга и услуги, състоящи се изцяло или главно от пренос на сигнали, като предавателни услуги, използвани за предоставяне на услуги от типа машина-машина и за разпръскване. Електронната съобщителна услуга не включва услугите, осигуряващи или упражняващи редакторски контрол върху съдържанието, предавано посредством електронни съобщителни мрежи и услуги. Медийните рекламни услуги като търговски съобщения безспорно не попадат в обхвата на дадената в пар. 1, т. 17 ДР ЗЕС легална дефиниция на понятието електронна съобщителна услуга. С изменението на пар. 1, т. 17 ДР ЗЕС (ДВ бр. 20/2021 г.) се транспонира чл. 2, пар. 4 от Директива /ЕС/ 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения. Според съображение 15 от същата определението за електронна съобщителна услуга следва да отстрани двусмислието, наблюдавано при прилагането на съществуващото определение до приемането на настоящата Директива. Съображение 15 сочи, че не само в националната съдебна практика е налице противоречиво тълкуване и прилагане на определението за електронна съобщителна услуга до изменението на ЗЕС (ДВ бр. 20/2021 г.), и доколкото целта на определението в чл. 2, пар. 4 от нея е да бъде изяснено това понятие, то същото, транспонирано в националния закон, следва да бъде съобразено при разрешаването на настоящия правен спор. В съображение 20 от Директива 2002/20 /ЕО/ относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги, (отм.), транспонирана в ЗЕС преди изменението му с ДВ бр. 20/2021 г., но след изменението ѝ с Директива 2009/14 ЕО, е посочено следното: Едно и също предприятие, например кабелен оператор, може да предлага както електронни съобщителни услуги, примерно пренос на телевизионни сигнали, така и услуги извън обхвата на настоящата директива, като например търговски услуги за разпространение на звуково или телевизионно съдържание. В този случай върху него могат да се налагат допълнителни задължения във връзка с дейността му като доставчик или дистрибутор на съдържание, но в съответствие с разпоредби извън обхвата на настоящата директива. В същия смисъл е и съображение 7 от Директива /ЕС/ 2018/1972, според което е необходимо регулирането на електронните съобщителни мрежи и услуги да бъде диференцирано/разграничено от регулирането на съдържанието. Следователно настоящата директива не обхваща съдържанието на услугите, предоставяни по електронни съобщителни мрежи, като например разпространяваното радио и телевизионно съдържание. Доводите в касационната жалба не водят до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения акт. . Изложеното мотивира крайния извод, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответната страна претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание чл. 143, ал. 1 АПК Комисията за регулиране на съобщенията следва да бъде осъдена да заплати в полза на "БТВ МЕДИА ГРУП" ЕАД юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение