Решение № 3245 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14376/2011 г.

ВАСII отделение06.03.2012 г.докладчик т Дима Йорданова

Диспозитив

Оставя в сила решението от 14.09.2011 г. постановено по адм. д. № 8412/2010 г. на Административен съд - София- град, второ отделение, 35 състав. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3245 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14376/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Касаторът РДНСК - Югозападен район обжалва решението от 14.09.2011 г. постановено по адм. д. № 8412/2010 г. на Административен съд - София-град, с което е отменена заповед № ДК-02-ЮЗР-36/12.10.2010 г. на началника на РДНСК- Югозападен район като незаконосъобразна.

Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1,т 3 АПК.

Ответникът "БКС Запад" АД чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението.

Ответникът ПФК "Славия 1913" АД не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на съдебния акт и предлага да се остави в сила.

Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел за незаконосъобразна заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание.

Съответни на доказателствата по делото са съображенията на съда за липса на пристрояване на процесната сграда с предприетите действия през 2009 г. като възприетата от съда фактическа обстановка настоящият състав споделя.

  1. Данните са сочили, че така определената пристройка всъщност представлява съществуваща по проект остъклена тераса, чийто остъкляване е било премахнато, след това укрепена с цел преустройство, каквито данни няма да е осъществено, без площта на сградата да е увеличена и съществува според непроверения с други доказателства проект за възстановяване на изгубени книжа с площта, посочена н АОС № 1148/2004 г., при което законосъобразно е прието, че тези дейности не могат да се квалифицират като "пристрояване" на сградата, за да бъде предмет на премахване като незаконен строеж, както е било посочено в заповедта. При това положение не може да се приеме, че проекта за заснемане за възстановяване на изгубени строителните книжа цели създаване на законен статут на строителството, с оглед липсата на пристрояване на сградата.

2.След като констатациите залегнали в заповедта изведени от констативния акт не сочат на извършено строителство "надстрояване", а обратното - на премахване на подпокривната конструкция на сградата, обосновани са съображенията, че не е извършено надстрояване на същата. Следователно законосъобразни са съображенията за отсъствие на хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ- наличие на незаконен строеж, който да бъде премахнат по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ.

Правилно е решаващият съд е приложил и разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и 2, т. 4 АПК, мотивирайки изводите си с допуснати нарушения на административнопроизводствените правила довели и до нарушение на материалния закон. Административният орган следва да изложи фактически и правни съображения - фактически правни основания за издаване на акта. Липсата на такива не могат да бъдат замествани от тези на съда, което обстоятелство е достатъчно основание да се счете акта за незаконосъобразен. Наред с това индивидуалния административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица, ако такива са дадени съответно направени - чл. 35 АПК. В конкретния случай, след като актът е съставен при не напълно изяснена фактическа обстановка по отношение на обектите, подлежащи на премахване правилно е прието, че административният акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, достатъчно основание да се счете за незаконосъобразен.

Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания, посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва да се остави в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1