Решение № 15865 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7429/2018 г.

Решение № 15865 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7429/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Столична дирекция на вътрешните работи, подадена от процесуалния и представител юрисконсулт Панайотова, срещу Решение № 2505/13.04.2018 г., постановено по адм. дело № 8872/2017 г. по описа на Административен съд София град Счита решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по изложени съображения в жалбата. Иска отмяната му, като спорът се реши по същество от касационната инстанция и се отхвърли предявеният срещу дирекцията иск, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Н. Баташки в писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. С писмена молба чрез адвокат Шулев прави искане за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София град се е развило по предявения от Н. Баташки против Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) иск за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи стойността на противозаконно отнет лек автомобил, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на ответника, ведно със законната лихва върху претендираната сума, смитано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил предявените искове като основателни. За да постанови този резултат е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) по въведените с исковата молба обстоятелства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, в мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице и реално причинена вреда, произтичаща от отменен по надлежния ред акт или установено незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка с настъпилата вреда. Правилен е извода на съда в обжалваното решение, че в случая е установено наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявеният иск за причинени имуществени вреди. Доводите на касационният жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и несъответствието му с материалния закон също са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице пълно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и не следва да ги преповтаря в своето решение. Единственият конкретен довод в касационната жалба, на който се основава неправилността на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон е, че възложената на служители на СДВР дейност по Закона за министерството на вътрешните работи, на неизпълнението на която съдът е основал решението си не е административна такава е неоснователен. Министерството на вътрешните работи е администрация с йерархичен характер и централизъм в управлението, чиято дейност е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред. Неговите служители следва да осъществяват вменените им от закона права и задължения к оглед постигане целите му. Правилно е прието от административния съд, че в случая служители на ответника не са изпълнили вменени им от закона задължения по предотвратяване на престъпление и опазване имуществото на гражданите, като от противоправното им бездействие следва твърдяния от ищеца увреждащ го резултат. Охранителната дейност, която не е изпълнена в случая при законово задължение и поставена конкретна задача, като произтичаща от дължимо се изпълнение на възложена публична функция, съобразно чл. 6, т. 2 и 3 ЗМВР е административна такава и попада в приложното поле на чл. 1 ЗОДОВ. Ирелевантно за отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, която е безвиновна, е обстоятелството дали спрямо конкретните служители е осъществена дисциплинарна отговорност Ето защо доводите в тази насока в касационната жалба не следва да бъдат обсъждани. По така изложените съображения решението на съда, като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски по делото, изразяващи се заплатено адвокатско възнаграждение е неоснователно. Разноските са направени от страната разходи по водене на делото и се дължат в размер съобразно договора по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, за положения от адвоката труд и доказано заплащане. В случая е налице единствено отбелязване в представеното по делото пълномощно, че е заплатена посочената в него сума, без да е основано от какво произтича задължението. Отделно от това единственото процесуално действие, извършено от упълномощения от ответника адвокат е представяне на молба с искане за присъждане на направените по делото разноски, при отбелязване, че се поддържа подадения лично от ответника отговор на касационната жалба. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение