Решение № 5460 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3015/2018 г.

Решение № 5460 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3015/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 от АПК. С решение № 78 от 05.01.2018 г., постановено по адм. д. № 12345/2017 г. Административен съд - С. - град е отхвърлил жалба на "М." ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Ч. Ч., чрез адвокат Д. А., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0312424/16.10.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП С., с която на търговеца е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС - запечатване на обект - щанд за продажба на аксесоари за мобилни телефони, находящ се в гр. С., ул. "Околовръстен път", № 214 - "Р. М.", стопанисван от "М." ЕООД, за срок от 14 дни. С решението съдът е осъдил дружеството да заплати съдебни разноски в полза на НАП в размер на 300 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "М." ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес гр. В., жк "В. В.", бл. ..., вх. ..., ет. ..., представлявано от Ч. Ч., чрез адвокат Д. А. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - С. - град е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - С. - град. Ответният по касационната жалба Директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С., взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в жалбата и данните по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е била Заповед за налагане на ПАМ № 0312424/16.10.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП С., с която на търговеца е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС - запечатване на обект - щанд за продажба на аксесоари за мобилни телефони, находящ се в гр. С., ул. "Околовръстен път", № 214 - "Р. М.", стопанисван от "М." ЕООД, за срок от 14 дни, като на основание чл. 60, ал. 1 АПК е допуснато предварително изпълнение на заповедта, което е отменено от първоинстанционния съд с Определение № 7222 от 19.10.2017 г. За установено от фактическа страна съдът е приел, че при извършена проверка на 11.10.2017 г. в 17.20 ч. на посочения търговски обект има въведено в експлоатация фискално устройство, модел D. P. с ИН на ФУ DY 358010 и фискална памет № 36491909. В обекта е била направена контролна покупка на един брой калъф за мобилен телефон на стойност 35 лв., платени в брой от Ю. Т. - ИП в ТД на НАП С., получена от И. Ч. - продавач в обекта. За покупката не е издаден фискален бон от намиращото се в обекта фискално устройство, което е било в работен режим. Горните обстоятелства се установяват както от протокол за извършена проверка сер. АА № 0312424/11.10.2017 г., така и декларация от лицето И. С. Ч. - продавач в обекта и нейни обяснения /стр. 20, 21/, в които същата заявява, че поради множество клиенти не е успяла да пусне фискален бон за извършената покупка, а също и от извадка от печат КЛЕН на касовия апарат /стр. 22/. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроцесуалните правила за издаването му. Направил е преценка, че той е и материално законосъобразен. Според него, предпоставка за налагането на принудителна административна мярка е установяването на административно нарушение, което с оглед на правните разпоредби, на които се е позовал административният орган, се изразява в неиздаване на фискална касова бележка (фискален бон) за извършени плащания и попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а". Административният съд е изложил също съображения относно характера на принудителната административна мярка, както и такива относно съответствието на наложената ПАМ с целите на закона, в който е предвидена. Решаващият състав е приел, че в случая административния орган е изложил мотиви относно продължителността на срока на наложената ПАМ и те в достатъчна степен обосновават правилното определяне на продължителността на наложената мярка. Изложени са мотиви относно неспазването на задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. С тези мотиви първоинстанционният съд е приел жалбата против Заповедта за налагане на ПАМ за неоснователна. Решението на Административен съд - С. - град е правилно и законосъобразно. Касационните възражения са насочени към неправилно приетото от съда наличие на фактически и правни основания за издаване на акта, съответно за неправилния негов извод, че същият е мотивиран, както и относно неправилно определената и несъобразена с целта на закона принудителна административна мярка. Наведени са доводи, че в оспорената Заповед мотивите на органа по приходите са бланкетни относно размера на определения срок за налагане на мярката. По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. В случая първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от съда и отразени в мотивите на съдебното решение, както са възпроизведени накратко по-горе. Спорът по делото е свързан с отговора на въпроса, дали обжалваната заповед съдържа мотиви за налагане на ПАМ, включително относно продължителността на наложената мярка. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е спазен принципа за съразмерност и дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона. В процесния случай съдът правилно е преценил, че органът е мотивирал прилагането на 14-дневния срок на ПАМ. С оглед на обстоятелството, че при установената фактическа обстановка органът действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да издаде заповед за ПАМ, то наведените доводи /местоположение на обекта, стойност на продажбата, значимост на нарушението, превенция на нарушения от този вид/ касаят именно продължителността на срока на ПАМ, който се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност. Тези доводи, макар и общо формулирани, са относими към тежестта на нарушението, съответно към предотвратяването му и превенцията. Основанията са лимитативно посочени и са ясни, поради което не се препятства възможността за съдебен контрол, нито възможността на лицето за защита. В негова тежест е било да сочи доводи и доказателства за опровергаване на сочените от приходния орган основания, в която връзка не са сочени доказателства, не са правени и доказателствени искания. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд - С. - град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба на "М." ООД и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,