Решение № 3245 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14376/2011 г.
ВАСII отделение06.03.2012 г.докладчик т Дима Йорданова
Диспозитив
Оставя в сила решението от 14.09.2011 г. постановено по адм. д. № 8412/2010 г. на Административен съд - София- град, второ отделение, 35 състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3245 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14376/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Касаторът РДНСК - Югозападен район обжалва решението от 14.09.2011 г. постановено по адм. д. № 8412/2010 г. на Административен съд - София-град, с което е отменена заповед № ДК-02-ЮЗР-36/12.10.2010 г. на началника на РДНСК- Югозападен район като незаконосъобразна.
Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1,т 3 АПК.
Ответникът "БКС Запад" АД чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението.
Ответникът ПФК "Славия 1913" АД не взема становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на съдебния акт и предлага да се остави в сила.
Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови този правен резултат, съдът е приел за незаконосъобразна заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание.
Съответни на доказателствата по делото са съображенията на съда за липса на пристрояване на процесната сграда с предприетите действия през 2009 г. като възприетата от съда фактическа обстановка настоящият състав споделя.
- Данните са сочили, че така определената пристройка всъщност представлява съществуваща по проект остъклена тераса, чийто остъкляване е било премахнато, след това укрепена с цел преустройство, каквито данни няма да е осъществено, без площта на сградата да е увеличена и съществува според непроверения с други доказателства проект за възстановяване на изгубени книжа с площта, посочена н АОС № 1148/2004 г., при което законосъобразно е прието, че тези дейности не могат да се квалифицират като "пристрояване" на сградата, за да бъде предмет на премахване като незаконен строеж, както е било посочено в заповедта. При това положение не може да се приеме, че проекта за заснемане за възстановяване на изгубени строителните книжа цели създаване на законен статут на строителството, с оглед липсата на пристрояване на сградата.
2.След като констатациите залегнали в заповедта изведени от констативния акт не сочат на извършено строителство "надстрояване", а обратното - на премахване на подпокривната конструкция на сградата, обосновани са съображенията, че не е извършено надстрояване на същата. Следователно законосъобразни са съображенията за отсъствие на хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ- наличие на незаконен строеж, който да бъде премахнат по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ.
Правилно е решаващият съд е приложил и разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и 2, т. 4 АПК, мотивирайки изводите си с допуснати нарушения на административнопроизводствените правила довели и до нарушение на материалния закон. Административният орган следва да изложи фактически и правни съображения - фактически правни основания за издаване на акта. Липсата на такива не могат да бъдат замествани от тези на съда, което обстоятелство е достатъчно основание да се счете акта за незаконосъобразен. Наред с това индивидуалния административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица, ако такива са дадени съответно направени - чл. 35 АПК. В конкретния случай, след като актът е съставен при не напълно изяснена фактическа обстановка по отношение на обектите, подлежащи на премахване правилно е прието, че административният акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, достатъчно основание да се счете за незаконосъобразен.
Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания, посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,