Решение № 1636 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9840/2009 г.

Решение № 1636 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9840/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Румстрой" ООД, подадена чрез адв. Юлия Миневска, срещу решение № 297 от 28.05.2009 г. по адм. дело № 380 от 2008 г. на Административен съд - Велико Търново, VII състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 763/15.02.2008 г., издаден от ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърдено с решение № 160/7.05.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли да бъде отменено решението на АС - Велико Търново и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в писмено становище от 13.07.2009 г., изготвено от юрк. Красимира Стефанова-Маринова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За отхвърли жалбата на дружеството против РА, административният съд е установил следното: По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактура № 13/26.06.2007 г., издадена от ЕТ "Микон - Минка Мишева", с предмет доставка на 580 000 кв. м стъклофибърна мрежа, съдът е констатирал, че във връзка с тази доставка е издадено данъчно-кредитно известие № 17/30.06.2007 г. за недоставеното количество. По делото не са представени доказателства за плащане, дори и за частта, която според жалбоподателя е получена от него, както и такива за прехвърляне на собствеността върху полученото количество стъклофибърна мрежа, като в самата жалба жалбоподателят твърди, че няма предаване на стоката и няма как да се представят доказателства за това. Не са представени и доказателства за материалната и кадрова обезпеченост на доставчика. Относно издаденото кредитно известие, страните не са спорили, че в същото не е посочена фактурата, към която се издава, както и основанието за изменението на данъчната основа и начисления данък, поради което съдът е приел, че същото не отговаря на изискванията на чл. 115, ал. 3 и ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗДДС. Съдът е установил, че същото не е отразено в дневника за покупки на жалбоподателя за дан. период м. 06.2007 г., в нарушение на разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, като отразяването му в следващия данъчен период, който е извън обхвата на процесната ревизия не може да създаде права за жалбоподателя в настоящото производство. При една следващ ревизия той има право на установяване основанието за издаване на кредитно известие № 17/30.06.2007 г. и по отношение на коя фактура е издадено. По отношение на доставките от ЕТ "Валери Анастасов" за дан. периоди м. 02. и м. 04.2007 г. по фактури № 9/5.02.2007 г., № 13/14.02.2007 г. и № 23/10.04.2007 г. с предмет - "монтаж на вътрешна електрическа инсталация на обект кв. Драгалевци" и "монтаж на електрическа инсталация в склада на фирма "Румстрой" ООД в Божурище" е приета комплексна СТЕ и са представени нотариални актове за собственост върху недвижим имот в кв. Драгалевци, удостоверение № 102/12.05.2008 г. за въвеждане в експлоатация на строеж за същия имот и декларация от 6.03.2006 г. Съгласно същите управителят на жалбоподателя и съпругата му притежават при условията на СИО имот в кв. Драгалевци, на който са предоставили безвъзмездно и временно ползването на дружеството - жалбоподател и са дали съгласие за сметка на дружеството да бъдат извършвани ремонти и подобрения в имота. При въвеждане на строежа в експлоатация като възложител е посочена съпругата на управителя на дружеството - жалбоподател - Мая Узунова. Цитираните по-горе доказателства съдът е счел за неотносими към правния спор, тъй като от тях не може да бъде установена реалността на доставките, извършени от конкретния доставчик. Посочено е също, че дори и да се приеме за достоверна датата на декларацията от 6.03.2006 г., че действително имота е предоставен на дружеството, не са посочени никакви доказателства, че именно ЕТ "Валери Анастасов" е извършил услугите чрез монтиране на ел. инсталация в кв. Драгалевци, а още по-малко са представени доказателства относно обекта в Божурище. От заключението на комплексната експертиза съдът е установил, че счетоводна сметка 703 "Приходи от продажби" при доставчика на жалбоподателя не е заведена аналитично по отделни видове услуги, поради което съдът е приел, че може да бъде направен извод, че е извършена услуга на конкретните обекти. Съдът е счел за недоказани договорните отношения между жалбоподателя и доставчика му, тъй като в. л. е ползвало при изготвяне на заключението си доказателства - непредставени по делото, тъй като същото няма удостоверителни функции. С оглед горното, АС - Велико Търново е отхвърлил жалбата на дружеството против РА като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В чл. 6 от ЗДДС изрично е записано, че доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, а облагаема доставка е всяка доставка, когато е извършена от ДЗЛ по този закон и е с място на изпълнение на територията на държавата, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчнозадълженото лице. В чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е предвидено, че регистрираното по закона лице има право да приспадне като данъчен кредит данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице му е доставил или предстои да му достави. При съобразяване с уреденото в тези разпоредби правилно съдът е приел, че основният спорен въпрос е налице ли е реалност на процесните доставки по фактурите, издадени от ЕТ "Микон - Минка Мишева и ЕТ "Валери Анастасов". Настоящият състав намира, че АС - Велико Търново е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от ВАС. Наличието на реална доставка на стоката или услуга, по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДС, е основна предпоставка от кумулативно въведените условия за възникване право на данъчен кредит. Начисляването на данък, при липса на реална доставка, е неправомерно, по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е основание за непризнаване на данъчен кредит. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят не е представил доказателства, които да оборят изводите на приходните органи за липса на съответната материална, техническа, и кадрова обезпеченост за осъществяване на процесните доставки. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски. На ответника също не следва да бъдат присъдени такива, тъй като същият не е бил процесуално представляван в с. з. на 19.01.2010 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд - I А отделение,