Решение № 4303 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1571/2010 г.

Решение № 4303 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1571/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Хун Екс Унгария" ООД, чуждестранно нефизическо лице с място на стопанска дейност в Република България, със седалище и адрес на управление гр. Варна, к. к. "Златни пясъци", х-л"Тинтява", представлявано от управителя Пламен Любомиров Филчев, чрез адв. Вл. Скочев, против Решение № 2024 от 27.11.2009 г. на Варненски административен съд, по адм. д. № 2707 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за установяване на публично общинско вземане /АУПОВ/ № МД-АУ-005/30.07.2008 г. на орган по приходите при Дирекция "Местни данъци" на Община Варна, потвърден с Решение № МД-АУ-005/11.09.2008 г. на директора на същата дирекция, с който на жалбоподателя са определени допълнителни задължения за данък недвижими имоти в размер на 7 878,10 главница и 3 086,72 лв. лихви за данъчни периоди 2003-2007 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуални правила-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно приложение на НСС 16 и СС 16 - Дълготрайни материални активи вр. с § 1, т. 25 от ДР на ЗКПО (отм.), при определяне на балансовата стойност на хотел "Тинтява", която стойност е данъчна основа за процесния данък недвижими имоти. Съдът не съобразил приетите съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи, съгласно които извършените ремонтни работи, без тези на стойност 175 018,47 лв., не са основен ремонт. Конкретно: разкриването на покрива не представлявало ремонт на покрива, а било спомагателна дейност за извършването на вътрешни ремонти работи; сеизмичното укрепване на сградата било заплатено от дружество, различно от ревизираното лице, титуляр на право на надстрояване за двата последни етажа на сградата. Неправилно съдът приел, че отразяването по грешка от страна на ревизираното дружество на направените разходи като капиталови разходи в счетоводството следва да се тълкува във вреда на жалбоподателя и то без значение какви са разходите. Иска се отмяна на съдебното решение и на процесния акт, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба кметът на Община Варна, чрез директора на дирекция "Местни данъци" при общината Венцеслава Коева, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна, поради следното: Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че в счетоводството на ревизираното лице за процесните периоди са отразени капиталови разходи по сметка 207 "Разходи за придобиване на ДМА" - за ремонт на хотел "Тинтява" и за изграждане на кафе-сладкарница към хотела, общо в размер на 982 153,20 лв., от които 807 134,73 лв. за ремонт на хотела и 175 018,47 лв. за изграждането на кафе-сладкарницата. Съгласно чл. 19 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ данъкът върху недвижимите имоти се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи. По чл. 21, ал. 1 от същия закон данъчната оценка на предприятията е отчетната им стойност. Легално определение на понятието "отчетна стойност" има в т. 2 на НСС-4 и СС-4 Отчитане на амортизациите, възпроизведено и в § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ. Съгласно това определение, отчетна стойност е стойността, по която активът се води счетоводно в предприятието. Тя може да бъде историческата цена на придобиване при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. Съгласно т. 6 от НСС-16 и т. 6 от СС-16 - Дълготрайни материални активи, действащи съответно до и след 2005 г., с последващите разходи, свързани с отделен материален дълготраен актив, се коригира балансовата стойност на актива, когато е вероятно предприятието да има икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Всички други последвали разходи трябва да се признават за разход в периода, през който са направени. Разходите, които водят до подобряване на бъдещите икономически изгоди, са: а) изменение на отделен актив, за да се удължи полезният срок на годност на актива или да се увеличи производителността му; б) осъвременяване на машинни части, за да се постигне значително подобряване на качеството на продукцията и/или услугите; в) разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги; г) въвеждане на нови производствени процеси, които дават възможност за съкращаване на производствените разходи; д) икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива. И в касационната жалба няма конкретни възражения относно увеличението на отчетната стойност като данъчна основа за процесния данък със сумата 175 018,47 лв. за изграждането на кафе-сладкарницата и определеният при това данък в размер на 1 312,56 лв. главница и 527,53 лв. лихви. Това увеличение е законосъобразно, тъй като безспорно с него се увеличава икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Относно останалата част на увеличението на данъчната основа, съдът е съобразил, че процесният хотел е построен през 1962 г. и е купен от жалбоподателя през 1998 г. В периода 2000-2001 г. в хотела е извършен ремонт, съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, изразяващ се в демонтаж на всичко негодно за ползване, подмяна на дограма, покрития, санитарно обзавеждане, ремонт на стени, тавани, основен ремонт на кухня и ресторант, подмяна на В и К, Ел и ОВ инсталации, ремонт на покривни изолации, пребоядисване на фасади, подмяна на обзавеждане и др. Съдът е изложил подробни мотиви, за да не кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в частта му, относно вида на направените разходи. Приел е, че ремонт на покрив и на основни инсталации са без съмнение последващи разходи, водещи до подобряването на бъдещите икономически ползи от ДМА. Съобразил е установеното от вещото лице, че състоянието на хотела преди ремонта е било много лошо, като дружеството-купувач е било принудено да смени инсталации, покрив и настилки, за да може да го използва по предназначение. Тези изводи на съда са обосновани на събраните по делото доказателства и настоящият състав на касационната инстанция ги споделя напълно. Обосновано е прието, че разходите за сеизмично укрепване на сградата също са капиталови разходи. В тази връзка следва да се добави към мотивите на първоинстанционния съд, че тези разходи явно са във връзка с полезния срок на годност на актива, а обстоятелството, че са извършени с надстрояване на сградата и са заплатени от дружеството, в чиято полза е учредено правото на надстрояване са ирелевантни за отнасянето им в увеличение на процесната данъчна основа. Последното е така, тъй като от значение за определяне на отчетната стойност на един дълготраен материален актив са направените при формирането на тази стойност разходи, независимо за чия сметка са те. Като допълнителен аргумент за характера на процесните разходи, с основание, съдът се позовал на обстоятелството, че самото ревизирано лице е осчетоводило тези разходи като капиталови по см. 207- "Разходи за придобиване на ДМА". Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение