Решение № 6244 от 4.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9783/2011 г.

Решение № 6244 от 4.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9783/2011 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1470 от 16.06.2011 г., постановено по адм. д. № 1271/11 г. Варненският административен съд, първо адм. отд., ХVIII-ти състав, е отменил акт за установяване на задължение по декларация № 104395/18.11.2010 г., потвърден с решение № 23 от 01.02.2011 г. на директор на ТД на НАП-гр. Варна, с който в резултат на непризнато данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ за деклариран доход от извънтрудови правоотношения за 2009 г. са определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 427,10 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от на директор на ТД н НАП - гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и постанови друго такова по съществото на спора, с което да потвърди обжалвания акт за установяване на задължение. Претендира се присъждане на разноски. Ответницата по касационната жалба дружество Тонка Великова Райкова от гр. Русе не е взела становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Варненският административен съд е отменил акт за установяване на задължение по декларация № 104395/18.11.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, офис Русе, потвърден с решение № 23 от 01.02.2011 г. на директор на ТД на НАП-гр. Варна, с който в резултат на непризнато данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ за деклариран доход от извънтрудови правоотношения за 2009 г. на Тонка Великова Райкова са определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 427,10 лв. Административният съд е описал фактическата обстановка по спора, свързана с подаването на годишна данъчна декларация за 2009 г. от Тонка Великова Райкова и издаването на акт за установяване на задължение по декларация, като е приел, че последният е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Съдът е формулирал и основният спорен въпрос - налице ли са законовите условия за ползване на данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ. За да отговори на спорния въпрос съдът е дал тълкуване на въпросната разпоредба. Изложени са мотиви, че съгласно § 3 от ПЗР на Закона за здравето във връзка с § 49 от ЗИДЗДДФЛ лицата, за които до 31.12.2004 г. е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност при навършване на 65годишна възраст се смятат с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. Посочено е, че от съдържанието на нормата следва, че тя е приложима и за случаите, в които срокът на трайно намалената работоспособност е изтекъл до 31.12.2004 г., какъвто е и процесния случай. Отбелязано е и това, че определянето на степента инвалидност преди 31.12.2004 г. и навършването на 65годишна възраст от лицето са правно-релевантните факти, обуславящи статута на физическото лице с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност и спрямо жалбоподателката/сега ответник по касация/ са налице условията за ползване на данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ и като е приел друго, органът по приходите е нарушил материалния закон. Решението на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се развиват в касационната жалба, са за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че съгласно § 49 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ предвидените в ЗДДФЛ облекчения се ползват пожизнено, когато срокът в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК не е изтекъл към 31.12.2004 г. и лицето е навършило 65годишна възраст преди тази дата, като тези кумулативни условия не са налице по отношение на деклараторката, тъй като срокът на инвалидност е определен с експертното решение № 4060/130/25.09.2002 г. до 01.09.2004 г. и към 31.12.2004 г. този срок е изтекъл и лицето няма навършена 65годишна възраст. Направеното оплакване е неоснователно. По делото няма спор за факти, които се изразяват в това, че Тонка Великова Райкова е подала годишна данъчна декларация за 2009 г., в която е ползвала данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ, като в подкрепа на последното е представила експертното решение № 4060/130/25.09.2002 г. на ТЕЛК към МБАЛ - Русе с което е определена трайно намалена работоспособност 72% със срок до 01.09.2004 г. Спорният въпрос между страните се свежда до това дали са налице условията по чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ за ползване на данъчно облекчение. Органът по приходите е приел, че съгласно § 49 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ предвидените в закона облекчения за трайно намалена работоспособност се ползват пожизнено, когато срокът в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК не е изтекъл към 31.12.2004 г. и лицето е навършило 65годишна възраст преди тази дата или в срока на експертното решение. По изложените по-горе мотиви административният съд е дал друго тълкуване и е приел издаденият акт за противоречащ на материалния закон. Този негов извод е логически обоснован и изграден при правилно тълкуване на закона. На база на тълкуване на разпоредби от Закона за здравето, уреждащи режима на определяне на намалената работоспособност, правилно е прието, че спрямо деклараторката са налице законовите изисквания на чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ за ползване на данъчно облекчение. В нормата на § 49 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ става въпрос за това кога данъчните облекчение се ползват пожизнено, а в конкретния случай спорът се свежда до това налице ли е намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, за установяването на която са представени надлежни доказателства. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Варна не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,