Решение № 23 от 13.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2505/2013 г.

Решение № 23 от 13.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2505/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 250 ГПК. С молба от 18.12.2013 г. И. С. Д. е поискал да бъде допълнено постановеното решение по делото като бъде присъдена законната лихва върху определеното обезщетение, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане. Поискал е на второ място допълване на решението в частта за разноските чрез присъждане на направените разноски по делото според изхода на спора. Ответниците по молбата П. Д. В. и И. Г. М. са взели становище, че е неоснователно искането за присъждане на разноски като несвоевременно заявено, а и поради липсата на списък на разноските. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното: Молбата е подадена на 18.12.2013 г. и е спазен едномесечния срок по чл. 250, пр. 2 и чл. 248, ал. 1 ГПК. С решение № 204 от 13.12.2013 г. по настоящето дело е отменено въззивно решение на Софийски градски съд по гр. д. № 17 353/2011 г. в обжалваната му част и вместо това са осъдени П. Д. В. и И. Г. М. да заплатят на И. С. Д. сумата 9880,85 лв. обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот, описан в решението. Видно, че с предявяване на насрещния си иск /л. 38-42 от първоинстанционното дело/ И. Д. е претендирал и присъждане на законната лихва върху обезщетението, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане. По това искане съдът е пропуснал да се произнесе в решението си. Поради това молбата за допълване е основателна. Присъденото обезщетение по чл. 59 ЗЗД е дължимо със законната лихва от завеждане на насрещния иск - 01.10.2010 г. до окончателното изплащане. Основателна е и молбата във втората й част за допълване на решението в частта за разноските. Присъждането на разноски е своевременно поискано с касационната жалба, но в решението съдът не се е произнесъл по отговорността за разноски. Липсата на приложен списък по чл. 80 ГПК не е пречка за допълване на решението в частта за разноските, а препятства обжалването на постановения съдебен акт по този въпрос - т. 8 и т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като подадената от И. Д. касационна жалба е основателна и предявеният от него иск е уважен за сумата 9880,85 лв., при предявена претенция за 10 000 лв., той има право на направените разноски по делото за държавни такси и адвокатско възнаграждение, според уважената част на иска, които възлизат на 1215 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IIг. о.