Решение № 643 от 5.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6184/2007 г.

Решение № 643 от 5.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6184/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а ГПК (отм.). Образувано е по касационни жалби на Н. М. К. от гр. В. и И. М. К. Й. от София, срещу решение № 291 от 5.07.2007 г. по гр. д. № 558/2006 г. на окръжен съд - Велико Т., с което е оставено в сила решение № 216 от 13.03.2006 г. по гр. д. № 1605/2004 г. на Великотърновския районен съд. С него са отхвърлени исковете на касаторките срещу кооперация "В", със седалище и адрес на управление с. Р., община В. и М. В. К. от гр. В. за признаване за установено, че учредената от тях договорна ипотека върху недвижим имот - апартамент № 9, ет. 5 на ул. "Т" № 4, гр. В., със застроена площ от 101 кв. м, необезпечава вземането по изп. дело № 511/2002 г. на СИС при Великотърновския районен съд, поради липса на задължение към момента на обезпечението. В касационната жалба на Н. К. се поддържа оплакване за допуснато нарушение на материалния закон, което се изразява в несъобразяване на обстоятелството, че в договора за ипотека, предмет на н. а. № 2* том II, по нот. д. № 353/2000 г., не са посочени номера и датата на договора за кредит, който се обезпечава, както и целта на кредита. Поради това не може да се приеме, че съществува идентичност между кредита и обезпеченото вземане. Касаторката И. К. Й.е недоволна от постановеното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Намира, че конституирането й като необходим другар във въззивното производство е направено в разрез с изискванията на ТР № 1/2000 г. на ВКС, както и че неправилно спрямо нея е приложена процедурата по чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.) в две поредни съдебни заседания. По съществото на спора поддържа, че договорът за кредит бил привиден относно целта му и затова нищожен спрямо нея. Той не бил отпускан - обстоятелство, което се обективирало в нотариалния акт. Не е имала възможност да докаже твърденията си, тъй като е била лишена от право да участва в процеса и поради отказа на въззивния съд да събира доказателства. Ответникът "В" със седалище и адрес на управление с. Р., община В. оспорва жалбата и моли да се остави в сила въззивното решение по съображения, изложени в писмено възражение и в съдебно заседание от пълномощника му адв. Н. Ответникът М. В. К. от гр. В. не оспорва жалбата и я намира за основателна. Жалбите са постъпили своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. За да се произнесе по основателността им Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответниците и данните по делото, намира следното: За да остави в сила първоинстанционното решение № 216 от 13.03.2006 г. по гр. д. № 1605/2004 г. на Великотърновския районен съд, с което са отхвърлени установителните исковете на касаторките срещу кооперация "В" със седалище и адрес на управление с. Р., община В. и М. В. К. от гр. В. за това, че учредената от тях договорна ипотека върху недвижим имот - апартамент № 9, ет. 5 на ул. "Т" № 4, гр. В., със застроена площ от 101 кв. м., не обезпечава вземането по изп. дело № 511/2002 г. на СИС при Великотърновския районен съд, поради липса на задължение към момента на обезпечението, съставътна въззивния съд е приел, че в договорът за ипотека, предмет на н.а. № 2* том II, по нот. д. № 353/2000 г., са упоменати характеристиките на обезпеченото вземане и те напълно съвпадат с тези на сключения между ответниците договор за кредит. Обстоятелството, че не е посочено предназначението на отпуснатия кредит или че по-късно то е променено не променят факта, че вземането е обезпечено с ипотекирания имот, собственост на ищците. Съгласно чл. 174 ЗЗД ипотеката обезпечава вземането независимо от промените, които са станали с него, включително и на промяната на предназначението на кредита. Няма доказателства ищците да са въведени в заблуждение, тъй като в договора за ипотека изрично е посочено какво вземане се обезпечава и какъв е неговия точен размер. Ипотеката не е заличена, защото не са представени доказателства за спазване на особения ред по чл. 179 ЗЗД - съгласие на кредитора, дадено писмено с нотариална заверка на подписа и влязло в сила съдебно решение за заличаване на вписването. Решението е правилно. Жалбата на Н. М. К. приповтаря доводите, които е развила пред въззивния съд и на които вече е даден законосъобразен отговор. Договорът за кредит, който е обезпечен със сключената договорна ипотека от касаторките в полза на 3-то лице - техния баща, сега ответник по делото М. К., е възпроизведен изцяло в подписания от тях нотариалния акт. Затова не може да се приеме, че те не са знаели неговото основание и предмет, (които не се определят от номера на договора, а от неговото съдържание), както и размера на обезпеченото вземане в полза на кредитодателя "В" - с. Р., община В. лева с лихви, респ. че липсва идентичност между кредита и обезпеченото вземане. Задължителното съдържание на договора за ипотека е уредено императивно в чл. 167, ал. 2 ЗЗД и представения нотариален акт за сключването му напълно съответства на изискванията на закона. Не се твърди и доказва наличието на друго облигационно (кредитно) правоотношение между ответниците по делото, което да внася съмнение относно това какво са обезпечили касаторките и в какъв размер е задължението на кредитополучателя. Без значение е и анекса, подписан от ответниците, с който е изменено предназначението на кредита - от такъв за засяване на "18 дка лозов масив" е променен в кредит "за закупуване на техника и инвентар". Както правилно е посочил въззивният съд, ипотеката обезпечава вземането независимо от промените, които са станали с него. Изменението на договора по отношение целта и условията на ползването му попада в кръга на предвидените в чл. 174 ЗЗД. Жалбата на И. К. трябва да се разгледа в рамките на заявените основания от 1.10.2007 г. Тази касаторка поддържа, че конституирането й като необходим другар в процеса е станало пред въззивния съд в нарушение на съдопроизводствените правила и ТР № 1/2000 г. на ВКС. Доводът е необоснован, защото не се подкрепя от данните по делото. Тъкмо обратно - въззивният състав е действал в съответствие с т. 17 от посоченото тълкувателно решение и след конституирането на ответницата е дал възможност да изрази становище по иска и да обоснове свои твърдения, които да подкрепи със съответни доказателствени средства, както и да посочи желае ли да се приповторят в нейно присъствие извършените процесуални действия за събиране на доказателства от първоинстанционния съд. Многократно е отлагал делото, но тя не се е явила в съдебно заседание, не е имала и представител и е заявила с писмено становище, че първоинстанционното решение следва да се обезсили поради неучастието й в това производство, както и че не желае да се събират доказателства от въззивната инстанция. Жалбоподателката е била редовно призована за съдебното заседание на 28.05.2007 г., щом майка и е отказала да приеме призовката на адреса в гр. В., на който тя многократно е била призовавана. Твърдението за нищожност на договора за кредит е ново. То се въвежда за пръв път в касационната жалба и не може да бъде обсъждано както поради несвоевременното му заявяване, така и поради невъзможността да се събират доказателства пред касационната инстанция на новоподдържаните основания за нищожност - арг. от чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Липсата на процесуална активност от страна на касаторката К. Й. е преклудирала възможността да сочи доказателства, и това нейно поведение, а не пропуски в процесуалните задължения на съда, са довели до постановяването на негативен правен резултат. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето г. о.